Арчар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Северозападна България. За реката вижте Арчар (река).

Арчар
Archar 2009 013.JPG
Общи данни
Население 2 676 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 54.418 km²
Надм. височина 43 m
Пощ. код 3770
Тел. код 09317
МПС код ВН (Вд)
ЕКАТТЕ 00672
Администрация
Държава България
Област Видин
Община
   - кмет
Димово
Лозан Лозанов
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Арчар
Емил Георгиев
(БСП)
Арчар в Общомедия

Арча̀р е село в Северозападна България. То се намира в Община Димово, Област Видин. По население (около 3000 души) е най-голямото село в областта и двойно по-населено от общинския център град Димово. До 14.08.1934 г. се е наричало Акчар.

СОУ „Христо Ботев“

История[редактиране | редактиране на кода]

Селото е възникнало още по времето на Римската империя под името Рациария.

Рациария е създадена през II в. като постоянна станция на римската дунавска флотилия. От античния град започвал важен път през Ниш за Адриатика. По времето на император Аврелиан Рациария станала главен град на провинция крайбрежна Дакия. Рациария бил процъфтяващ град.

През 1832 г. в селото е открито килийно училище, а през 1898 г. е учредено читалище. До 1934 година името на селото е Акчар (бяла кърпа)[1].

При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Акчар са доброволци в Македоно-одринското опълчение[2].

През 1981-1991 г. са проведени научни разкопки от българо-италиански екип съгласно договор между Археологическия институт и музей при БАН и катедрата по стара история на университета в Болоня. Финансирането им обаче приключва в началото на 1990-те години и проекта замира.

В турската махала са открити златни предмети от римско време. В много дворове все още съществуват цялостно запазени зидове, части от постройки и глинени съдове - паници, лули. На полето могат да се открият множество римски монети, повечето от които с незначителна стойност.

През 1930-1940-те години жителите на селото активно участват в антифашисткото движение в страната. Много партизани от Арчар са убити, удавени или разстреляни от представителите на царската власт.

След 09.09.1944 г. селото преживява своя подем и възход в икономически и културен план. Нарежда се сред най-големите културни центрове в Област Видин със свои фолклорен ансамбъл и самодейни дейци на културата. Построено е читалище - сред най-големите в страната, сградата на което е издържана в стил неокласицизъм.

Промените, настъпили след 1989 г., се отразяват неблагоприятно на селото. Повече от 60% от населението емигрира в големите градове или извън страната. По-голямата част от хората остават без работа и 15 години се препитават предимно с иманярски набези, довели до унищожаването на историческото културно наследство на селото - разрушен е римският град Рациария, разграбени са иконите от местния храм, построен при цар Борис III. Напълно замира културният живот в селото. Селото често е обект на набези от иманяри.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира на главния път Видин - Лом. Разположено е при вливането на река Арчар (позната сред местното население като река Арчарица) в Дунав, на 28 км от Видин. През селото минава и река Бързарци. Надморско равнище: 60 - 90 м. Състои се от 4 махали - българска, турска, циганска и коритарска (копанарска).

Църквата „Успение Богородично“ (2009), преди ремонта от 2012-2013 г.
  • Население по официалните преброявания в България.
1934 г. 1946 г. 1956 г. 1965 г. 1975 г. 1985 г. 1992 г. 2001 г. 2011 г.
4028 4139 3990 3577 3352 3051 3009 2624 2370
  • Самоопределяне по етническа принадлежност към 1.02.2011 г.
българска турска ромска друга не се самоопределя
1875 .. 461 14 ..

.. Данните са анонимизирани в съответствие с чл. 25 от Закона за статистиката.

