Пчели

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за широката група насекоми. За рода вижте Пчели (род). За селото в Югоизточна България вижте Пчела (село).

пчели
Osmia ribifloris bee.jpg
Класификация
империя: Eukaryota Еукариоти
царство: Animalia Животни
тип: Arthropoda Членестоноги
подтип: Hexapoda Шестокраки
клас: Insecta Насекоми
подклас: Pterygota Крилати насекоми
инфраклас: Neoptera Новокрили
надразред: Endopterygota Покритокрили
разред: Hymenoptera Ципокрили
подразред: Apocrita
надсемейство: Apoidea
(без ранг): Anthophila Пчели
Научно наименование
Уикивидове Anthophila
Семейства
Обхват на вкаменелости
албий – настояще, 100–0 Ma
пчели в Общомедия

Пчелите (Anthophila) са клад насекоми от разред Ципокрили, близкородствен на осите и мравките. Известни са със своята роля за опрашването на растенията и, при най-известния вид – медоносната пчела, със създаването на мед и восък. Пчелите образуват монофилетична група в рамките на надсемейство Apoidea. Известни са близо 20 000 вида пчели, разпределени в между 7 и 9 семейства,[1] но броят на неописаните е голям. Те се срещат на всички континенти, с изключение на Антарктида, във всякакви местности, където има опрашвани от насекоми цъфтящи растения.

Някои видове пчели, сред които медоносните, земните и безжилните пчели живеят в колонии. Пчелите са адаптирани за хранене с нектар (източник на енергия) и цветен прашец (източник на протеини и други хранителни вещества). По-голямата част от цветния прашец се използва за храна на ларвите. Опрашването, извършвано от пчелите, е важно както за екосистемите, така и за селското стопанство, а намаляването на дивите пчели увеличава значението на опрашването от специално развъждани кошери медоносни пчели.

Най-малките пчели са от вида Plebeia minima и са с дължина на тялото от под 2 mm,[2] а най-едрата пчела е индонезийската Megachile pluto, чиито женски представители достигат дължина до 39 mm.[3] Представителите на семейство Halictidae са най-често срещаните пчели в Северното полукълбо, въпреки че често се бъркат с оси или мухи. Пчелите са естествена жертва на много видове птици и особено на пчелоядите, както и на хищни насекоми, като пчелните вълци и водните кончета.

Пчеларството е човешка дейност, практикувана от хилядолетия, поне от времето на Древен Египет. Освен меда и опрашването, медоносните пчели се използват и за произвежданите от тях пчелен восък, пчелно млечице и прополис. Пчелите присъстват в митологията и фолклора от древни времена.

Еволюция[редактиране | редактиране на кода]

Melittosphex burmensis, фасилна пчела, запазена в парче кехлибар от долната креда

Пчелите, подобно на мравките ,представляват специализирани форми на осите. Предшествениците на пчелите са оси от семейство Crabronidae, които са хищници, хранещи се с други насекоми. Преминаването от хищен начин на живот към хранене с цветен прашец може би е резултат на консумация на насекоми, частично покрити с цветен прашец, с които древните оси са хранели своите ларви. Подобен тип на еволюция претърпяват и осите от подсемейство Masarinae, които хранят ларвите си изключително с цветен прашец и нектар. До неотдавна най-старите известни изкопаеми пчели са Cretotrigona prisca от периода креда, открити в кехлибар в Ню Джърси.[4] Пчелен фосил от долната креда (преди около 100 милиона години) на Melittosphex burmensis се смята за представител на изчезнал клон събиращи цветен прашец Apoidea с общ предшественик с днешните пчели.[5] Някои характеристики на неговата морфология го посавят в групата на пчелите, но видът запазва две немодифицирани по-древни характеристики на краката, показващи неговото преходно положение.[5] През еоцена (преди 45 милиона години) разнообразието на еусоциалните пчели вече е значително.[6]

Силно еусоциалните Apinae се появяват преди около 87 милиона години, а Allodapini – преди около 53 милиона години.[7] Colletidae се появяват като фосили едва от късния олигоцен (преди 25 милиона години) до ранния миоцен.[8] Melittidae са известни от вида Palaeomacropis eocenicus от ранния еоцен,[9] а Megachilidae от фосилни следи (характерни отрязвания на листа) от средния еоцен.[10] Andrenidae са открити на границата между еоцен и олигоцен преди 34 милиона години,[11], Halictidae в ранния еоцен с видове, запечатани в кехлибар.[12][13][14] Stenotritidae са известни от фосилни клетки с яйца от плейстоцена.[15]

