Ружинци (община)

Ружинци (община)43.617, 22.817
Общи данни
Област	Област Видин
Площ	232.555 km²
Население	4 192 души
Адм. център	Ружинци
Брой селища	10
Сайт	http://obshtina-ruzhintsi.com/
Управление
Кмет	Александър Александров (ГЕРБ)
Общ. съвет	11 съветници    ГЕРБ (4)    БСП (4)    НАДЕЖДА (3)

Географска карта на община Ружинци

Община Ружинци се намира в Северозападна България и е една от съставните общини на Област Видин. Общинският център е село Ружинци.

География

Географско положение, граници, големина

Общината е разположена в югоизточната част на Област Видин. С площта си от 232,555 km² заема 6-то място сред 11-те общините на областта, което съставлява 7,61% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

• на югозапад – община Чупрене;
• на северозапад – община Димово;
• на североизток – община Лом, област Монтана;
• на изток – община Брусарци, област Монтана;
• на югоизток – община Монтана, област Монтана;
• на юг – община Чипровци, област Монтана.

Релеф, води, климат, почви

Релефът на общината е равнинен, хълмист и ниско планински. Територията ѝ условно попада в две физикогеографски области на България – Западната Дунавска равнина и Западния Предбалкан.

Над 80% от територията на общината се заема от широката и плоска долина на река Лом (десен приток на Дунав) и нейните притоци. В най-северната част на общината, северно от Добридолския манастир се намира и най-ниската ѝ точка – 70 m н.в.

Останалите около 20% от територията на община Ружинци, южно от общинския център се заемат от северните склонове на Широка планина, част от Западния Предбалкан. Тук се намира и най-високата точка на общината Пешин връх (937 m), издигащ се южно от село Гюргич. Средната надморска височина е 255,1 м.

По цялото протежение на общината от югозапад на североизток със своето средно течение (около 26 km) протича река Лом. Долината ѝ е широка и плоска, заето от обработваеми земи. В най-южната част, в землището на село Гюргич преминава най-горното течение на река Нечинска бара (десен приток на Лом). За водния баланс на общината съществено значение имат и няколкото язовира, по-големи от които са: „Дреновец“ (на запад от с. Дреновец), „Дражинци“ (югоизточно от с. Дражинци), „Киселево“ (североизточно от с. Черно поле), „Гюргич“ (югозападно от село Гюргич) и други по-малки, водите на които се използват основно за напояване.

Климатът е умереноконтинентален. Средногодишната температура е 10,5°С, средногодишните валежи – 560 l/m³.

Преобладаващите почвени видове са сивите горски и светлосивите псевдоподзолисти горски почви.

Общата площ на земеделската земя в общината е 182 909 дка, от които обработваемата земя е 144 607 дка, водните площи – 4 339 дка, горските територии – 38 676 дка, урбанизираната територия – 5 274 дка.

Съхраненото фолклорно наследство и красива природа в общината се отчитат като важни предпоставки за развитието на опознавателен, риболовен, селски и екологичен туризъм. На 4 km северно с. Дреновец се намира основаният през 11-ти век Добридолски манастир.

Населени места

Общината има 10 населени места с общо население 4 374 жители по преброяването от 1 февруари 2011 г.

Населено място (старо име)	Преброяване (от февруари 2011)	По настоящ адрес (ГРАО от 2015-03-15)	Площ (km²)	Гъстота (д/km²)
Бело поле	744	829	30,656	27.04
Гюргич	276	205	33,35	6.15
Динково (Хасанова махала, Борисово)	159	127	10,312	12.32
Дражинци	179	164	12,863	12.75
Дреновец	1378	1359	59,468	22.85
Плешивец (Плашивец)	214	218	24,683	8.83
Роглец	27	28	в землището на село Бело поле	-
Ружинци	883	776	21,597	35.93
Тополовец	217	260	12,421	20.93
Черно поле	297	226	27,205	8.31
Общо за общината:	4374	4192	232,55	18.03
Населените места с кмет са със зелен фон, а тези без кметство – с жълт.

Административно-териториални промени

• Височайши доклад № 7843/обн. 09.11.1881 г. – преименува с. Хасанова махала на с. Борисово;
• Указ № 45/обн. 08.02.1950 г. – преименува с. Борисово на с. Динково;
• Указ № 317/обн. 13.12.1955 г. – заличава с. Белоптичене и го присъединява като квартал на с. Ружинци;

– заличава с. Чорлево и го присъединява като квартал на с. Дреновец;

• през 1956 г. – с. Плашивец е преименувано на Плешивец без административен акт;
• Указ № 582/обн. 29.12.1959 г. – заличава с. Тополовец и го присъединява като квартал на с. Дреновец;
• Указ № 45/обн. 20.01.1978 г. – отделя с. Белотинци и землището му (тогава самостоятелна община) от Видински окръг и го присъединява към Михайловградски окръг;
• Указ № 250/обн. 22.08.1991 г. – отделя кв. Тополовец от с. Дреновец и го признава за отделно населено място – с. Тополовец.

Население

Община Ружинци
Година	1934	1946	1956	1965	1975	1985	1992	2001	2011
Население	13649	14623	14131	11785	9722	7755	7138	6061	4374
Източници: Национален Статистически Институт, [1]

Население по възраст

Население по възрастови групи към февруари 2011 година
Общо	0 – 4	5 – 9	10 – 14	15 – 19	20 – 24	25 – 29	30 – 34	35 – 39	40 – 44	45 – 49	50 – 54	55 – 59	60 – 64	65 – 69	70 – 74	75 – 79	80 – 84	85+
4374	212	199	164	205	224	186	190	210	231	214	257	303	383	316	348	363	239	130

Етнически състав

Етноси в община Ружинци (2011)
Етническа група			процент
българи			80.67%
турци			0.12%
цигани			18.61%
други и неопределени			0.74%

По етническа група от общо 4331 самоопределили се (към 2011 година)::

• българи: 3494
• турци: 5
• цигани: 806
• други: 9
• неопределени: 17

Транспорт

През общината преминава участък от 9,6 km от трасето на жп линията Мездра – Бойчиновци – Брусарци – Видин.

През общината преминават частично 4 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 45,6 km:

• участък от 14,3 km от Републикански път I-1 (от km 58,7 до km 73,0);
• участък от 5,4 km от Републикански път III-112 (от km 4,2 до km 9,6);
• участък от 21,4 km от Републикански път III-114 (от km 23,2 до km 44,6);
• началният участък от 4,5 km от Републикански път III-1142 (от km 0 до km 4,5).

Топографска карта

• Лист от карта K-34-10. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-34-11. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-34-22. Мащаб: 1 : 100 000.

Източници

• Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.

Външни препратки

• Официален сайт на община Ружинци