Проходна

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Проходна
Prohodna cave 009.jpg
Локация Карлуково
Община Луковит
Предбалкан, България
Дължина 365 m
Откриване 1962 г.
Проходна в Общомедия

Проходна е пещера в Община Луковит, природногеографската област Предбалкан.[1]

Местонахождение[редактиране | редактиране на кода]

Пещерата Проходна

Проходна е една от най-известните пещери в карстовия район край с. Карлуково, община Луковит. Геоложкият феномен се намира на 250 м надморска височина. Пещерата е лесно достъпна, точно над нея минава пътят от Луковит към Карлуково (на 2 км от селото), има път и от село Румянцево.

Откриване и изследване[редактиране | редактиране на кода]

Пещерата Проходна

Това е най-дългият пещерен тунел в България, с дължина 365 метра и височина на входовете 56 метра.[2] Вследствие на ерозията, причинена от просмукващите се води, в тавана се е образувал феноменът „Окната“ или „Очите на Бога“ – две почти еднакви по големина дупки с формата на очи. Това дава и уникалния облик на пещерата. Погледнати от долу, те изключително много наподобяват очи, които сякаш се взират в посетителите. Вътрешността на пещерата е слабо осветена, тъй като денивелация между двата входа е голяма, а дневната светлина отвън навлиза през тях на снопове. Ефектът е поразителен, особено при слънчево време.

Обектът представлява част от пещерен коридор, чиято посока е ориентирана от изток към запад. Образувал се е в края на Кредния период преди 66 – 68 млн. години. В миналото водите на река Искър са запълвали пещерата. Сега нивото на реката е под пода на пещерата. Вследствие на активните карстови процеси, характрерни за този период, сеизмичната активност и речната дейност, пещерният карстов коридор е бил прекъснат и тази част остава отделена. В структурно отношение пещерата се състои предимно от светлобежови до бели, здрави, масивни органогенни варовици (в тях има добре запазени вкаменелости от черупчест детритус, бризои, бивалвии, брахиоподи, гастроподи, морски таралежи и амонити – по-силно изразени в западната част на геоложкия феномен). Дебелината на скалните пластове варира от 10 до 50 м. [3]

Любопитно[редактиране | редактиране на кода]

Prohodna cave 023.jpg
  • През 1962 г. е обявена за природна забележителност.[4]
  • В пещерата са снимани няколко български и чуждестранни филма, между които и „Време разделно“ както и на съветско-български филм „По следите на капитан Грант“.
  • Проходна е описвана неколкократно в популярни и справочни издания, като сп. Природа и знание, Енциклопедия България, Пътеводител на Ловешки окръг и др.
  • По време на геоложка студентска експедиция „Искърски пролом 2008“ пещерата е оценена като геотоп с национална значимост, съгласно критериите на Регистъра и кадастъра на геоложките феномени в България.[5]
  • Според археолозите, в дълбока древност пещерата е била важен окултен обект за местните жители, където са се извършвали различни ритуали. На 21 март, когато е пролетното равноденствие, се е извършвал ритуал за плодородие. В този ден през вътрешността на пещерата преминава слънчев лъч, който я огрява под специфичен ъгъл. 
  • Проходна е една от малкото пещери, в които се практикуват пещерни бънджи скокове.[6]

Други геоложки феномени в района[редактиране | редактиране на кода]

  • Геоложки феномени „Струпаница“ и „Проврътеника“ – част от Карлуковския карстов комплекс (в непосредствена близост до обекта);
  • Национален пещерен дом – един от 100 национални туристически обекта на България – живописно разположен в скалите на десния бряг на р. Искър (в непосредствена близост до обекта);
  • Скален венец Червеница;
  • Пещерите Самуилица 1, Самуилица 2 и Гълъбарника в землището на село Кунино;
  • Скалните кукли, Реселешките кукли, Калето, Купените и водопад Скока в землището на село Реселец;
  • Чуклите и Камарата по р. Ръчене;
  • Седларката при с. Ракита;
  • Екопътека „Геопарк Искър – Панега“.[7]
Prohodna cave 051.jpg

Източници[редактиране | редактиране на кода]


Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]