Обсада на Видин (1878)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Обсада на Видин.

Обсада на Видин
Руско-турска война (1877-1878)
Карта на обсадената Видинска крепост
Карта на обсадената Видинска крепост
Информация
Период 9/21 януари – 12/24 февруари 1878
Място Видин
Резултат Победа за Румъния
Територия Балкански полуостров
Страни в конфликта
Flag of Romania.svg Румъния Ottoman flag.svg Османска империя
Командири и лидери
Flag of Romania.svg генерал Хараламба Ottoman flag.svg Иззет паша
Сили
Flag of Romania.svg Западен Армейски корпус Ottoman flag.svg Видински османски гарнизон
Жертви и загуби
над 400 убити и ранени офицери и войници над 700 убити и ранени офицери и войници

Обсада на Видин е част от операциите на Западния румънски армейски корпус за прочистване на Северозападна България от османски войски. Провежда се по време на Руско-турската война (1877-1878).

Оперативна обстановка[редактиране | редактиране на кода]

След падането през ноември 1877 г. на Оряхово и на Плевен, Видинската и Белоградчишката крепости остават единствените опорни пунктове на османските сили в Северозападна България. Тези два гарнизона наброяват общо над 18 000 офицери и войници и над 100 оръдия.

Бой при село Смърдан, художник Николае Григуреску

Отбранителните съоръжения на Видин са изградени на основата на старата крепост. Състоят се от два отбранителни кръга. Външният включва: ров запълнен с вода с дълбочина 10 м., опасващ днешния квартал Калето, 9 бастиона с по 5 оръдия с дебелина до 6 м., насип и река Дунав. Вътрешният отстои от външния на 500 – 1000 м и представлява разположената цитадела Баба Вида край река Дунав, която е използвана за склад на боеприпаси. Обкръжена е с ров, запълнен с вода. Отбранителната позиция е уязвима в направлението от селата Смърдан и Иново. Тук е подсилен с 3 редута и ложименти. Гарнизонът е от 12 000 офицери и войници.

Бойни действия[редактиране | редактиране на кода]

След като завземат село Арчар и Назър махала, в първите дни на 1878 г. румънските части с командир генерал Хараламба достигат подстъпите на Видинската крепост с командир Иззет паша. Блокадата започва на 9 януари и е поддържана от румънска дивизия на северния бряг на река Дунав при Калафат.

На 12 януари е предприет щурм на крепостта. Превзети са редутите при селата Татарджик, Райновци и Рупци. Защитниците губят 700 офицери и войници и са изтласкани и от село Смърдан. Загубите на румънските части надхвърлят 400 убити и ранени офицери и войници. На 13 януари османски части контраатакуват при селата Смърдан и Иново и са отблъснати.

В края на януари румънците започват артилерийска бомбардировка на видинските укрепления, която продължава 9 дни.

Иззет паша отхвърля предложенията за капитулация. На 11 февруари седмици след Одринското примирие получава заповед от султан Абдул Хамид II за предаване на крепостта. На следващия ден 12 февруари 1878 г. османските войски се изтеглят от Видин.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Георгиев Г. Освободителната война 1877 – 1878 г., Енциклопедичен справочник, ДИ „Петър Берон“, София, 1986, с. 74 – 75.
  • Генов, Ц. Освободителната война 1877 – 1878 г. Издателство „Наука и изкуство“. София 1978, с. 173 – 175.