Дреновец

Дреновец
	Дреновец
	Дреновец Дреновец
Общи данни
Население	1293 души (15 март 2024 г.); 21,7 души/km²
Землище	59,468 km²
Надм. височина	117 m
Пощ. код	3920
Тел. код	09323
МПС код	ВН
ЕКАТТЕ	23672
Демоним	Дреновчанин
Администрация
Държава	България
Област	Видин
Община; – кмет	Ружинци; Александър Александров ; (ГЕРБ; 2015)
Кметство; – кмет	Надя Иванова (ГЕРБ)

Тази статия е за селото в Северозападна България. За близкия язовир вижте Дреновец (язовир).

Дрено̀вец (от дрян) е село в Северозападна България. То се намира в община Ружинци, област Видин.

География

Местоположение

Село Дреновец се намира в западната част на Дунавска равнина. На север има възвишение, покрито с широколистна гора, където е местността Долът и пчелините на дреновчани. Често срещани са дряновите дървета, откъдето идва и името на селото. Оттатък възвишението е река Дунав. На юг, на отсрещната страна на реката, се намират лозята на местните хора. В миналото, за да ги стигнат, стопаните им минавали през бродове, като ползвали кокили, които наричат "щули".

Води

През селото минава река Лом, а в близост до него се намира и железопътен мост над нея. Язовир „Дреновец“ е най-големият язовир в областта. Открит е през лятото на 1969 г. с името „Евгени Михайлов“. Намира се на запад от Дреновец, на по-високо от селото място. След десетилетия от появата му пластовете под селото са оводнени силно и подпочвената влага избива в основите на къщите.

Климат

Дреновец е разположен в умерения климатичен пояс. Климатът е умереноконтинентален.

Флора и фауна

В равнинните части повечето земи са обработваеми. Край реките има тесни ивици, в които растат върби и тополи. Почвите са типични черноземни. По долините на реката почвите са алувиално-ливадни.

История

Името на Дреновец се появява в Съкратен регистър на Видинския санджак от 1454/1455 г. и в австрийски архиви от 18 век. По времето на османското робство, потисничеството им не пречупвало местните хора - през 1688 г. по време на Чипровското въстание Дреновец също се разбунтувал начело със свещеника си поп Боно, но турската войска разбила въстаниците и сринала селото. През 1689 г. край Дреновец разпънала стан австрийска армия, тръгнала да превзема Видин. Жаждата за свобода и родолюбието обаче не угаснали у местните хора - дреновчани се включили в битките за освобождението на България.

За селото през 1879 г. свидетелства Феликс Каниц и го описва като ehemalige bischoffstadt, "бивш епископски град".^[2]

При избухването на Балканската война в 1912 година 1 човек от селото е доброволец в Македоно-одринското опълчение.^[3]

По време на колективизацията в селото е създадено Трудово кооперативно земеделско стопанство „Мичурин“ по името на съветския агроном Иван Мичурин. Първоначално то има съвсем ограничен обхват, но в началото на 1951 година, след блокада на селото от милицията и побоища над по-упоритите, по-жестоки тук, отколкото множеството подобни акции в региона, повечето селяни са принудени да постъпят в него.^[4]

Колониите от потомци на дреновчанските родове са разпръснати из цялата страна. Най-многобройни са в София, Видин, Монтана и Лом. Има доста хора в чужбина, най-вече в Испания, Германия и САЩ.

Население

Численост на населението през годините

• На 13.12.1955 г. се заличава с. Чорлево и се присъединява като квартал на с. Дреновец

• На 29.12.1959 г. се заличава с. Тополовец и се присъединява като квартал на с. Дреновец

• На 22.08.1991 г. се отделя кв. Тополовец от с. Дреновец и се признава за отделно населено място – с. Тополовец

Година на преброяване	Численост
1934	3404
1946	3655
1956	3398
1965	3701
1975	3348
1985	2751
1992	2176
2001	1813
2011	1378
2021	1112

Дреновец днес е третото по големина село в област Видин и осмото по големина населено място в областта.^[5]

Етнически състав

Данните са към 2011г.^[6]


	Численост	Дял (%)
Общо	1378	100.00%
Българи	1239	89.92%
Турци	—	—
Роми	98	7.11%
Други	5	0.36%
Не се самоопределят	—	—
Не са отговорили	36	2.61%

Религия

Основната религия в селото е християнството. Дреновец се намира във видинската епархия и ломската духовна околия.