Най-ранните опрашвани от животни цветове за плитки и с форма на чаша, опрашвани от насекоми като бръмбарите, като тази форма на опрашване съществува дълго преди появата на пчелите. Новото при тях е, че те се специализират в опрашването, развивайки предназначени за него поведенчески и физически адаптации, превръщайки се в най-ефективните опрашващи насекоми. В процеса на коеволюцията с пчелите цветовете развиват по-дълги тръби, а пчелите – по-дълги езици, с които да извличат нектара.[16] Това задвижва процеса на адаптивна радиация на покритосеменните, а с тях и на самите пчели.[17]

Външната кладограма, базирана на нови молекулни филогенетични изследвания, показва, че пчелите произлизат от Crabronidae, които се оказват парафилетична група:[18]

Apoidea

Ampulicidae Emerald Cockroach Wasp.JPG




"Heterogynaidae" (част)





Sphecidae (sensu stricto) Sceliphron spirifex TZ edit1.jpg



Crabroninae (част) Ectemnius.lapidarius.-.lindsey.jpg



(останалата част от Crabronidae)

Bembicini Bembix sp2.jpg





Nyssonini, Astatinae Astata boops a1.jpg



"Heterogynaidae" (част)





Pemphredoninae, Philanthinae P. gibbosus57306787w.jpg



Anthophila (пчели) Abeille butineuse et son pollen.JPG








Кладограма на връзките между отделните съвременни семейства пчели:[19]

Anthophila (пчели)


Melittidae (вкл. Dasypodinae, Meganomiinae) ~50 млн. години Macropis sp 01.jpg



дългоезични пчели

Apidae (социални, вкл. медоносните пчели) ~87 млн. години Apis mellifera flying2.jpg



Megachilidae ~50 млн. години Leafcutter bee (Megachile sp.) collecting leaves (7519316920).jpg



късоезични пчели

Andrenidae ~34 млн. години Thomas Bresson - Hyménoptère sur une fleur de pissenlit (by).jpg




Halictidae ~50 млн. години Iridescent.green.sweat.bee1.jpg




Colletidae ~25 млн. години Colletes cunicularius m1.JPG



Stenotritidae ~2 млн. години Stenotritus pubescens, f, side, australia 2014-07-05-12.18.33 ZS PMax.jpg








От семействата пчели най-многочислени са следните родове[20]:

Физически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Пчелите имат дълъг хобот (представляващ видоизменен сложен език), който им дава възможност за получаване на нектар от цветовете. Те имат антени почти универсално съставени от 13 сегмента при мъжките и 12 при женските индивиди. Всички представители имат два чифта крила като задната двойка е по-малка от предната. При някои видове или полове крилата са сравнително къси, което прави полета труден или невъзможен, но няма безкрили пчели. Най-съществената особеност на гнездото са клетките, по-голямата част от които са свързани и образуват пита. Всяка клетка е с шестоъгълна форма. Тази форма е особено устойчива и за изграждането ѝ са необходими по-малко восък и енергия, отколкото за която и да е друга. В някои от клетките се съхранява храна-прашец и нектар от цветята. Тук нектарът се превръща в пчелен мед. Всички яйца се снасят от пчелата майка (царица). Тя снася по едно яйце във всяка клетка, а пчелите работнички се грижат за него.

Опрашители[редактиране | редактиране на кода]

Пчелите играят важна роля в опрашването на цъфтящите растения. Те биват най-многочислената група опрашители в екосистемите свързани с цъфтеж на растенията. В зависимост от текущите потребности пчелите могат да се концентрират над събирането само на нектар или само на прашец от растенията. И в двата случая обаче способстват за опрашването, но когато събират цветен прашец те биват по-ефективни опрашители.

При повечето видове насекоми тялото е покрито с множество електростатични власинки, по които се прикрепва прашеца. Периодично насекомото се почиства от полепналия прашец посредством четчица разположена на крачетата. Прашецът се складира в специални торбички на задния чифт крайници. Някои от видовете са се специализирали в опрашването само на един вид растения, но повечето посещават цветове на различни видове. Някои растения произвеждат цветно масло към добива, на което са се специализирали няколко вида. Неголяма подгрупа пчели (Meliponini) са се приспособили към консумацията на мърша като това ги прави единствената група пчели, които не консумират растителни продукти. Събраните прашец и нектар се складират в пчелни килийки и се използват за хранене на ларвите и останалите членове от пчелното семейство.

