Проходна

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Проходна
Prohodna cave entrance.JPG
Един от входовете на Проходна
Relief Map of Bulgaria.jpg
43.1758° с. ш. 24.0731° и. д.
Местоположение в България
Локация Община Луковит
Стара планина, България
Дължина 365 m
Проходна в Общомедия
Природна забележителност
„Карлуковски карстов комплекс – Пещера проходна“
природна забележителност в България
Prohodna-eyes-right-2.JPG
Феноменът „Окната“ в пещерата Проходна
Информация
Relief Map of Bulgaria.jpg
43.1758° с. ш. 24.0731° и. д.
Местоположение България България
Данни
Площ 1,5 хектара
Създаден 10 октомври 1962
Уеб сайт ИАОС, Карлуковски карстов комплекс, Пещера проходна
Природна забележителност
„Карлуковски карстов комплекс – Пещера проходна“
в Общомедия

Проходна е името на пещера в Община Луковит, Стара планина, България.

Местонахождение[редактиране | редактиране на кода]

Проходна е една от най-известните пещери в карстовия район край с. Карлуково, община Луковит. Геоложкият феномен се намира на 250 м надморска височина. Пещерата е лесно достъпна, точно над нея минава пътят от Луковит към Карлуково (на 2 км от селото), има път и от село Румянцево.

Име[редактиране | редактиране на кода]

Откриване и изследване[редактиране | редактиране на кода]

Това е най-дългият пещерен тунел в България, с дължина 365 метра и височина на входовете 56 метра.[1] В следствие на ерозията, причинена от просмукващите се води, в тавана се е образувал феноменът „Окната“ или „Очите на Бога“ – две почти еднакви по големина дупки с формата на очи. Това дава и уникалния облик на пещерата. Погледнати от долу, те изключително много наподобяват очи, които сякаш се взират в посетителите. Вътрешността на пещерата е слабо осветена, тъй като денивелация между двата входа е голяма, а дневната светлина отвън навлиза през тях на снопове. Ефектът е поразителен, особено при слънчево време.

Обектът представлява част от пещерен коридор, чиято посока е ориентирана от изток към запад. Образувал се е в края на Кредния период преди 66-68 млн. год.  В миналото водите на река Искър са запълвали пещерата. Сега нивото на реката е под пода на пещерата. В следствие на активните карстови процеси, характрерни за този период, сеизмичната активност и  речната дейност, пещерният карстов коридор е бил прекъснат и тази част остава отделена. В структурно отношение пещерата се състои предимно от светлобежови до бели, здрави, масивни органогенни варовици (в тях има добре запазени вкаменелости от черупчест детритус, бризои, бивалвии, брахиоподи, гастроподи, морски таралежи и амонити – по-силно изразени в западната част на  геоложкия феномен). Дебелината на скалните пластове варира от 10 до 50 м. [2]

Любопитно[редактиране | редактиране на кода]

  • През 1962 г. е обявена за природна забележителност.[3]
  • В пещерата са снимани няколко български и чуждестранни филма, между които и „Време разделно“ както и на съветско-български филм „По следите на капитан Грант“.
  • Проходна е описвана неколкократно в популярни и справочни издания, като сп. Природа и знание, Енциклопедия България, Пътеводител на Ловешки окръг и др.
  • По време на геоложка студентска експедиция „Искърски пролом 2008“ пещерата е оценена като геотоп с национална значимост, съгласно критериите на Регистъра и кадастъра на геоложките феномени в България.[4]
  • Според археолозите, в дълбока древност пещерата е била важен окултен обект за местните жители, където са се извършвали различни ритуали. На 21-ви март, когато е пролетното равноденствие, се е извършвал ритуал за плодородие. В този ден през вътрешността на пещерата преминава слънчев лъч, който я огрява под специфичен ъгъл. 
  • Проходна е една от малкото пещери, в които се практикуват пещерни бънджи скокове.[5]

Други геоложки феномени в района[редактиране | редактиране на кода]

  • Геоложки феномени „Струпаница“ и „Проврътеника“ – част от Карлуковския карстов комплекс (в непосредствена близост до обекта);
  • Национален пещерен дом – един от 100 национални туристически обекта на България – живописно разположен в скалите на десния бряг на р. Искър (в непосредствена близост до обекта);
  • Скален венец Червеница;
  • Пещерите Самуилица 1, Самуилица 2 и Гълъбарника в землището на село Кунино;
  • Скалните кукли, Реселешките кукли, Калето, Купените и водопад Скока в землището на село Реселец;
  • Чуклите и Камарата по р. Ръчене;
  • Седларката при с. Ракита;
  • Екопътека „Геопарк Искър – Панега“.[6]

Източници[редактиране | редактиране на кода]


Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]