Димово (община)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Димово.
| Димово (община) | |
 | |
.png) | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Област | Област Видин |
| Площ | 402.493 km² |
| Население | 6 600 души |
| Адм. център | Димово |
| Брой селища | 23 |
| Сайт | https://dimovo.bg/ |
| Управление | |
| Кмет | Светослав Славчев (Новото време, БСП – Обединена левица, ДПС, НДСВ; 2019) |
 | |
| Димово (община) в Общомедия | |
Община Димово се намира в Северозападна България и е една от съставните общини на област Видин.
География
[редактиране | редактиране на кода]Географско положение, граници, големина
[редактиране | редактиране на кода]Общината е разположена в източната част на област Видин. С площта си от 402,493 km2 заема 3-то място сред 11-те общини на областта, като съставлява 13,18% от територията на област Видин. Границите на община Димово са:
- на североизток – Румъния;
- на изток – община Лом от област Монтана;
- на югоизток – община Ружинци;
- на юг – община Чупрене;
- на югозапад – община Белоградчик
- на северозапад – община Макреш, община Грамада и община Видин.
Релеф, води, климат
[редактиране | редактиране на кода]Релеф
[редактиране | редактиране на кода]Релефът на общината е равнинен, хълмист и ниско планински. Територията ѝ условно попада в две физикогеографски области на България – Западната Дунавска равнина и Западния Предбалкан.
Над 90% от територията на общината се заема от ниските и заоблени гърбици, разположени между дълбоко всечените долини на реките Арчар, Скомля и Лом (десни притоци на Дунав) и техните притоци. В най-североизточната част на общината покрай брега на Дунав се простира западната част на ниската и равна Арчаро-Орсойската низина. Тук се намира и най-ниската точка на общината – 26 m н.в.
Останалите около 10% от територията на община Димово се заемат от източните и северни склонове на западно предбалканския рид Белоградчишки Венец с връх Кърнева ливада (904 m), издигащ се западно от село Орешец.
Води
[редактиране | редактиране на кода]По северната граница на общината, на протежение от 15 km (от km 758 до km 773) протича река Дунав, като тук е разположено само едно населено място – с. Арчар.
Цялата територия на общината попада в три водосборни басейна – реките Арчар, Скомля и Лом (десни притоци на Дунав). Река Арчар протича със средното и долното си течение през северозападната и северната част на общината в дълбока долина с полегати, на места стръмни брегове спряма околния терен. Тя преминава през общинския център град Димово и се влива в река Дунав северно от с. Арчар. Река Скомля протича с цялото си течение от югозапад на североизток през средата на общината също в дълбока, но широка долина. Тя извира от Белоградчишкия Венец и се влива в Дунав в най-североизточната част на общината. Река Лом протича в много малък участък в най-южната част на общината, в землището на с. Яньовец, но нейните леви притоци водят началото си от община Димово и отводняват югоизточните ѝ части.
Климат
[редактиране | редактиране на кода]Община Димово попада в умерено-континенталната климатична област – подобласт на западната и средна част на Дунавската хълмиста равнина и подобласт на Предбалкана. Средногодишните температури са 12.2 °C. Абсолютните максимални температури достигат доста високи стойности – най-високата измерена абсолютна максимална температура е 42 °C (август), а най-ниската максимална -22.1 °C (януари и декември).
Населени места в община Димово
[редактиране | редактиране на кода]| Населено място (старо име) |
Преброяване (от септември 2021)[1] |
По настоящ адрес (ГРАО от 15 септември 2024)[2] |
Площ (km²) |
Гъстота (д/km²) |
|---|---|---|---|---|
| Арчар (Акчар) | 1995 | 2716 | 54,418 | 49.91 |
| Бела | 69 | 67 | 20,785 | 3.22 |
| Владиченци | 28 | 27 | 6,419 | 4.21 |
| Воднянци | 171 | 190 | 23,101 | 8.22 |
| Върбовчец | 45 | 51 | 6,663 | 7.65 |
| Гара Орешец | 594 | 640 | 33,909 | 18.87 |
| Димово (Османие, Бързица, Александрово, Влайково, Княз Александрово) | 948 | 1080 | 15,975 | 67.61 |
| Дълго поле | 2 | 2 | 7,288 | 0.27 |
| Държаница | 54 | 104 | 13,448 | 7.73 |
| Извор | 150 | 203 | 30,022 | 6.76 |
| Карбинци | 142 | 146 | 28,865 | 5.06 |
| Кладоруб (Кладоруп) | 27 | 33 | 10,873 | 3.04 |
| Костичовци | 36 | 54 | 21,682 | 2.49 |
| Лагошевци | 19 | 46 | 17,850 | 2.58 |
| Мали Дреновец | 33 | 37 | 12,635 | 2.93 |
| Медовница | 201 | 219 | 18,782 | 11.66 |
| Орешец | 8 | 4 | в землището на село Гара Орешец | - |
| Острокапци | 52 | 55 | 8,854 | 6.21 |
| Септемврийци (Толовица) | 121 | 148 | 16,67 | 8.88 |
