Кладоруб

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Кладоруб
Общи данни
Население 42 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 10,873 km²
Надм. височина 177 m
Пощ. код 3758
Тел. код 09341
МПС код ВН
ЕКАТТЕ 37188
Администрация
Държава България
Област Видин
Община
   - кмет
Димово
Лозан Лозанов
(ГЕРБ)
Кладоруб в Общомедия

Кла̀доруб е село в Северозападна България. То се намира в община Димово, област Видин.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на река Арчар.

История[редактиране | редактиране на кода]

Село Кладоруб лежи върху останките на древно антично селище. Името на това селище – CONBUSTICA, е отбелязано в римската пътна карта Tabula Peutengiriana като точка, разположена на пътя от Ratiaria (дн. с. Арчар) към Naisos (съвременен Ниш).

През 2008 г. бяха извършени първите археологически проучвания на това място от археоложката Красимира Лука от Българско археологическо сдружение. Предварителните резултати показват, че на това място лежат останките от древен лагер на римски помощни войски (auxilia). Тук, още в първите години на римската окупация, е било построено каменно укрепление с правоъгълен план и площ над 2 хектара.

Находките на вносна римска керамика и метални предмети показват, че това е станало през I в. След Дакийските войни на император Траян, когато към Римската империя са присъединени земите на съвременна Румъния, военната част, стануваща на това място е била преместена и укреплението се превръща в цивилно укрепено селище. Разположението му на пътя, свързващ големия град Colonia Ulpia Traiana Ratiaria и Naisos го характеризира като оживен търговски център, доказателство за което са и богатите находки от римския период, достигащи до времето след началото на V в.

Римското селище, съществувало преди близо близо две хиляди години, е заемало място, по-голямо от съвременното село. И най-важното – в близост до него не е съществувала граница (административна, държавна или каквато и да е била), която да възпира неговото развитие, както в настоящето.

По време на колективизацията в селото е създадено Трудово кооперативно земеделско стопанство „Георги Димитров“ по името на комунистическия диктатор Георги Димитров.[1]

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

На шест километра, в посока село Рабиша, се намира световноизвестната със своите скални рисунки пещера Магура.

Осемнадесет километра е разстоянието до друга природна забележителност – Белоградчишките скали.

И двата обекта са включени в българското национално туристическо движение Опознай България – 100 национални туристически обекта.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 123.