Дърводелски пчели

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Xylocopa)
Дърводелски пчели
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Двустранно симетрични (Bilateria)
тип:Членестоноги (Arthropoda)
клас:Насекоми (Insecta)
разред:Ципокрили (Hymenoptera)
семейство:Същински пчели (Apidae)
род:Дърводелски пчели (Xylocopa)
Научно наименование
Latreille, 1802
Дърводелски пчели в Общомедия
[ редактиране ]
Пчела дърводелец се храни с нектар
Напречно сечение на дърво, издълбано от X. violacea. Виждат се стълбове, разделени на камери, всяка от които е предвидена за полагане на яйце. Всяка камера първоначално съдържа яйце и прашец от който ще се храни ларвата. Какавидата (долу вляво) се вижда отзад и отпред. [1]
Пчела дърводелец изгражда гнездо в мъртвата дървесина на плачеща върба
Пчелните дърводелци имат големи сложни очи. Мандибулите им, когато са затворени, покриват лабрата.

Дървесните пчели (Xylocopa), още пчели дърводелци или черни пчели, са род насекоми от семейство същински пчели (Apidae). Родът включва около 500 вида пчели в 31 подрода.[2]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Френският ентомолог Пиер Андре Латрей описва рода през 1802 г. Той извежда името от древногръцкото xylokopos (ξυλοκὀπος), в превод „дърворезба“.[3]

Общото име „дървесна пчела“ произлиза от поведението им на гнездене; почти всички видове ровят и живеят в твърд растителен материал като мъртва дървесина или бамбук. Основните изключения са видове в подрода Proxylocopa – те копаят гнездови тунели в подходяща почва.

Повечето видове са изцяло черни, поради което са известни и като „черни пчели“.[4]

Характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Много видове от този огромен род са трудни за разграничаване; повечето видове са изцяло или предимно черни с жълто или бяло опушване. Някои се различават само по фините морфологични особености, като например подробности за мъжките полови органи. Мъжките от някои видове се различават от женските, с покритието си от зеленикавожълта козина. Объркването на видовете възниква особено в общите имена; например в Индия, общоприетото наименование на всеки изцяло черни видове на Xylocopa е bhanvra (или bhomora – ভোমোৰা – в асамски), а докладите и забележките на bhanvra или bhomora обикновено се разпределят неправилно на европейски вид Xylocopa violacea; този вид обаче се среща само в северните райони на Джаму и Кашмир и Пенджаб, а повечето съобщения за bhanvra, особено на други места в Индия, се отнасят до някой от приблизително 15 други често срещани черни вида Xylocopa в региона, като X. nasalis, X. tenuiscapa или X. tranquebarorum.[5]

Обикновено непрофесионалистите бъркат пчелите дърводелци със земните пчели;[6] най-простото правило за разграничаването им е, че повечето пчели дърводелци имат лъскав корем, докато коремчетата на земната пчела е напълно покрито с гъста коса. Мъжките от някои видове пчели дърводелци имат бяло или жълто лице, за разлика от земните пчели, докато женските нямат гола корбикула на земните пчели; задният крак е изцяло космат.

Жилките на крилото е характерно; пределната клетка в предното крило е тясна и удължена, а върхът ѝ се огъва далеч от коста. Предното крило има малка стигма. Когато са затворени, късите челюсти на пчелата прикриват лабрата. Clypeus е плосък.[6] Мъжките от много видове имат много по-големи очи от женските, което е свързано с поведението им на чифтосване.

В Съединените щати се срещат два източни вида – най-разпространената Вирджинска пчела дърводелец (Xylocopa virginica)[7] и Xylocopa micans. Още три вида са основно западни по разпространение, X. sonorina, X. tabaniformis orpifex и X. californica.[7]

Поведение[редактиране | редактиране на кода]

Xylocopa pubescens

Пчелите дърводелци традиционно се смятат за самотни пчели, въпреки че някои видове имат прости социални гнезда, в които майките и дъщерите могат да живеят съвместно. Примери за този вид социално гнездене могат да се видят при видовете Xylocopa sulcatipes[8] и Xylocopa nasalis.[9] Когато женските съжителстват, понякога се получава разделение на труда между тях. При този тип гнездене, няколко женски или участват в набирането и полагането на гнезда, или една женска прави всички фуражи и полагане на гнезда, докато другите женски охраняват.[8]

