Върба

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Върба.

Върба
Willow.jpg
Плачеща върба (Salix babylonica)
Willow.jpg
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Magnoliophyta Покритосеменни
клас: Magnoliopsida Двусемеделни
разред: Malpighiales
семейство: Salicaceae Върбови
род: Salix Върба
Научно наименование
Уикивидове Salix
Linnaeus, 1753[1][2]
Върба в Общомедия

Върбите (Salix) са род дървовидни или храстовидни растения, предпочитащи влажни местности.

Цветовете ѝ, които приличат на цилиндърчета, се появяват заедно с листата и привличат рано пчелите, осите и другите насекоми. Те са събрани в реси. Издават приятна миризма и имат сладък сок. Мъжките цветове са жълтеникави, а женските – зелени. Те не се намират на едно и също дърво, а на различни. Такива растения се наричат двудомни. Опрашването се извършва от вятъра. Семената на върбата са малки и снабдени с копринени власинки. Узряват през майюни. Плодът прилича на малка кутийка, която е приседнала (без дръжка). Отначало семената са скрити в кутийката, но когато узреят, тя се разпуква и те се развяват от вятъра. Щом паднат на влажно място, поникват.

Върбата расте край реките, заблатените места, потоците. Среща се и по планините. На височина достига до 30 m, а в диаметър до 1,5 m. Листата ѝ са силно продълговати и запилени по краищата. Сребристовлакнести са и с дълга дръжка. Има голям централен корен и силно развити гъсти странични корени. Те се заплитат в почвата и не позволяват на буйните води на реките да ронят бреговете. При отсичането на върба на нейно място израстват много нови фиданки. Лесно се размножава и с пръчки (резници), които се забиват в земята. Расте бързо. Живее до 100 години и е разпространена до 1600 m над. в. Когато застарее в дънера се образуват хралупи, тъй като изгнива отвътре. Там намират убежище различни птици и други диви животни.

Дървесината на върбата гние лесно, мека е, но се използва за мебели, при леки постройки и др. От младите върбови клонки се получава вещество, наречено салицил, от което се произвежда аспирин.

В България се срещат над 15 вида върби: бяла върба (Salix alba), плачеща върба (Salix babylonica), ракита (Salix viminalis), крехка върба (Salix fragilis), сива върба (Salix cinerea), мрежестолистна върба (Salix reticulata), тревиста върба (Salix herbacea) и други.[3]

Списък от видове[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. указано в: Genera Plantarum (5th edition), страница: 447, BHL Page ID: 651455
  2. указано в: Species Plantarum. 1st Edition, Volume 2, страница: 1015, BHL Page ID: 359036, инстанция на: first description (of a taxon)
  3. Тонков, Спасимир и др. Систематика на висшите растения. София-Москва, Пенсофт, 2005. ISBN 978-954-642-228-6. с. 175 – 177.