Битка при Езерче

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Битка при с. Езерче
Руско-турска война (1877-1878)
Карта к статье «Езерджи». Военная энциклопедия Сытина (Санкт-Петербург, 1911-1915).jpg
Карта битка при Езерче
Информация
Период 14/26 юли 1877 г.
Място село Езерче
Резултат Победа за Русия
Територия Балкански полуостров
Страни в конфликта
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg Русия Ottoman flag.svg Османска империя
Командири и лидери
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg престолонаследник Александър Александрович Ottoman flag.svg Мехмед Али паша
Сили
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg Авангард на Русчушкия отряд Ottoman flag.svg Авангард на Източнодунавската армия
Жертви и загуби
81 убити и 173 ранени офицери и войници 249 убити и ранени офицери и войници

Битка при Езерче е първият сблъсък на Източния фронт между Русчушкия руски отряд и Източнодунавската османска армия в Руско-турска война (1877-1878).

Оперативна обстановка[редактиране | редактиране на кода]

На 13 юли 1877 г. османски части в състав от 3 пехотни полка и 8 оръдия заемат село Езерче. Изграждат позиции в селото и околността. Срещу тях се насочва авангардът на Русчушкия руски отряд.

Битката на 14 юли[редактиране | редактиране на кода]

Части на Русчуия руски отряд в състав от 19 пехотни роти, 8 ескадрона и 10 оръдия на 14 юли около 16:30 часа провеждат настъпление за изтласкване на османските сили от заетите позиции. След три атаки и последвали контраатаки, противникът е отхвърлен. След 18:00 часа боят е пренесен в селото. Застрашен от обкръжаване, османският отряд отстъпва към Разград.

Превземането на село Езерче е първият сблъсък на авангардите на Русчушкия Руски отряд и Източнодунавската османска армия. Поставя началото на военните действия на Източния фронт. Руската победа дава възможност да се държи под наблюдение шосейното съобщение по пътя Русе – Разград. Руски загуби са 81 убити и 173 ранени офицери и войници. Османски загуби са 249 убити и ранени офицери ивойници.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Георгиев Г., Топалов В., Кратка история на Освободителната война, София, 1958.