Дреновец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Северозападна България. За близкия язовир вижте Дреновец (язовир).

Дреновец
Общи данни
Население 1 359 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 59,468 km²
Надм. височина 123 m
Пощ. код 3920
Тел. код 09323
МПС код ВН
ЕКАТТЕ 23672
Администрация
Държава България
Област Видин
Община
   - кмет
Ружинци
Александър Александров
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Надя Иванова (ГЕРБ)

Дрено̀вец е село в Северозападна България. То се намира в община Ружинци, област Видин.

География[редактиране | редактиране на кода]

През селото минава река Лом, а близо до него е и жп мостът над нея. На север има възвишение, покрито с широколистна гора, където е местността Долът и пчелините на дреновчани. Често срещани са дряновите дървета, откъдето идва и името на селото. Оттатък възвишението е река Дунав. На юг, на отсрещната страна на реката, се намират лозята на местните хора. За да ги стигнат, стопаните им минават през бродове, като ползват кокили, които наричат щули.

История[редактиране | редактиране на кода]

Името на Дреновец се появява в Съкратен регистър на Видинския санджак от 1454/1455 г. и в австрийски архиви от 18 век. При избухването на Балканската война в 1912 година 1 човек от селото е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[1] Колониите от потомци на дреновчанските родове са разпръснати из цялата страна. Най-многобройни са в София, Видин, Монтана и Лом. Има дори в Пловдив и Сливен.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Основната религия в Дреновец е християнството. Има църква.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Всяка година на 1 май е панаирът на селото. На този ден обикновено на трапезата има агне. Дреновец има футболен отбор в А Окръжна футболна група – ФК „Дреновец“. В местността Долът, закътан в гората, има живописен манастир.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Язовир „Дреновец“ е най-големият язовир в областта. Открит е през лятото на 1969 г. с името „Евгени Михайлов“. Язовирът е на запад от Дреновец, на по-високо от селото място. След десетилетия от появата му пластовете под селото са оводнени силно и подпочвената влага избива в основите на къщите.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Дреновец[редактиране | редактиране на кода]

  • Илия Гечев – помощник на капитан Кръстю по време на въстанието на селяните в Северозападна България от 1850 г. Тежко ранен в боя при с. Хасанова махала (Динково), бил укрит и излекуван в родното си село Чорлево (дн. в състава на Дреновец).[2]
  • Петко Петков (1827 – 1897), кмет на Видин[3]
  • Евгени Михайлов Лозанов – роден на 20 април 1914 г. в Дреновец. Член на РМС и привлечен в ремсовото ръководство в училището.
  • Камен Петров Вълчев (1885 – 1925), народен представител, член на БЗНС, убит 1925 г.[4]
  • проф. Стефан Попов, р. 1940 г. в село Чорлево (Дреновец), учил в Лом, преподавател по виолончело в Лондон.[5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 844.
  2. Д. Маринов, Политически движения и въстания в Западна България, сб. НУНК, кн. 2, 1890, с. 87.
  3. Генади Вълчев, Видинските кметове, 1878 – 1944, 2003.
  4. Известия на държавните архиви, 1977, т. 33, с. 82.
  5. Ломски вестник, 22 – 29 авг. 1997.