Райчова дупка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Райчова дупка
Relief Map of Bulgaria.jpg
42.7685° с. ш. 24.6826° и. д.
Местоположение в България
Локация Стара планина, България
Дължина 1 500 m
Надморска височина 1 400 m

Райчова дупка е името на пещера в Стара планина, България.

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Райчова дупка е втората най-дълбока пропастна пещера в България. Намира се в резервата "Стенето", в Националния парк Централен Балкан, на северния склон на Троянско-Калоферската планина по горното течение на Малък Чаушов дол.

Име[редактиране | редактиране на кода]

Откриване и изследване[редактиране | редактиране на кода]

Първото проникване до дъното ѝ е направено през 1971 г. от троянски пещерняци, а през следващите години изследователи от различни клубове са откривали все нови и нови галерии. Така общият сбор на картираните към 2003 г. галерии достига 3333 м, с които се нарежда сред най-дългите пещери в България, а денивелацията ѝ от 387 (-377 + 10 м) я прави втората най-дълбока пропаст в България. Галериите ѝ имат дължина 1500 м. Надморската височина на входа ѝ е 1400 м. Двуетажна е и много разнообразна – в нея има големи зали, блокажи и срутища, два подземни потока, красиви синтрови езера, вкаменени водопади, драперии, сталактити, сталагмити и сталактони. Завършва с кален сифон (мястото, където подземният поток се губи). Цялата система е оформена по контакта между мергелите и варовиците и се развива в посока север - юг. Температурата на водата е 7,5°С, а в привходните части образувалият се през зимата лед стои до април - май. Независимо че е дълбока, пещерата има само един отвес (8 м) и за да се стигне до дъното ѝ е достатъчно да се върви по низходящата с постоянен наклон от 30° централна галерия с дължина 920 м. Създадена е от вертикална циркулация на подземни води, улеснена от тектонската структура, интензивните неотектонски движения и свързаното с тях дълбоко ерозионно разчленение на релефа. Има подземни потоци, срутища, блокажи, синтрови езера и каскади. Богата е на сталактити, сталагмити, завеси и вкаменени водопади. Най-красивата ѝ част е в дъното на пропастта.

Фауна[редактиране | редактиране на кода]

Намирани са единични екземпляри пещеролюбиви прилепи (голям нощник), които я използват за убежище. Обитавана е от много стенобионтни видове. Безразборното проникване и оставянето на отпадъци (батерии, карбид, храна) не е желателно, тъй като нарушава екологичното равновесие в нея.

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

  • Независимо, че пещерата не изисква специализирана техника за вертикално проникване, не бива да бъде посещавана от хора без натрупан опит като спелеолози, тъй като крие опасности.
  • Местоположението ѝ в резерват Стенето, в Националния парк Централен Балкан, изисква при посещаването ѝ с научноизследователски цели те предварително да бъдат съгласувани с МОСВ и Дирекцията на Парка.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]