Драгижево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Драгижево
Общи данни
Население 771 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 16,823 km²
Надм. височина 210 m
Пощ. код 5145
Тел. код 0619
МПС код ВТ
ЕКАТТЕ 23217
Администрация
Държава България
Област Велико Търново
Община
   - кмет
Лясковец
Ивелина Гецова
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Драгижево
Цоньо Трънков
(ГЕРБ, ДСБ, ПБСД)
Драгижево в Общомедия

Драгижево е село в Северна България. То се намира в община Лясковец, област Велико Търново.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село във Великотърновска област, община Лясковец, разположено на 4 km югоизточно от Лясковец и на 11 km югоизточно от Велико Търново.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът е умерено-континентален, със студена зима и топло лято.

Махали[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разделено на няколко махали:Чаршията, Джуровец, Шарковец, Фъшковец, Къдревец, Чучуга, Трифона ръта, Тържището и Долна махала.

Местности[редактиране | редактиране на кода]

В селото съществуват местности със следните имена:Градисце, Купен дял, Дунди баир, Остра могила, Голямата кория.

История[редактиране | редактиране на кода]

Село Драгижево е образувано, след като махалите, които са се намирали в днешното землище:Батлей, Джуровец, Шарковец, Фъшковец се обединяват в едно населено място.

До средата на XVII век, край селото е съществувало и село Купин дял. Мухтар Стоян Съби е кмет на селото от 1782 до 1790. Поп Георги е свещенник в Църквата от 1809. В селото се изгражда Балтей чешма. Известен хайдутин и покровител на селото е Чисти Хрелю.

Атанас Арнаутина, от Македония, е преподавател в Първото килийно училище в селото, открито през 1829 година. Свещенник Стефан Киров, е председател на основания в селото Революционен комитет. Градинарско дружество"Свети Трифон" е основано в Драгижево през 1882 година. В него са членували 330 градинара.

В селото започват да се строят и възрожденски къщи, макар и да не са много на брой.

През 1894 година в селото е основано Народно читалище „Развитие“.Кредитна кооперация „Пчела“ за взаимопомощ на драгижевчани, е основана през 1907 година. През 1949 година кооперацията е преструктурирана и именована Трудово-производителна кооперация „Единство“.


Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В землището на село Драгижево се намира античната и османска крепост „Градище“.[1]

Народно Читалище „Развитие“[редактиране | редактиране на кода]

На 2 декември 1903 г. е свиквано общо събрание, на което се избира ново настоятелство. За председател е избран Иван Димов. Изнасят се сказки и представления. От 1929 председател е Димитър Георгиев. Изнасят се редица представления „Вода от планината“, „Зет като мед“, „Фалшива кооперация“. Културните прояви – утра и вечеринки до 1929 се изнасят преди всичко в старото училище или в частните салони на Стефан Кумпелов и Марин Бешев.[2]Учреден е фонд "Книги за дарение” и за дарители, внесли от 5000 лв до 10 000 лв ставали почетни членове на читалището. Сградата на Читалището започва да се строи през 1952 и е построена през 1954.

Образование[редактиране | редактиране на кода]

В Драгижево през 1888 година е основана Народна смесена прогимназия „Кирил и Методий“.

Първи директор на училището е Атанас Дачов от 1890 година.

Религия[редактиране | редактиране на кода]

Православния храм „Св. Константин и Елена“ е построен и осневет през 1837. Преди него не е известно, колко зъркви са били построени в селото, но са намерени останки само от една църсва, при строежа на Храма „Св. Константин и Елена“. Към селата Драгижево и Купин дял са съществували две енории с двама свещенници. Мария и Йорга Грънчарови зарили своето дворно мякго за строежа на Църквата. Цоньо Недялков и Панайот Башев също са дарители за храма.

Стопанство[редактиране | редактиране на кода]

  • Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „Ленин“

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Съборът на селото се провежда на 24 май всяка година.

Празници[редактиране | редактиране на кода]

  • Игнажден – на този празник обикновено не се излиза от дома и се сяда на богата трапеза
  • Васильовден – наричан още Сурваки, в миналото е бил празнуван и два дни
  • Бабинден – Ден на родилната помощ. На бабите, които са бабували са им носели дарове
  • Трифон-Зарезан
  • Младенци – по стар обичаи се чисти зялата къща и двор, изгаря се боклука и момите се учат да шият
  • Спасов ден – ходене по роса
  • Кръстовден – на тоя ден обикновено е започвала сеитбата

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]