Обсада на Видин (1878)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Обсада на Видин.

Обсада на Видин
Руско-турска война (1877-1878)
Map of the Siege of Widdin (1878).jpg
Карта с обсадената крепост
Информация
Период 9/21 януари – 12/24 февруари 1878
Място Видин
Резултат Победа за Румъния
Територия Балкански полуостров
Страни в конфликта
Flag of Romania.svg Румъния Ottoman flag.svg Османска империя
Командири и лидери
Flag of Romania.svg генерал Хараламба Ottoman flag.svg Иззет паша
Сили
Западен Армейски корпус Османски гарнизон на Видин
Жертви и загуби
над 400 убити и ранени над 700 убити и ранени

Обсадата на Видин по време на Руско-турската война (1877-1878) е част от операциите на Западния армейски корпус на румънската армия за прочистване на Северозападна България от османски войски през януари – февруари 1878 г.

Оперативна обстановка[редактиране | редактиране на кода]

След падането на Оряхово през ноември и обсадата на Плевен на 28 ноември/10 декември 1877 г. Видинската и Белоградчишката крепости остават единствените опорни пунктове на османските сили в Северозападна България. Тези два гарнизона наброяват общо над 18 000 бойци с повече от 100 оръдия.

Отбранителните съоръжения на Видин са изградени на основата на стара крепост. Състоят се от 2 кръга за отбрана. Външният включва: ров (запълнен с вода с дълбочина 10 м., опасващ днешния квартал Калето), бруствер (подсилен с 9 бастиона с по 5 оръдия с дебелина до 6 м.), насип и р. Дунав. Вътрешният отстои от външния на 500 – 1000 м и представлява разположената край Дунав цитадела Баба Вида (използвана тогава за склад на боеприпаси), обкръжена с ров, запълнен с вода. Отбранителната позиция е уязвима в направлението от с. Смърдан и с. Иново. Там е подсилена с 3 редута и ложименти. Гарнизонът е от 12 000 войника.[1]

Цитаделата Баба Вида

Боеве през 1877 г.[редактиране | редактиране на кода]

След като завземат Арчар и Назър махала, в първите дни на 1878 г. румънските части (командир генерал Хараламба) достигат подстъпите на Видинската крепост (командир Иззет паша). Блокадата започва на 9/21 януари, поддържана от румънска дивизия на левия бряг на Дунав при Калафат.[2]

Боеве през 1878 г.[редактиране | редактиране на кода]

На 12/24 януари е предприет щурм на крепостта. Превзети са редутите при Татарджик, Райновци и Рупци. Защитниците, загубили 700 души, са изтласкани и от село Смърдан. Загубите на румънците надхвърлят 400 убити и ранени. На 13/25 януари османски части контраатакуват при Смърдан и Иново, но са отблъснати.[2]

В края на януари румънците започват артилерийска бомбардировка на видинските укрепления, която продължава 9 дни.

Турско изтегляне[редактиране | редактиране на кода]

Иззет паша отхвърля предложенията за капитулация. На 11/23 февруари (седмици след Одринското примирие) получава заповед от султана за предаване на крепостта. На следващия ден 12/24 февруари 1878 г. османските войски се изтеглят от Видин.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Освободителната война 1877 – 1878, Енциклопедичен справочник, ДИ „Петър Берон“, София, 1986, с. 74 – 75
  2. а б в Генов, Ц. Освободителната война 1877 – 1878. Издателство „Наука и изкуство“. София 1978, стр. 173 – 175