Управление

Кметски избори (2023-2027)^[7]
	Партия	Изборен резултат	Получени гласове
Надя Петрова Иванова	ГЕРБ	71.47%	486
Пламен Любомиров Георгиев	ПП-ДБ	17.21%	117
Милчо Методиев Милчев	НДСВ ДПС	10.29%	70

**Кметски избори(2019-2023)**^[8]
	Партия	Изборен резултат	Получени гласове
Надя Петрова Иванова	ГЕРБ	63.02%	513
Димчо Методиев Младенов	Нова Алтернатива	19.53%	159
Людмил Радков Георгиев	Алтернативата на гражданите	15.36%	125

Кметски избори (2015-2019)^[9]
	Партия	Изборен резултат	Получени гласове
Надя Петрова Иванова	ГЕРБ	33.99%(61.95%)	258(508)
Борислав Антов Лозанов	БСП	27.93%(38.05%)	212(312)
Димчо Методиев Младенов	АБВ	23.72%	180
Румянка Димитрова Георгиева	Надежда	14.36%	109

Кметски избори(2011-2015)^[10]
	Партия	Изборен резултат	Получени гласове
Борислав Антов Лозанов	БСП	39.22%(58.10%)	302(502)
Надя Петрова Иванова	ГЕРБ	29.09%(41.90%)	224(362)
Николинка Горанова Петкова	НДСВ	25.06%	193
Атанас Илиев Атанасов	Атака	6.62%	51

Кметски избори(2007-2011)^[11]
	Партия	Изборен резултат	Получени гласове
Борислав Антов Лозанов	БСП ДПС	42.06%(59.57%)	339(526)
Надя Петрова Иванова	ГЕРБ	17.00%(40.43%)	137(357)
Вергил Първанов Янкулов	РЗС	14.52%	117
Ваня Георгиева Иванова	БСДП	14.39%	116
Менчо Методиев Лозанов	НДСВ	8.31%	67
Цветан Александров Найденов	БЗНС	2.23%	18
Радко Георгиев Кочев	Атака	1.49%	12

Кметски избори(2003-2007)^[12]
	Партия	Изборен резултат	Получени гласове
Ваня Георгиева Иванова	БСДП	19.58%(57.20%)	149(548)
Виктория Розалинова Малинова	ДПС	20.11%(42.80%)	153(410)
Стоян Димитров Стоянов	БСП	16.69%	127
Соня Милчова Стефанова	Либерален съюз	11.96%	91
Петър Първанов Петров	Българска социалдемокрация	7.88%	60
Александър Илиев Виденов	БЗНС	7.49%	57
Росица Цветанова Петкова	БДС "Радикали"	7.36%	56
Гинко Цеков Цолов	НДСВ	5.78%	44
Велин Найденов Христов	Гражданска партия за България	3.15%	24

Икономика и инфраструктура

Икономически характеристики

В икономическа гледна точка след падането на социализма, селото се деиндустриализира. В днешни дни има немалко частни фирми, които се занимават със хранителни, строителни и смесени магазини.

Образование и наука

• СУ " Никола Йонков Вапцаров"

• ЦДГ "Палавници"

• Народно читалище „Христо Ботев – 1926“

• Народно читалище "Здравец – 2007"

Сгради и паркове

• Дом за стари хора - Дреновец

• Поща

• Блок (3-етажен)

• Множество малки паркове

Транспорт

Има железопътна спирка на линията Мездра – Видин; има шосейни връзки с Лом, Белоградчик, Видин, Монтана и София, като отстои на 29 км от Лом, 33 км от Белоградчик, 47 км от Видин, 47 км от Монтана и 153 км от София.^[13]

Култура

Музеи

В центъра на Дреновец се намира паметохранилницата, която съхранява вещи от различните епохи на тази земя. Сред най-древните експонати са каменна брадва от неолита, антични монети и оръжия. Части от стрели и мечове и останки от земеделски оръдия илюстрират живота от първите векове на българската държава в земите край река Дунав. Сред ценните експонати от следващите епохи има гюле от хайдушко дървено топче, синия (трикрака софра) от XVIII век, народни носии, тъкани преди 200 години. В раздела за комунизма пък са окачени портрети на Георги Димитров и Тодор Живков, червени знамена, снимки на кооперативни бригади и кутии вафли „Искър“. Второто помещение на паметохранителницата уредникът нарича „стая за едрогабаритни експонати“. В нея са разположени конска каруца с ковани железа, шейна от XIX век, която била теглена от коне, дървен чин, на който седели поколения дреновчани. Също така има и 152-милиметрова гаубица. Тя обаче няма как да се вмести в музейната площ и е монтирана на площада в Дреновец.