  • Степен на завършено образование към 01.02.2011 г.
Общо Висше Средно Основно Начално Незавършено начално Никога не посещавали училище Деца до 7 г.
2135 64 625 967 243 161 50 25
  • Население по възрастови групи към 01.02.2011 г.
Общо 0-4 5-9 10-14 15-19 20-24 25-29 30-34 35-39 40-44 45-49 50-54 55-59 60-64 65-69 70-74 75-79 80-84 85+
2370 171 167 117 155 177 128 142 131 159 134 136 140 166 140 106 95 69 37
Читалището

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

  • Кметство - Арчар 3770, тел. 093172328
  • Народно читалище "Образование" - от 1898 г., председател Евгени Цветанов.
  • СОУ "Христо Ботев", Ширин Раимова Шахин

В Арчар има 2 училища (сгради) - старото (за 1-4 клас) и новото (за 5-12 клас).

В селото също така има клон на Банка ДСК, пощенски клон, полицейски участък.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Всяка година през първата събота и неделя на август се провежда панаир. Идват хора от съседните села, което съживява търговията на селото за 2-3 дни.

В селото има футболен клуб. В миналото се е казвал "Левски", настоящето му име е "Рациария". През 2012/2013 г. отборът му се завръща в елита след 8 годишно прекъсване.

Известни личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Петър Аврамов - роден на 20.11.1954 г. в Арчар. Завършва Икономически университет във Варна (тогава ВИНС “Димитър Благоев”), има магистърска степен по икономика и 5 следдипломни квалификации в областта на мениджмънта и застрахователното дело. През 1981 г. е избран за заместник-председател на ПК “Наркооп”, Видин. През 1986 г. е избран за председател на УС и изпълнителен директор на новосформиращото се кооперативно предприятие “Търговия на едро и дребно”, Видин, и за заместник-председател на ОКС, Видин. През 1993 г. става главен директор на ДЗИ, Видин. От 12.02.2002 г. е председател на УС и изпълнителен директор на “Хановер КООП България”, днес “ХДИ” застрахователно АД[1]. Председател на настоятелството на няколко училища в град Видин. Дългогодишен спонсор на видинският баскетболен отбор "Химик", в момента един от основните спонсори на националния баскетболен отбор, организатор и основател на ежегодния "Мач на звездите". Петър Аврамов е една от личностите отразена в книгата на Петър Андасаров "Строители на съвременното българско застраховане", както и председател на контролния съвет на Асоциацията на българските застрахователи четвърта поредна година. Отразен обстойно в множество публикации, вестници и интернет сайтове.
  • Любен Велков Пашански (1926-2002) - единствен популяризатор на историята на селото извън неговите предели. Учител, историк и археолог, виден общественик с огромна роля в културния живот на селото. Главен принос е научно-популярният филм на Д. Папазов с негово участие "Разкопки в Рациария", неведнъж излъчван по държавните телевизионни канали - ТВ България и Канал 1. Посвещава целия си живот на изследване на историята на Арчар и предимно на разкопките на Римския град Рациария. Заедно с италианската археоложка Мария Болини е откривател на прочутото Съкровище на Рациария и получилата световна популярност статуя на Херакъл. През 1990-те години трудно преживява вандалското разрушаване на историческите находки на Рациария от иманяри с активното участие на представителите на местната власт, от което получава инфаркт и умира през 2002 г. Негова съпруга и дългогодишна спътница е Виктория Динева.
  • Тодор Игнатов - македоно-одрински опълченец, Четвърта рота на Осма костурска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[3]
  • Цветко Йонов (1881 - ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Девета велешка дружина[4]
  • Йончо Лачков Брънчев (1897-1923) - роден на 18 февруари в Арчар. Член на БКП. По време на Септемврийското въстание 1923 г. се сражава с червена фланела срещу настъпващите военно-фашистки части от Видин. След поражението на въстанието, на 27 септември с.г., заедно с група негови другари е разстрелян в местността „Ялията" край селото.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източниции[редактиране | редактиране на кода]

  1. Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989
  2. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 826
  3. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 306
  4. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 323-324
  • Й. Атанасовa. Археологически находки от с. Арчар, Видинско. - Известия на музеите от Северозападна България, 16, 1990, 11-17.