Пчелите и особено доместицираните видове са много ценни опрашители на огромни площи засети с монокултури. В някои части на света е развито и подвижно пчеларство, при което земеделците наемат пчелни семейства, които да бъдат настанени в близост до засетите блокове с цъфтящи култури. Много видове диви пчели обитаващи местности в близост до обработваеми земеделски площи участват активно в опрашването на растенията.

При опрашването обаче пчелите могат да се превърнат в жертва на различни видове паякообразни, които стоят в засада в близост до цвета. При полета се пчелите се превръщат в жертва на много видове птици хранещи се с насекоми. Инсектицидните препарати, които се прилагат в средата за борба с комарите могат да навредят на пчелите и пчелните семейства в близост до мястото на третиране. Същият е и ефекта в случаите, когато се третират земеделски култури срещу различни инсекти-вредители.

Развитието и състоянието на пчелното семейство е в пряка зависимост от намиращите се в района цъфтящи растения.

Организация на пчелното семейство[редактиране | редактиране на кода]

Пчелите представляват високоорганизирани насекоми. Те могат да живеят както независимо една от друга, така и да създават огромни колонии, в които представителите могат заедно да търсят храна, вода, жилище и заедно да се защитават от врагове. В тях пчелите заедно изграждат своето жилище, отглеждат потомството и майката.

Обществени и полуобществени пчели[редактиране | редактиране на кода]

Сред най-високоорганизираните в поведенческо отношение са представителите на медоносните пчели от род Apis, земните пчели от род Bombus и безжилните пчели от триб Meliponini. Смята се, че обществения характер на пчелите е еволюирал многократно и независимо един от друг при различните групи.

При някои видове пчели женските от една група са сестри. Ако в групата е създадено определено разделение на труда, то тази група се нарича полуобществена. В случаите, когато определени дейности се извършват в семейство от майка и нейното потомство, то тази група се нарича обществена. Ако такова разграничение касае само поведенчески промени, то такова образувание се нарича примитивно-обществена група (пример: представителите на подсемейство Polistinae). В случаите, че отделните поведенчески групи имат и морфологически различия помежду си, то такава група е високообществена.

Количеството на видовете примитивно обществено поведение е сравнително по-голямо, но те са слабо изучени и биологичните особености на тези видове са по-малко известни. Преобладаващото болшинство от такива видове спадат към семейство Halictidae. Колониите на тези пчели обикновено са неголеми като работничките са около дузина и единствените разлики от майката, ако евентуално има такива е размерът на тялото. Тези видове колонии живеят около една година и през зимата обикновено оцелява само майката. Други колонии са многолетни и количеството на отделните индивиди достига до няколко стотин.

Пчелното семейство при високообществените медоносни пчели включва:[21]

  • вътрешни пчели работнички („приемачки“) – това са млади пчели, които стоят само в гнездото. Те приемат и преработват нектара, изграждат питите, изхранват майката и кърмят ларвите с пчелно млечице, почистват килийките и извършват всички останали дейности в гнездото. Пчелата работничка за целия си живот произвежда около 1/12 чаена лъжичка мед.
  • външни (възрастни) пчели – това са пчелите навършили 18 – 20 дена, които не се занимават с производство на мед, понеже са с развити восковидни жлези, докато при по-младите са развити кърмилните. Те се занимават с намиране на източниците на нектар и вода, събирането и пренасянето им до кошера.
    • пчели „разузнавачки“ – търсят нектар, ориентирайки се по цветовете, аромата, формата и размера на растенията, както и от шума който издават останалите пчели. След като открият нектар те вземат част от него и се връщат обратно в кошера, където чрез специфични действия съобщават на пчелите „събирачки“ за находището. Според движението им по питата разузнавачките съобщават за посоката и отдалечеността на находището, а чрез изпускане на част от нектара който са взели със себе си – за аромата.
    • пчели „събирачки“ – събират нектара и го доставят в кошера на пчелите „приемачки“, след което се връщат за нов товар. Средно на ден тези пчели извършват по 10 полета. Излитат рано сутрин и събират нектар до късно вечер, като в случаите в които не могат да се завърнат по светло остават да пренощуват върху цветовете, а на следващата сутрин се прибират в кошера. Ако температурите са прекалено високи те прекратяват събирането, понеже нектара се изпарява или става много гъст и негоден за тях.