| Скомля | 19 | 32 | 8,903 | 3.59 |
| Шипот | 26 | 39 | 12,177 | 3.2 |
| Яньовец | 12 | 15 | 14,787 | 1.01 |
| Ярловица | 58 | 53 | 18,387 | 2.88 |
| Общо за общината: | 4810 | 5961 | 402,493 | 14.81 |
| Населените места с кмет, са със зелен фон, а тези без кметство с жълт. | ||||
Административно-териториални промени
[редактиране | редактиране на кода]- Височайши доклад № 938/обн. 09.04.1880 г. – преименува с. Османие (Бързица, Бързици) на с. Александрово;
- МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Акчар на с. Арчар;
- – преименува с. Мехмедовци на с. Попниколаево;
- МЗ № 140/обн. 29 януари 1936 г. – преименува с. Александрово на с. Влайково;
- МЗ № 492/обн. 27.03.1936 г. – преименува с. Влайково на с. Княз Александрово;
- МЗ № 1691/обн. 27.09.1937 г. – признава н.м. Орешец за гар.с. Гара Орешец;
- Указ № 334/обн. 13.07.1951 г. – преименува с. Княз Александрово на с. Димово;
- Указ № 317/обн. 13.12.1955 г. – заличава с. Попниколаево и го присъединява като квартал на с. Карбинци;
- Указ № 50/обн. 09.02.1960 г. – преименува с. Толовица на с. Септемврийци;
- Указ № 546/обн. 15.09.1964 г. – признава с. Димово за с.гр.т. Димово;
- Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – осъвременява името на с. Кладоруп на с. Кладоруб;
- Указ № 828/обн. 29.08.1969 г. – признава с.гр.т. Димово за гр. Димово;
- Указ № 3005/обн. ДВ бр. 78/09.10.1987 г. – закрива община Дунавци и присъединява селата Арчар, Владиченци, Държаница, Мали Дреновец, Септемврийци и Ярловица и техните землища към община Димово;
Население
[редактиране | редактиране на кода]| Община Димово | |||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Година | 1934 | 1946 | 1956 | 1965 | 1975 | 1985 | 1992 | 2001 | 2011 | 2021 | |
| Население | 23011 | 23402 | 21962 | 18500 | 14925 | 12136 | 10644 | 8783 | 6514 | 4810 | |
| Източници: Национален Статистически Институт, [1][1] | |||||||||||
Население по възрастови групи
[редактиране | редактиране на кода]| Население по възрастови групи към септември 2021 година[1] | ||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Общо | 0 – 4 | 5 – 9 | 10 – 14 | 15 – 19 | 20 – 24 | 25 – 29 | 30 – 34 | 35 – 39 | 40 – 44 | 45 – 49 | 50 – 54 | 55 – 59 | 60 – 64 | 65 – 69 | 70 – 74 | 75 – 79 | 80 – 84 | 85+ |
| 4810 | 244 | 200 | 302 | 245 | 175 | 184 | 248 | 228 | 235 | 267 | 340 | 295 | 347 | 396 | 439 | 318 | 194 | 153 |
Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]Етническа група от общо 6271 самоопределили се (към 2011 година):[3]
Политика
[редактиране | редактиране на кода]- 2019 – Светослав Венциславов Славчев (МК „Новото време“ – ВОЛЯ и ДПС) печели на втори тур с 56,62% срещу Лозан Георгиев Лозанов (ГЕРБ) с 41,28%.
- 2015 – Лозан Георгиев Лозанов (ГЕРБ) печели на втори тур с 50,23% срещу Светослав Венциславов Славчев (Обединена България) с 49,77%.
- 2011 – Лозан Георгиев Лозанов (ГЕРБ) печели на втори тур с 52,73% срещу Добромир Филипов Тодоров (БСП) с 47,27%.
- 2007 – Тодор Илиев Тодоров (БСП) печели на втори тур с 50,16% срещу Иванела Георгиева Андреева (ГЕРБ) с 49,84%.
- 2003 – Тодор Илиев Тодоров (БСП) печели на втори тур с 57% срещу Иванела Георгиева Андреева (Българска социалдемокрация).
- 1999 – Тодор Илиев Тодоров (БСП) печели на първи тур с 52% срещу Христина Христова (ОДС).
- 1995 – Тодор Илиев Тодоров (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност) печели на първи тур със 71% срещу Методи Василев (Народен съюз).
Транспорт
[редактиране | редактиране на кода]През общината преминава участък от 43,8 km от трасето на жп линията Мездра – Бойчиновци – Брусарци – Видин.
През общината преминават частично 7 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 90,5 km:
- участък от 28,7 km от Републикански път I-1 (от km 30 до km 58,7);
- участък от 11,9 km от Републикански път II-11 (от km 10,7 до km 22,6);
- началният участък от 3,6 km от Републикански път III-102 (от km 0 до km 3,6);
- началният участък от 28,8 km от Републикански път III-1102 (от km 0 до km 28,8);
- началният участък от 1,1 km от Републикански път III-1104 (от km 0 до km 1,1);
- последният участък от 14,8 km от Републикански път III-1142 (от km 4,5 до km 19,3);
- последният участък от 1,6 km от Републикански път III-1403 (от km 18,8 до km 20,5).
Топографска карта
[редактиране | редактиране на кода]- Лист от карта K-34-10. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта L-34-142. Мащаб: 1 : 100 000.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]
- Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||
| |||||