Самотните видове се различават от социалните видове. Самотните пчели са склонни да бъдат пестеливи и често няколко гнезда на самотни пчели са близо едно до друго. При самотното гнездене основателите на пчелните фуражи, изграждат клетки, снасят яйцата и ги пазят. Обикновено в гнездото живее само едно поколение пчели.[8] Xylocopa pubescens е един вид пчела дърводелец, който може да има както социални, така и самотно гнездене.[10]

Естествени врагове[редактиране | редактиране на кода]

Кълвачите, както и различни видове птици, като сврачкови и пчелояди, както и някои бозайници, като меден язовец, се хранят с пчелите дърводелец. Кълвачите са привлечени от шума на пчелните ларви и пробиват дупки по тунелите, за да се хранят с тях.[11] Други хищници включват големите богомолки и пчелни хищни мухи, особено големи хищни мухи от семейство Asilidae.

Освен явни хищници, паразитоидните видове пчелни мухи (напр. Xenox) снасят яйца на входа на пчелното гнездо и живеят от ларвите на пчелите дърводелци.

Видове[редактиране | редактиране на кода]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Marvels of insect life; a popular account of structure and habit, 1916, Edward Step, p. 39
  2. Minckley, R. L. A cladistic analysis and classification of the subgenera and genera of the large carpenter bees, tribe Xylocopini (Hymenoptera: Apidae) // Scientific Papers 9. Natural History Museum, University of Kansas, 1998. DOI:10.5962/bhl.title.16168. с. 1–47. Посетен на 2012-02-19.
  3. Liddell, Henry George and Robert Scott. A Greek-English Lexicon. Abridged. United Kingdom, Oxford University Press, 1980. ISBN 0-19-910207-4. с. 472.
  4. Черна пчела[неработеща препратка]
  5. Gupta, R.K., Yanega, D. 2003. A taxonomic overview of the carpenter bees of the Indian region [Hymenoptera, Apoidea, Apidae, Xylocopinae, Xylocopini, Xylocopa Latreille]. pp. 79 – 100 in Gupta, R.K. (Ed.) Advancements in Insect Biodiversity. Agrobios, Jodhpur, India.
  6. а б Xylocopa Latreille Large Carpenter Bees // Посетен на 19 November 2014. Sourced from Mitchell, T.B. (1962). Bees of the Eastern United States, Volume II. North Carolina Agricultural Experiment Station. Tech. Bul. No.152, 557 p.
  7. а б Yanega, D. Carpenter Bees, Order Hymenoptera Family Apidae, Genus Xylocopa // U.C. Riverside Entomology Research Museum. Посетен на 2012-02-19.
  8. а б в Gerling, Dan; Hurd, Paul David; Hefetz, Abraham (1983). Comparative behavioral biology of two Middle East species of carpenter bees (Xylocopa Latreille)(Hymenoptera: Apoidea). Smithsonian Contributions to Zoology. Smithsonian Institution Press.
  9. D Gerling, H.H.W. Velthuis, A. Hefetz (1989). Bionomics of the Large Carpenter Bees of the Genus Xylocopa. Annual Review of Entomology. Vol. 34: 163 – 190. DOI: 10.1146/annurev.en.34.010189.001115.
  10. Gerling, Dan, Paul David Hurd, and Abraham Hefetz. Comparative behavioral biology of two Middle East species of carpenter bees (Xylocopa Latreille)(Hymenoptera: Apoidea). Smithsonian Institution Press, 1983.
  11. Cornell Lab of Ornithology // cornell.edu.
  12. Engel, M.S. и др. A new species of the carpenter bee genus Xylocopa from the Sarawat Mountains in southwestern Saudi Arabia (Hymenoptera: Apidae) // ZooKeys (716). 2017. DOI:10.3897/zookeys.716.21150. с. 29 – 41.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Carpenter bee в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​