Лагошевци
Лагошевци | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 46 души[1] (15 март 2024 г.) 2,59 души/km² |
Землище | 17,85 km² |
Надм. височина | 237 m |
Пощ. код | 3743 |
Тел. код | 09341 |
МПС код | ВН |
ЕКАТТЕ | 43027 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Видин |
Община – кмет | Димово Светослав Славчев (Новото време, БСП за България, ДПС, НДСВ; 2019) |
Ла̀гошевци е село в Северозападна България. То се намира в община Димово, област Видин.
История
[редактиране | редактиране на кода]Според османски документи, през ХVІІІ век жителите на Лагошевци водят съдебни дела срещу няколко мюсюлмани от Арчар, които заграбили общоселската мера̀, служила дотогава за пасище на селския добитък и за водопой. От жалба от 1773 година става ясно, че селяните били спечелили две съдебни дела, получили и султански ферман, но нарушителите продължават да владеят пасищата на Лагошевци, които превърнали в орна земя.[2]
По време на колективизацията в селото е създадено Трудово кооперативно земеделско стопанство „Ленин“ по името на съветския диктатор Владимир Ленин. По това време 2 семейства (10 души) от селото са принудително изселени от комунистическия режим.[3]
Население
[редактиране | редактиране на кода]Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 60 | 100,00 |
Българи | 58 | 93,54 |
Турци | 0 | 0,00 |
Цигани | 0 | 0,00 |
Други | 0 | 0,00 |
Не се самоопределят | 0 | 0,00 |
Неотговорили | 0 | 0,00 |
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]Липовините, Джидивец(Жидовец)
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]Всяка година на 24 май се провежда събор.
Всяка година на 14-15 юни се прави курбан.
Други
[редактиране | редактиране на кода]В настоящо време бившето училище се преустроява на почивна станция.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Грозданова, Елена и Стефан Андреев. Малките селски войни, в: Контрасти и конфликти „зад кадър“ в българското общество през XV-XVIII век, София 2003, с. 444.
- ↑ Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 123, 206.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|