Куманица (пещера)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Куманица.

Куманица
Локация Стара планина, България
Дължина 1656 m
Откриване 1962

Куманица е пещера в Стара планина, България.

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Куманица се намира в източния дял на Троянския Балкан в резерват „Стенето” – на левия географски бряг на река Куманица, в най-тясната и живописна част на каньона, над красивия водопад Големия Казан.

Откриване и изследване[редактиране | редактиране на кода]

Първото проникване и картиране на пещерата е направено през 1962 г. от пещерняци от софийския Студентски пещерен клуб „Академик”, като проучването ѝ продължава и до днес. Общата дължина на галериите е 1656 м, а денивелацията – 104 м. Входът на пещерата е разположен едва един метър над нивото на реката и е с размери 2,5 х 2,5 м. През пролетта, когато се топят снеговете или при проливни дъждове, проникването е невъзможно, защото една част от огромното количество вода, която протича през каньона, влиза през него и през други по-малки губилища. През двете основни галерии на пещерата протичат реки, които се сливат. Тази, която започва от входа, при сухо време е малка, а може даже и да пресъхне. Вътрешната река, която идва от сифона, е голяма – с дебит около 300- 400 л/сек и се предполага, че една част от основните ѝ води идват от масива (вероятно – “Поин дол”), а друга част – от по-горни губилища на река Куманица. При повече вода праговете дори и в началото на пещерата се превръщат в трудни за преминаване водопади. Има и горен етаж, който все още не е напълно проучен. Основното ѝ развитие следва пътя на подземните реки и ни превежда през прагове, водопади, големи зали, галерии, обкичени с чудно красиви образувания – натеци, драперии, сталактити, сталагмити, сталактони, синтрови езера и прегради. На много места галерията се раздвоява – едната, изпълнена с красиви образувания, а другата – почти изцяло – от водите на подземната река. Основната галерия завършва с дълбоко езеро и сифон. Водите на пещерата излизат през карстовия извор Куманица на около 4 км от входа ѝ. Те са каптирани и водоснабдяват Плевен, Ловеч и Троян. Куманица все още не е проучена напълно и не е изцяло установен пътят на основната подземна река и на някои от притоците ѝ.

Прилепите в пещера „Куманица“[редактиране | редактиране на кода]

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

  • Допуска се изследване от спелеолози и то само след предварително съгласуване с МОСВ и Дирекцията на Национален парк „Централен Балкан”. Нарушителите подлежат на санкции, още повече, че пещерата попада в санитарно-охранителната зона на извора, използван за водоснабдяване на няколко големи населени места.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]