Воднянци (област Видин)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Воднянци (Област Видин))
За другото българско село с това име вижте Воднянци (Област Добрич).

Воднянци
Общи данни
Население192 души[1] (15 декември 2023 г.)
8,32 души/km²
Землище23,101 km²
Надм. височина222 m
Пощ. код3924
Тел. код09322
МПС кодВН
ЕКАТТЕ11778
Администрация
ДържаваБългария
ОбластВидин
Община
   кмет
Димово
Светослав Славчев
(Новото време, БСП за България, ДПС, НДСВ; 2019)

Водня̀нци е село в Северозападна България. То се намира в община Димово, област Видин.

География[редактиране | редактиране на кода]

Намира се на около 60 км от Видин в посока Монтана и на 180 км от София. До него лесно може да се стигне с автомобил или с влак по линията София-Видин. Високопланински релеф. В близост се намира язовир Дреновец.

История[редактиране | редактиране на кода]

По време на колективизацията в селото е създадено Трудово кооперативно земеделско стопанство „Сталин“ по името на съветския диктатор Йосиф Сталин.[2]

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

На час път се намират известните Белоградчишки скали, едно от природните чудеса на България. На 13 км от град Димово е пещерата Магурата, а над Гара Орешец се намират множество слабо проучени, но картирани карстови пещери. От две години се проучва пещерата Печ, която по красота съперничи с Магурата. Затворената за влизане пещера Миризливка е уникална с оцветените в наситено синьо сталагмити и сталактити.

В красиви природни местности са построени три туристически хижи – Извор, Планиница и Башовица.

На 3 км от село Гара Орешец по пътя за Белоградчик се намира пещерата Живанина дупка.

В землището на близкото с. Извор се намира единият от двата православни манастира във Видинска област – девическият манастир „Успение на Пресвета Богородица“, който е построен 100 години преди Рилската обител и е свидетел на разпадането на Второто българско царство и османското нашествие.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Съборът на село Воднянци се провежда всяка първа събота и неделя на месец май.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg
  2. Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 123.