Магура

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Магура
Magura E7.jpg
Локация Рабиша, България
Дълбочина 56 m
Дължина 2500 m
Надморска височина 371 m
Температура 11 – 12 °C
Влажност 98%
Откриване 1960
Трудност лесна
Опасности пътеките са хлъзгави
Обект на БТС Opoznai-bg.gif 14. Пещера Магура
Уебсайт ИАОС, Пещерата Магурата

Магура в Общомедия

Магурата (от 1942 г. до 24 октомври 1972 г. Рабишка пещера)[1] е пещера в Западен Предбалкан, област Видин, България.

Местонахождение[редактиране | редактиране на кода]

Намира се на южния склон на карстовия рид Рабишка могила, Западен Предбалкан. Разположена е на около 18 km северозападно от град Белоградчик и на около 1,5 кm северозападно от село Рабиша.

Откриване и изследване[редактиране | редактиране на кода]

Образувана е от карстови процеси в дебелослойни долнокредитни сивобели варовици. Тя е една от най-големите български пещери. Изходът ѝ се нарича Вратача. Някои зали имат колосални размери. Отделни зали са Триумфална зала, Полето, Хармана, Прилепна галерия, Стрелбището, Галерията с рисунките, Зловеща галерия, Слънчева зала, Зала на сталактоните, Зала на падналия бор, Зала на тополата, Тронна зала. Всички зали са свързани чрез галерии и пещерни тунели, има много сталактити, сталагмити и сталактони, а в Триумфална зала има малко езеро. В Магурата има постоянна температура от 12 °C. Общата дължина на галериите ѝ е 2500 m.

В пещерата са открити кости от пещерна мечка, пещерна хиена и др. По стените могат да се видят рисунки от няколко исторически епохи. Най-ранните рисунки са от времето на късния палеолит, като има и от времето на неолита; най-новите са от бронзовата епоха и са рисувани между 3000 и 1200 г. пр.н.е. Рисунките изобразяват предимно ловни сцени.

Прилепите в пещерата[2][редактиране | редактиране на кода]

Магурата е най-значимата за прилепите пещера в цяла Северозападна България. Целогодишно се обитава от общо 8 вида, всички приоритетни за опазване в цяла Европа:

  1. Голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum)
  2. Малък подковонос (Rhinolophus hipposideros)
  3. Южен подковонос (Rhinolophus euryale)
  4. Трицветен нощник (Myotis emarginatus)
  5. Голям нощник (Myotis myotis)
  6. Остроух нощник (Myotis blythii)
  7. Дългопръст нощник (Myotis capaccinii)
  8. Дългоух/Бехщайнов нощник (Myotis bechsteinii)

Срещащите се в пещерата дългопръст нощник и южен подковонос са включени в Световния червен списък. Освен над 2000 зимуващи прилепи от няколко вида, тук през зимата е регистрирана и колония от над 450 малки подковоноса – рекорден брой за страната. На горния етаж над Концертна зала (недостъпен без използване на спелео-техники) се намира хоризонтална, суха галерия, където се размножават големи летни колонии от няколко вида.

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

Пещерни рисунки[редактиране | редактиране на кода]

Magura cave 023.jpg
Magura cave 021.jpg
Magura cave 019.jpg
Magura cave 017.jpg

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 133.
  2. http://www.nmnhs.com/bat-research-and-conservation-centre-bg.html Център за изследване и защита на прилепите НПМ-БАН. 2013. База данни за разпространението на прилепите в България.
  3. ПЗ „Пещера Магурата“. Посетен на 15 юни 2009 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]