Дреновец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Тази статия е за селото в Северозападна България. За близкия язовир вижте Дреновец (язовир).

Дреновец
Дреновец.jpg
Общи данни
Население 1325 души[1] (15 март 2022 г.)
22,3 души/km²
Землище 59,468 km²
Надм. височина 117 m
Пощ. код 3920
Тел. код 09323
МПС код ВН
ЕКАТТЕ 23672
Демоним Дреновчанин
Администрация
Държава България
Област Видин
Община
   кмет
Ружинци
Александър Александров
(ГЕРБ)
Кметство
   кмет
Надя Иванова (ГЕРБ)

Дрено̀вец (от дрян) е село в Северозападна България. То се намира в община Ружинци, област Видин.

География[редактиране | редактиране на кода]

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Село Дреновец се намира в западната част на Дунавска равнина. На север има възвишение, покрито с широколистна гора, където е местността Долът и пчелините на дреновчани. Често срещани са дряновите дървета, откъдето идва и името на селото. Оттатък възвишението е река Дунав. На юг, на отсрещната страна на реката, се намират лозята на местните хора. В миналото, за да ги стигнат, стопаните им минавали през бродове, като ползвали кокили, които наричат "щули".

Води[редактиране | редактиране на кода]

През селото минава река Лом, а в близост до него се намира и железопътен мост над нея. Язовир „Дреновец“ е най-големият язовир в областта. Открит е през лятото на 1969 г. с името „Евгени Михайлов“. Намира се на запад от Дреновец, на по-високо от селото място. След десетилетия от появата му пластовете под селото са оводнени силно и подпочвената влага избива в основите на къщите.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Дреновец е разположен в умерения климатичен пояс. Климатът е умереноконтинентален.

Флора и фауна[редактиране | редактиране на кода]

В равнинните части повечето земи са обработваеми. Край реките има тесни ивици, в които растат върби и тополи. Почвите са типични черноземни. По долините на реката почвите са алувиално-ливадни.

История[редактиране | редактиране на кода]

Името на Дреновец се появява в Съкратен регистър на Видинския санджак от 1454/1455 г. и в австрийски архиви от 18 век. По времето на османското робство, потисничеството им не пречупвало местните хора - през 1688 г. по време на Чипровското въстание Дреновец също се разбунтувал начело със свещеника си поп Боно, но турската войска разбила въстаниците и сринала селото. През 1689 г. край Дреновец разпънала стан австрийска армия, тръгнала да превзема Видин. Почти два века по-късно дреновчани отново се вдигнали на бой срещу поробителите заедно с десетки села в Северозапада, но слабо въоръжените чети били пометени от аскера.[източник? (Поискан преди 7 дни)] Жаждата за свобода и родолюбието обаче не угаснали у местните хора - дреновчани се включили в битките за освобождението на България.

За селото през 1879 г. свидетелства Феликс Каниц и го описва като ehemalige bischoffstadt, "бивш епископски град".[2]

При избухването на Балканската война в 1912 година 1 човек от селото е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[3]

По време на колективизацията в селото е създадено Трудово кооперативно земеделско стопанство „Мичурин“ по името на съветския агроном Иван Мичурин. Първоначално то има съвсем ограничен обхват, но в началото на 1951 година, след блокада на селото от милицията и побоища над по-упоритите, по-жестоки тук, отколкото множеството подобни акции в региона, повечето селяни са принудени да постъпят в него.[4]

Колониите от потомци на дреновчанските родове са разпръснати из цялата страна. Най-многобройни са в София, Видин, Монтана и Лом. Има доста хора в чужбина, най-вече в Испания, Германия и САЩ.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението през годините[редактиране | редактиране на кода]

• На 13.12.1955 г. се заличава с. Чорлево и се присъединява като квартал на с. Дреновец

• На 29.12.1959 г. се заличава с. Тополовец и се присъединява като квартал на с. Дреновец

