Райчова дупка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Райчова дупка
Локация Стара планина, България
Дълбочина 377 m
Дължина 1333 m
Надм. височина 1400 m
Трудност алпийско оборудване

Райчова дупка е пропастна пещера в Средна Стара планина, България, трета по дълбочина в страната.

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Намира се в резервата „Стенето“ в Националния парк „Централен Балкан“, на северния склон на Троянско-Калоферската планина. Попада в Горновитско-Черноосъмския карстов район и е в горната част на местността Малък Чаушов дол. Надморската височина на входа ѝ е 1400 m.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Първото проникване в нея е направено през 1970 г. от троянски пещерняци, които я проучват до -170 м. Първото проникване до дъното (-352 м) през 1971 г. също е дело на троянци – Васил Марков, Васил Балевски, Трифон Саръмов, Пенчо Станчев и Кино Райковски. През следващите години изследователи от различни клубове откриват все нови и нови галерии. Значими приноси в проучването и картирането имат русенците Камен Димчев, Сашо Попов, Ангел Пенчев и Сашо Гунешки. Общият сбор на картираните галерии достига 3333 m, с които пещерата се нарежда сред най-дългите пещери в България, а по дълбочина е третата най-дълбока пропаст в страната към 2020 г.[1][2]

Двуетажна е и много разнообразна – в нея има големи зали, блокажи и срутища, два подземни потока, красиви синтрови езера, вкаменени водопади, драперии, сталактити, сталагмити и сталактони. Завършва с кален сифон (мястото, където подземният поток се губи). Цялата система е оформена по контакта между мергелите и варовиците и се развива в посока север – юг. Температурата на водата е 7,5 °C, а в привходните части образувалият се през зимата лед стои до април – май.[1]

Независимо че е дълбока, пещерата има само един отвес (8 m) и за да се стигне до дъното ѝ е достатъчно да се върви по низходящата с постоянен наклон от 30o централна галерия с дължина 920 m.[1]

Създадена е от вертикална циркулация на подземни води, улеснена от тектонската структура, интензивните неотектонски движения и свързаното с тях дълбоко ерозионно разчленение на релефа. Има подземни потоци, срутища, блокажи, синтрови езера и каскади. Богата е на сталактити, сталагмити, завеси и вкаменени водопади.[1]

Фауна[редактиране | редактиране на кода]

Намирани са единични екземпляри пещеролюбиви прилепи (голям нощник), които я използват за убежище. Обитавана е от много стенобионтни видове. Безразборното проникване и оставянето на отпадъци (батерии, карбид, храна) не е желателно, тъй като нарушава екологичното равновесие в нея.

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

  • Независимо че пещерата не изисква специализирана техника за вертикално проникване, не бива да бъде посещавана от хора без натрупан опит като спелеолози, тъй като крие опасности.
  • Местоположението ѝ в резерват „Стенето“ в Националния парк „Централен Балкан“ изисква при посещаването ѝ с научноизследователски цели те предварително да бъдат съгласувани с МОСВ и Дирекцията на парка.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]