Храмове

• Църква "Въведение Богородично" - една от най-старите в района, построена през 1800г.

• Манастир "Света Троица" - в местността Долът, между Дреновец и Добри дол

Спорт

Дреновец има футболен отбор, който е участник в Северозападна "Трета лига" – ФК „Дреновец“. Мачовете се играят на стадион "Арена Дреновец". Отборът е на повече от 90 години.

Паметници

На площада на селото се намира паметника на Евгени Михайлов Лозанов.

Редовни събития

1 май - събор на селото. По традиция на този ден се играе футболен двубой между млади и стари. Освен това обикновено на трапезата има агне.

Личности

Родени в Дреновец

Илия Гечев – помощник на капитан Кръстю по време на въстанието на селяните в Северозападна България от 1850 г. Тежко ранен в боя при с. Хасанова махала (Динково), бил укрит и излекуван в родното си село Чорлево (дн. в състава на Дреновец).^[14]
Петко Петков (1827 – 1897), кмет на Видин^[15]
Евгени Михайлов Лозанов – роден на 20 април 1914 г. в Дреновец. Член на РМС и привлечен в ремсовото ръководство в училището.
Камен Петров Вълчев (1885 – 1925), народен представител, член на БЗНС, убит 1925 г.^[16]
Лозинка Симеонова Йорданова (с бащина фамилия Павлова) - родена на 11 август 1929 г. в Дреновец. Основател и ръководител на Школа по етнография и фолклор в Дворец на децата в гр. София (някога Дворец на пионерите). Основател и председател на Национално етнопедагогическо сдружение "Проф. д-р Иван Шишманов" (НЕПС). Виден фолклорист с научни публикации в издания на БАН. Виден писател за деца, чиито последни книги са издадени от изд. "Емас".
проф. Стефан Попов, роден 1940 г. в село Чорлево (дн. в състава на Дреновец), учил в Лом, преподавател по виолончело в Лондон.^[17]

Бележки

↑ www.grao.bg
↑ Donau-Bulgarien und der Balkan : Historisch-geographisch-etnographische Reisestudien aus den Jahren 1860-1879 : Bd. 1-3 / F. Kanitz., стр. XI, Централна библиотека на БАН, Посетен на 26 юни 2022 г.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 844.
↑ Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 123, 149.
↑ Население в село Дреновец // Архивиран от оригинала на 2022-06-23. Посетен на 2022-06-23.
↑ Етнически състав
↑ Кметски избори - 2023
↑ Кметски избори - 2019
↑ Кметски избори - 2015
↑ Кметски избори - 2011
↑ Кметски избори - 2007
↑ Кметски избори - 2003
↑ Разстояние от Дреновец
↑ Д. Маринов, Политически движения и въстания в Западна България, сб. НУНК, кн. 2, 1890, с. 87.
↑ Генади Вълчев, Видинските кметове, 1878 – 1944, 2003.
↑ Известия на държавните архиви, 1977, т. 33, с. 82.
↑ Ломски вестник, 22 – 29 август 1997.

[wikidata-95f251fd940ca2e01395eb466cf810ac1eac6886-v6-1] www.grao.bg

[2] Donau-Bulgarien und der Balkan : Historisch-geographisch-etnographische Reisestudien aus den Jahren 1860-1879 : Bd. 1-3 / F. Kanitz., стр. XI, Централна библиотека на БАН, Посетен на 26 юни 2022 г.

[:0-3] Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 844.

[груев-4] Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 123, 149.

[5] Население в село Дреновец // Архивиран от оригинала на 2022-06-23. Посетен на 2022-06-23.

[6] Етнически състав

[7] Кметски избори - 2023

[:1-8] Кметски избори - 2019

[9] Кметски избори - 2015

[10] Кметски избори - 2011

[11] Кметски избори - 2007

[12] Кметски избори - 2003

[13] Разстояние от Дреновец

[14] Д. Маринов, Политически движения и въстания в Западна България, сб. НУНК, кн. 2, 1890, с. 87.

[15] Генади Вълчев, Видинските кметове, 1878 – 1944, 2003.

[16] Известия на държавните архиви, 1977, т. 33, с. 82.

[17] Ломски вестник, 22 – 29 август 1997.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

[12]

[13]

[14]

[15]

[16]

[17]