• На 22.08.1991 г. се отделя кв. Тополовец от с. Дреновец и се признава за отделно населено място – с. Тополовец

Година на
преброяване
Численост
19343404
19463655
19563398
19653701
19753348
19852751
19922176
20011813
20111378
20211325

Дреновец днес е третото по големина село в област Видин и осмото по големина населено място в областта.[5]

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Данните са към 2011г.[6]

Численост Дял (%)
Общо 1378 100.00%
Българи 1239 89.92%
Турци
Роми 98 7.11%
Други 5 0.36%
Не се самоопределят
Не са отговорили 36 2.61%

Религия[редактиране | редактиране на кода]

Основната религия в селото е християнството. Дреновец се намира във видинската епархия и ломската духовна околия.

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Кметски избори (2019-2023)[7]
Кандидат Партия Изборен резултат Получени гласове
Надя Петрова Иванова ГЕРБ 63.02% 513
Димчо Методиев Младенов Нова Алтернатива 19.53% 159
Людмил Радков Георгиев Алтернативата на гражданите 15.36% 125
Кметски избори (2015-2019)[8]
Кандидат Партия Изборен резултат Получени гласове
Надя Петрова Иванова ГЕРБ 33.99%(61.95%) 258(508)
Борислав Антов Лозанов БСП 27.93%(38.05%) 212(312)
Димчо Методиев Младенов АБВ 23.72% 180
Румянка Димитрова Георгиева Надежда 14.36% 109
Кметски избори(2011-2015)[9]
Кандидат Партия Изборен резултат Получени гласове
Борислав Антов Лозанов БСП 39.22%(58.10%) 302(502)
Надя Петрова Иванова ГЕРБ 29.09%(41.90%) 224(362)
Николинка Горанова Петкова НДСВ 25.06% 193
Атанас Илиев Атанасов Атака 6.62% 51
Кметски избори(2007-2011)[10]
Кандидат Партия Изборен резултат Получени гласове
Борислав Антов Лозанов БСП ДПС 42.06%(59.57%) 339(526)
Надя Петрова Иванова ГЕРБ 17.00%(40.43%) 137(357)
Вергил Първанов Янкулов РЗС 14.52% 117
Ваня Георгиева Иванова БСДП 14.39% 116
Менчо Методиев Лозанов НДСВ 8.31% 67
Цветан Александров Найденов БЗНС 2.23% 18
Радко Георгиев Кочев Атака 1.49% 12
Кметски избори(2003-2007)[11]
Кандидат Партия Изборен резултат Получени гласове
Ваня Георгиева Иванова БСДП 19.58%(57.20%) 149(548)
Виктория Розалинова Малинова ДПС 20.11%(42.80%) 153(410)
Стоян Димитров Стоянов БСП 16.69% 127
Соня Милчова Стефанова Либерален съюз 11.96% 91
Петър Първанов Петров Българска социалдемокрация 7.88% 60
Александър Илиев Виденов БЗНС 7.49% 57
Росица Цветанова Петкова БДС "Радикали" 7.36% 56
Гинко Цеков Цолов НДСВ 5.78% 44
Велин Найденов Христов Гражданска партия за България 3.15% 24

Икономика и инфраструктура[редактиране | редактиране на кода]

Икономически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

СУ "Никола Йонков Вапцаров"

В икономическа гледна точка след падането на социализма, селото се деиндустриализира. В днешни дни има немалко частни фирми, които се занимават със хранителни, строителни и смесени магазини.

