Леденика

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Леденика.

Леденика
LedenikaCave.jpg
Концертната зала
Локация община Враца
Стара планина, България
Дължина 320 m
Надморска височина 830 m
Температура -7 до 15°C
Влажност 92%
Откриване 1961
Обект на БТС Opoznai-bg.gif 16. Пещера Леденика
Уебсайт Развлекателен парк Леденика

Леденика в Общомедия


„Леденика“ е името на пещера в Стара планина, община Враца, България.

Местонахождение[редактиране | редактиране на кода]

Пещерата Леденика е разположена на 16 км от град Враца, на територията на природен парк Врачански Балкан, намира се на 830 м надморска височина в Северозападно-Стрешерския дял на Врачанската планина.

Име[редактиране | редактиране на кода]

Пещерата получава името Леденика заради ледените сталагмити, сталактити и сталактони, които се образуват в нея през зимата близо до входа.

Откриване и изследване[редактиране | редактиране на кода]

Пещерата е била известна още по времето на османското владичество. Овчарите са я използвали, за да съхраняват вътре овчето мляко.

Входът на пещерата е разположен в най-ниската част на Леденишкия увал при надморска височина 830 метра. Температурата се променя от –7°С до 15°С в преддверието и до 8°С във вътрешността. Влажността на въздуха е 92%. Има множество галерии и интересни карстови форми – сталактити, сталагмити и сталактони, формирани в продължение на хиляди години. Дълга е около 320 m и има десет зали. Първата зала е „Преддверието“ (най-ниската част на пещерата), в която се издига огромна ледена колона с диаметър близо 21 метра. През зимата и пролетта в тази зала се формират ледени образувания (сталактити, сталагмити, сталактони), откъдето идва името на пещерата. Следват няколко метра, през които човек трябва да се движи ниско наведен – проходът „Плъзнята“. През него се достига до „Малката зала“, която има почти кръгла форма. След още едно стеснение, през пещерния коридор Комата, се достига Голямата (Концертна) зала, която е много богата на образувания. Някои от тях са наречени с различни имена заради интересната им форма – Крокодила, Главата на великана, Сокола, Дядо Коледа, Къщичката на баба Яга и много други. Под „Концертната зала“ се намира още една – „Хладилника“. В минали времена хората са я ползвали за съхраняване на бубено семе. Отклонявайки се вдясно от Концертната зала, се стига до малко синтрово езеро с дълбочина 0,50 m, за което има легенда, че водата му е „вълшебна“ и изпълнява желанието на всеки, който потопи ръката си в него.

От Голямата зала по железни мостове се преминава през Малката и Голямата пропаст, през коридора Завеските и се стига до т.нар. „Бяла зала“. Тук могат да се видят образуванията Свекървен език, Жената на великана, Слонът, Къпещата се девойка. Най-високата точка на пещерата се нарича Седмото небе.

Пещерата е най-атрактивна за разглеждане през зимата и пролетта. Според специалистите тя има „божествена“ акустика.

Прилепите в пещера Леденика[1][редактиране | редактиране на кода]

Пещера Леденика е само една от над 500-те пещери, убежища на прилепи, известни във Врачанския Балкан. Поради ниската температура, тя се използва предимно за зимуване. Чрез преки наблюдения и улови с мрежи в пещерата са регистрирани 4 вида прилепи:

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

16.Леденика
РИМ Враца
  • Пещерата Леденика е сред Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз под номер 16 има печат.
  • Леденика е благоустроена за туристи през 1961 година, тя е една от основните туристически забележителности в района.
  • С Постановление на Министерския съвет No.2057 от 28.11.1960 г. пещерата „Леденика“ е обявена за природна забележителност и е вписана в Списъка на защитените територии и защитени зони в България. Считано от 6 март 2010 г. пещера Леденика се стопанисва от Община Враца.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. http://www.nmnhs.com/bat-research-and-conservation-centre-bg.html Център за изследване и защита на прилепите НПМ-БАН. 2013. База данни за разпространението на прилепите в България.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]