Шипченска битка (юли 1877)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Шипченска битка.

Първа битка при Шипка
Руско-турска война (1877–1878)
View from Shipka.JPG
вр. Шипка
Информация
Период 4 – 7 юли / 16 юли19 юли 1877
Място Шипченски проход, България
Резултат Победа за Русия
Територия Балкански полуостров
Воюващи страни
Русия Русия Османска империя Османска империя
Командири
Русия Йосиф Гурко
Русия Николай Святополк-Мирски
Османска империя Ахмед Хулюси паша
Сили
Преден отряд, Габровски отряд (IV-а Стрелкова бригада, XXX-и Донски Казашки полк, XXXVI-и Орловски Пехотен полк, две пластунски сотни и 10 оръдия). Шипченски отряд 4 700
Жертви и загуби
ок. 350 убити и раненни неизвестни

Шипченска битка от юли 1877 г. е първото сражение в Шипченския проход в хода на Руско-турската война от 1877 – 1878 г., състояло се на 4 – 7/16 –19 юли 1877 година. В резултат на битката Руската армия установява контрол над Шипченския проход, най-удобната и пряка връзка между Северна и Южна България. Боевете в прохода имат решаващо значение за развръщане на руските настъпателни действия.

Шипченска битка (юли 1877)[редактиране | редактиране на кода]

Разположение на силите[редактиране | редактиране на кода]

След десанта през р. Дунав в края на юни, руското командване изпраща към вътрешността на страната Предния отряд под командването на генерал-лейтенант Йосиф Гурко. Близка задача е установяване контрол над проходите в Стара планина. След овладяване на Хаинбоазкия проход е планирано и превземането на Шипченския проход, чрез комбинирани действия с Габровския отряд. Формиран е от частите на IX-а пехотна дивизия. Командир е генерал-майор Валериан Дерожински. Оценяващо стратегическото значение на прохода, османското командване изгражда на него пет последователни позиции, осигуряващи защитата му от север – Средното беклеме, Кадийската стена, вр. Узункуш, вр. Шипка и вр. Свети Никола. Отбраната е възложена на отряд от 4 700 войника (командир Ахмед Хулюси паша).

Бойни действия[редактиране | редактиране на кода]

На 4/16 юли малки сили на Габровския отряд изтласкват три османски табура от вр. Голям Бедек, които отстъпват на самия проход. Вечерта, генерал-майор Николай Святополк-Мирски (командир на IX-а Пехотна дивизия), поема временно командването на Габровския отряд. Заповедта на главнокомандващия княз Николай Николаевич е предприемане на енергични действия. Силите на отряда са разделени на три колони. Дясната (подполковник Хоменко) към обяд на 5/17 юли превзема с. Зелено дърво, обстрелва противниковите позиции на вр. Шипка и се отправя към Химитлийския проход. Средната (подполковник Линдстрьом) нанася фронтален удар по шосето и към 14,00 часа достига първото беклеме. Лявата (капитан Кончалов) предприема обходно движение и достига вр. Демиртепе. Провежда неравен бой и привечер се връща в гр. Габрово.

Предният отряд, осведомен за боя, атакува от юг на 6/17 юли. Провежда настъплението в две колони. Лявата (две сотни пластуни) настъпва по шосето и поема върху себе си огъня на противниковата пехота. Дясната (полковник Климентович) обхожда прохода от изток по пътека, неизвестна на противника. Около 11,00 часа достига до вр. Демиртепе. Настъпва срещу вр. Свети Никола и вр. Шипка. Противникът е изненадан и заплашен от едновременна атака от север и юг. За да спечели време за изтегляне от прохода, изпраща парламентьори с предложение за капитулация. В същото време се прегрупира и атакува колоната, която отстъпва. След битката остатъкът от османския отряд, изоставяйки оръдията, се изтегля по планинските пътеки на запад. Съсредоточава се в Пловдив. На следващия ден 7/19 юли частите на Габровския и Предния отряд се съединяват на билото. Предният отряд се изтегля на юг, а охраната на прохода е поверена на Габровския отряд.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Георгиев Георги, Освободителната война 1877 – 1878, Енциклопедичен справочник, ДИ"П.Берон", София, 1986, с. 82,116 – 117, 142 – 143