Обикновено пчелите събират нектар, като летят на близки разстояния до 1,5 – 2 km, но са наблюдавани случаи, в които те са се отдалечавали на разстояния от 7 – 9 km и повече от жилището си. Скоростта, с която летят е около 50 – 60 km/h, а когато са натоварени – 25 – 40 km/h. Изпитват затруднения при прелитане над големи водни площи, като често когато са натоварени с нектар падат и се давят във водата. [22]

Анатомично устройство[редактиране | редактиране на кода]

Анатомична схема на пчела
Schéma abeille-tag.svg

1 – език
2 –
3 – долна челюст
4 – Основни челюсти
5 – горна устна
6 – долна устна
7 – долночелюстна жлеза
8 – задна долночелюстна жлеза
9 – устна кухина
10 – хранително-сокова жлеза
11 – мозък
12 – прости очи
13 – гръдна слюнчена жлеза
14 – гръдни мускули
15 –
16 – предно крило
17 – задно крило
18 – сърце
19 –
20 – въздушна възглавница
21 – средно черво
22 – сърдечни клапи

23 – тънко черво
24 – жлеза за обонянието
25 – коремна жлеза
26 – фекален мехур
27 – анус
28 – жило
29 – отровен мехур
30 – дъга на жилните канали
31 – отровни жлези
32 – малки жлези
33 – семенна торбичка
34 – восъчни жлези
35 – коремна жлеза
36 – коремче
37 –
38 –
39 – медено коремче
40 – главна артерия
41 – хранопровод
42 – нервна нишка
43 – челюст
44 – заден крак

Сравнителна таблица
Медоносна пчела Земна пчела
Honeybee small.png Bfraternus6867.jpg
Цветове има вариации, но обикновено кехлибарено-кафява с черни ивици video. // жълта с черни ивици, понякога с червена „опашка“ video. //
Горен пласт космата (късо) космата (дълго)
Размер 1.3 cm (½ inch) 2.5 cm (1 inch) или повече
Поведение дружелюбна дружелюбна[23]
Храна нектар от цветя
Жило убива пчелата при употреба[24] може да жили множество пъти
Болка при убождане по Скала на Шмит 2.x  
Живот на големи колонии, вертикални кошери малки кухини в почвата

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Danforth 2006, с. 15118 – 15123.
  2. Gribodo, G. Note imenotterologiche. Nota. II. Nuovi generi e nuove specie di Imenotteri Antofili ed osservazioni sopra alcune specie giá conosciute (итал.) // Boll. Soc. Entomol. Ital.. – 1893. – Т. 25. – С. 248 – 287 [261].
  3. Messer, A. C. (1984). „Chalicodoma pluto: The World's Largest Bee Rediscovered Living Communally in Termite Nests (Hymenoptera: Megachilidae)“. Journal of the Kansas Entomological Society 57 (1): 165 – 168. JSTOR 25084498.
  4. Cardinal 2011, с. e21086.
  5. а б Poinar 2006, с. 614.
  6. Engel 2001, с. 1661 – 1664.
  7. Danforth 2012, с. 57 – 78.
  8. Almeida 2012, с. 526 – 544.
  9. Michez 2007, с. 701 – 709.
  10. Sarzetti 2008, с. 933 – 994.
  11. Dewulf 2014, с. 35 – 48.
  12. Engel 2003.
  13. Engel 1995, с. 317 – 323.
  14. Engel 2000.
  15. Houston 1987, с. 93 – 97.
  16. Michener 1974, с. 22 – 78.
  17. Buchmann 2012, с. 41 – 42.
  18. Debevec 2012, с. 527 – 535.
  19. Hedtke 2013.
  20. Пчелите в сайта discoverlife.org
  21. Б. Първулов. Уроци по пчеларство. Земиздат, 2004. ISBN 9540504287. с. 108.
  22. Подробно изследване за живота на пчелите, анатомия, организация на пчелното семейство, може да намерите в книгата на Армин Шпюргин „Медоносната пчела“.
  23. Защитават се на рояк.
  24. При ужилване, жилото остава в жертвата, а самата пчела загива до няколко минути. По-принцип, пчелите жилят единствено при директна атака на кошера. Африканската пчела е по-агресивна от европейската, но пак единствено жили при нападение над кошера.
Цитирани източници