Образование и наука[редактиране | редактиране на кода]

• СУ " Никола Йонков Вапцаров"

• ЦДГ "Палавници"

• Народно читалище „Христо Ботев – 1926“

• Народно читалище "Здравец – 2007"

Сгради и паркове[редактиране | редактиране на кода]

• Дом за стари хора - Дреновец

• Поща

• Блок (3-етажен)

• Множество малки паркове

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Железопътната гара в Дреновец

Има железопътна спирка на линията МездраВидин; има шосейни връзки с Лом, Белоградчик, Видин, Монтана и София, като отстои на 29 км от Лом, 33 км от Белоградчик, 47 км от Видин, 47 км от Монтана и 153 км от София.[12]

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Музеи[редактиране | редактиране на кода]

В центъра на Дреновец се намира паметохранилницата, която съхранява вещи от различните епохи на тази земя. Сред най-древните експонати са каменна брадва от неолита, антични монети и оръжия. Части от стрели и мечове и останки от земеделски оръдия илюстрират живота от първите векове на българската държава в земите край река Дунав. Сред ценните експонати от следващите епохи има гюле от хайдушко дървено топче, синия (трикрака софра) от XVIII век, народни носии, тъкани преди 200 години. В раздела за комунизма пък са окачени портрети на Георги Димитров и Тодор Живков, червени знамена, снимки на кооперативни бригади и кутии вафли „Искър“. Второто помещение на паметохранителницата уредникът нарича „стая за едрогабаритни експонати“. В нея са разположени конска каруца с ковани железа, шейна от XIX век, която била теглена от коне, дървен чин, на който седели поколения дреновчани. Също така има и 152-милиметрова гаубица. Тя обаче няма как да се вмести в музейната площ и е монтирана на площада в Дреновец.

Храмове[редактиране | редактиране на кода]

• Църква "Въведение Богородично" - една от най-старите в района, построена през 1800г.

Манастир "Света Троица" - в местността Долът, между Дреновец и Добри дол

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

Дреновец има футболен отбор, който е участник в Северозападна "Трета лига" – ФК „Дреновец“. Мачовете се играят на стадион "Арена Дреновец". Отборът е на повече от 90 години.

Паметници[редактиране | редактиране на кода]

На площада на селото се намира паметника на Евгени Михайлов Лозанов.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

1 май - събор на селото. По традиция на този ден се играе футболен двубой между млади и стари. Освен това обикновено на трапезата има агне.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Дреновец[редактиране | редактиране на кода]

  • Илия Гечев – помощник на капитан Кръстю по време на въстанието на селяните в Северозападна България от 1850 г. Тежко ранен в боя при с. Хасанова махала (Динково), бил укрит и излекуван в родното си село Чорлево (дн. в състава на Дреновец).[13]
  • Петко Петков (1827 – 1897), кмет на Видин[14]
  • Евгени Михайлов Лозанов – роден на 20 април 1914 г. в Дреновец. Член на РМС и привлечен в ремсовото ръководство в училището.
  • Камен Петров Вълчев (1885 – 1925), народен представител, член на БЗНС, убит 1925 г.[15]
  • проф. Стефан Попов, роден 1940 г. в село Чорлево (дн. в състава на Дреновец), учил в Лом, преподавател по виолончело в Лондон.[16]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. Donau-Bulgarien und der Balkan : Historisch-geographisch-etnographische Reisestudien aus den Jahren 1860-1879 : Bd. 1-3 / F. Kanitz., стр. XI, Централна библиотека на БАН, Посетен на 26 юни 2022 г.
  3. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 844.
  4. Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 123, 149.
  5. Население в село Дреновец. //
  6. Етнически състав. //
  7. Кметски избори - 2019. //
  8. Кметски избори - 2015. //
  9. Кметски избори - 2011. //
  10. Кметски избори - 2007. //
  11. Кметски избори - 2003. //
  12. Разстояние от Дреновец. //
  13. Д. Маринов, Политически движения и въстания в Западна България, сб. НУНК, кн. 2, 1890, с. 87.
  14. Генади Вълчев, Видинските кметове, 1878 – 1944, 2003.
  15. Известия на държавните архиви, 1977, т. 33, с. 82.
  16. Ломски вестник, 22 – 29 август 1997.