Битка при Харманли

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Битка при Харманли
Руско-турска война (1877–1878)
Turkish refugees sumla1877 wiki.jpg
Информация
Период 6 – 7 януари/18 – 19 януари 1878 г.
Място Харманли
Резултат Победа за Русия
Територия Балкански полуостров
Страни в конфликта
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg Русия Ottoman flag.svg Османска империя
Командири и лидери
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg генерал-лейтенант Михаил Скобелев, генерал-майор Александър Струков, полковник Всевелод Панютин Ottoman flag.svg
Сили
Авангард на Южния отряд Разпокъсани османски подразделения и бежанци

Битката при Харманли е действие на авангарда Южния отряд срещу разпокъсани османски подразделения и бежанци през Руско-турската война (1877-1878).

Оперативна обстановка[редактиране | редактиране на кода]

След поражението на остатъчната групировка на Сюлейман паша от Западния отряд (Гурко) в битката при Пловдив и последвалата я битка при Дермендере, Караагач и Белащица, разпокъсаните му части се оттеглят през Родопите и по долината на р. Марица. Заедно с тях се движат в обстановка на хаос, значителни групи турски бежанци.

Южния руски отряд след битката при Шейново, срещайки слаба съпротива се движи най-бързо в направлението към Одрин.

Битката[редактиране | редактиране на кода]

Действия на 17 – 18 януари[редактиране | редактиране на кода]

На 4 /16 срещу 5/17 януари, командира на предните сили на авангарда на отряда, генерал-майор Александър Струков изпраща разузнавателен ескадрон (майор Чулков) към град Харманли. Източно от града е установен грамаден обоз от турски бежанци с до 3000 въоръжени мъже и разпокъсани подразделения на османската армия, които идват от Пловдив. В челото на обоза са редовни армейски подразделения. На 5/17 януари ескадрона минава по платното на ж.п. линията за Одрин и влиза в Харманли.[1]

След 2 часа на гара Харманли пристига влак от Одрин с османска делегация (Север паша и Намик паша) пътуваща за преговори с Великия княз Николай Николаевич. След преминаването на влака железопътният мост на р. Марица е подпален от турците, а шосейният мост е барикадиран със свързани каруци, обърнати в посока обратна на движението. След атака в обход на полуескадрон от Кавалерградския полк и по фронта от ескадрона на майор Чулков, шосейния мост е освободен. Силите на генерал-майор Струков (три казашки полка) преминават по шосейния мост и продължават движението в направление на град Мустафа паша (дн. Свиленград), а в донесението си до генерал-лейтенант Михаил Скобелев изразява недоумението си от действията на турците.[2]

Действия на 19 януари[редактиране | редактиране на кода]

На 6/19 януари главните сила на авангарда на Южния отряд, устройват укрепена позиция след Харманли. 63-ти Углицки Пехотен полк усилен с две оръдия (полковник Всевелод Панютин) и XI-и Стрелкови батальон (полковник Карпов) получават заповед да разузнаят района на с. Девралии и изтласкат струпването на голяма група въоръжени бежанци и войници от редовната армия.[3] Рано сутринта разузнавателния ескадрон (майор Искендербеков), установява колона бежанци и разпокъсани османски подразделения на шосето Хасково-Харманли. Колоната е разтегната на 10 версти, блокира шосето преди Харманли и е в тила на предните сили (авангард и главни).[4] За разузнаване и вероятно противодействие е насочен 63-ти Углицки Пехотен полк и XI- и Стрелкови батальон. Движат се без път успоредно на шосето в походни колони. При 12-та верста пред Харманли, полка е обстрелян от построени в боен ред въоръжени бежанци и войници, които използват колите на обоза като жив щит.[5] 63-ти Углицки Пехотен полк се развръща в боен ред и подкрепян от 2 оръдия атакува тази част от обоза, която извършва обстрела. XI-и Стрелкови батальон преминава в обходно движение. Османските сили бързо са разпръснати и панически бягат в гористата местност разположена на запад от шосето. Запалват с. Девралии и влизат в конфликт с местните хора. Руските сили се връщат на изходните позиции. В атакуваната част от обоза цари пълен хаос. Времето е мразовито. В каруците са останали само възрастни хора и малки деца. Намерените трупове са на бежанци и редовни войници. Точни сведения за броя на жертвите няма.

След приключване на действието на мястото пристига генерал-лейтенант Скобелев. С него се движи малка група чуждестранни военни кореспонденти. Кореспондента Дик де Лонли описва видяните последици от сблъсъка.[6] По разпореждане на генерал-лейтенант Скобелев, полковник Панютин формира сборен отряд (подпоручик Громико и подпоручик Китайски) за прибиране на изоставените каруци, имущество и деца в Харманли.[7] Разпореждането е изпълнено. Децата се предадени за нахранване и подслоняване на старейшината (кмет) на Харманли, който подписва нарочен документ. Генерал-лейтенат Скобелев с телеграма до командира на XXX-а Пехотна дивизия съобщава за предприетите мерки.[8] На следващия ден бежанците на групи пристигат в града. Тук получават обратно децата и имуществото и разрешение за свободно движение към Одрин.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Сборник материалов по Русско-турецкой войне 1877 – 1878 г.г. на Балканском полуострове, вип. 74, Действия войска Южнаго фронта съ 1 по 19 января 1878 г. (Наступление къ Адрианополю и Константинополю), СПг, 1911, док. № 180, с. 1
  2. „Сборник материалов по Русско-турецкой войне 1877 – 1878 г.г. на Балканском полуострове, вып. 74, Действия войска Южнаго фронта съ 1 по 19 января 1878 г. (Наступление къ Адрианополю и Константинополю), СПг., 1911, док. № 180, с. 2
  3. „Сборник материалов по Русско-турецкой войне 1877 – 1878 г.г. на Балканском полуострове, вип. 74, Действия войска Южнаго фронта съ 1 по 19 января 1878 г. (Наступление къ Адрианополю и Константинополю), СПг, 1911, док. № 193, с. 2
  4. „Сборник материалов по Русско-турецкой войне 1877 – 1878 г.г. на Балканском полуострове, вип. 74, Действия войска Южнаго фронта съ 1 по 19 января 1878 г. (Наступление къ Адрианополю и Константинополю), СПг, 1911, док. № 208, с. 1
  5. „Сборник материалов по Русско-турецкой войне 1877 – 1878 г.г. на Балканском полуострове, вип. 74, Действия войска Южнаго фронта съ 1 по 19 января 1878 г. (Наступление къ Адрианополю и Константинополю), СПг, 1911, док. № 209, с. 1
  6. Dick de Lonlay, A Travers la Bulgarie (1893), page 261, 265 – 266
  7. „Сборник материалов по Русско-турецкой войне 1877 – 1878 г.г. на Балканском полуострове, вип. 74, Действия войска Южнаго фронта съ 1 по 19 января 1878 г. (Наступление къ Адрианополю и Константинополю), СПг, 1911, док. № 209, с. 1
  8. „Сборник материалов по Русско-турецкой войне 1877 – 1878 г.г. на Балканском полуострове, вип. 74, Действия войска Южнаго фронта съ 1 по 19 января 1878 г. (Наступление къ Адрианополю и Константинополю), СПг, 1911, док. № 205, с. 1 – 2