Гълъбарника (Кунино)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Природна забележителност
Пещера „Гълъбарника“
Relief Map of Bulgaria.jpg
43.183° с. ш. 24° и. д.
Местоположение в България
Местоположение България България
Най-близък град Кунино, Община Роман
Данни
Площ 3,5 хектара
Създаден 30 юни 1972
Уеб сайт ИАОС, Гълъбарника

Гълъбарника е пропастна пещера в землището на с. Кунино (Врачанско), обявена за природна забележителност.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Входът на пещерата е на платото Рудината, на около 200 м източно от пещерите Самуилица - сред карните блокове зее неправилен кръгъл отвор. Привходната зала има формата на купол с диаметър 25 м и височина 8 м. Входът е образуван чрез срутване в най-горната точка на купола. Дъното на привходната зала преди половин век е било лесно достъпно — дъждовните води са свличали чакъл и с течение на времето се образувал голям конус, по който се е слизало спокойно. Този конус днес е разрушен от взривовете в близката кариера и достъпът е възможен само с алпийска техника. Пещерата е развита в североизточна посока — през тесен комин с дълбочина около 4 м започва спускането през три разположени една под друга залички, облицовани в бели и ръждивочервени варовикови драперии. В най-долната заличка, сред плетеницата от белезникави и червеникави сталактити е разположено малко, тъмно езерце, в което има все още непроучен сифон. До брега на езерцето сводът е подпрян от огромен сталактон. При първото картиране на пещерата в нея са намерени уникални за България гигантски пещерни бисери, образувани около черепите на дребни бозайници. Общата дължина на пещерата е 159 м, дълбочина -29 м.

История[редактиране | редактиране на кода]

Според преданието пещерата е била използвана от хайдутина дядо Въло. За пръв път е картирана от клубна експедиция на пещерен клуб "Академик" - София през 1962 г. В рамките на Републиканската пещерна експедиция-сбор от 1 до 7 април 1964 г. в Гълъбарника за пръв път в България са демонстрирани аврийно-спасителни способи. През 1971 г., въпреки протестите на българските спелеолози, в непосредствена близост започва разработване на кариера за варовик. Със Заповед No.1799 от 30.06.1972 пещерата е обявена за природна забележителност. Прекартирана е през 1986 г. от клубна експедиция на пещерен клуб "Искър" - Мездра. Установени са тежки поражения върху пещерните образувания в резултат от взривовете в кариерата.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Трантеев, П., "Карлуковският пролом"; изд. "Медицина и физкултура"; С.,1966 г.
  • Кърлов, Кр., "Кунино — един приятен карстов район", в сборника "Врачански пещерняк" кн.3; издание на клуб по пещерно дело "Веслец" - Враца, 1987 г.
  • Трантеев П., "В пещерите край Кунино" – в. Ехо, г. 6, бр. 15, 10.04.1964 г.
  • Трантеев П., Б. Трантеев, "Гълъбарника не бива да загине" – в. Ехо, г.13, бр. 41, 15.10.1971 г.
  • "Спряха кариерата край село Кунино" - Шанс Нюз. Ежедневник за Враца и региона; 23 юли 2010

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]