Членестоноги

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Членестоноги

Trilobite Ordovicien 8127.jpg

Eurypterus Smithsonian.jpg

Female centipede with eggs.jpg

Blue crab on market in Piraeus - Callinectes sapidus Rathbun 20020819-317.jpg

SCORPIO MAURUS PALMATUS.jpg

John Kratz - Swallowtail (by-sa).jpg

Изчезнали и съвременни
членестоноги
Класификация
империя: Eukaryota Еукариоти
царство: Animalia Животни
подцарство: Eumetazoa Същински многоклетъчни
надтип: Ecdysozoa
тип: Arthropoda Членестоноги
Научно наименование
Уикивидове Arthropoda
(Latreille, 1829)
Подтипове
Обхват на вкаменелости
фортуний – настояще, 540–0 Ma

Членестоногите (Arthropoda) са тип безгръбначни животни, чиито клетки образуват три пласта на тялото. Това е най-големият тип животни и се състои от над 1 500 000 вида. Приспособени са към разнообразни условия на околната среда и имат изключително многообразие на форми. Името им произлиза от характерните за тях чифтни придатъци. Използват ги по различен начин: като органи за плуване; като ходилни крака; като устни органи; като спомагателни органи на половата система. По много физически белези са близки до многочетинестите червеи.

Характерни особености[редактиране | edit source]

  • За всички членестоноги е характерно сегментираното тяло, покрито с кутикула. Мускулатурата им е специализирана, разположена в различни части на тялото (главно в основата на краката и крилата). Техните крака имат стави, движени от мускули-антагонисти. Такива свойства притежават още само гръбначните животни. Това осигурява на членестоногите голяма подвижност и ги прави истински ловци.
  • Обвивката на тялото е твърда — външен хитинов скелет. Тя предпазва тялото от изсъхване, но ограничава свободата на движенията. Хитиновата обвивка ограничава нарастването на тялото, затова в млада възраст индивидите я сменят неколкократно — линеят. Тя има огромно значение за преминаването от водна среда към живот на сушата. В много случаи има отлагане на варовито или друго вещество в хитина и това го превръща в щитоподобно образувание.
  • При повечето членестоноги тялото се дели на 3 отдела: глава, гърдички и коремче, които могат да бъдат образувани от различен брой членчета. Всеки вид организъм има строго определен брой членчета, които остават неизменни през целия му живот.
  • Нервната система е по-слабо устроена от тази на прешленестите червеи, макар че има и характерните за тях белези: ганглии. За първи път се наблюдава "главов мозък." При членестоногите се наблюдават разнообразни и добре развити органи на усещанията: сложни фасетни очи; рецептори на антените (чувствителни при допир и химически дразнители); органи на слуха; органи, чувствителни при допир.
  • По повърхността на тялото съществува телесна празнина, заета от размножителни органи. Членестоногите са разделнополови животни. Размножаването е разнообразно. При едни видове пряко от яйцата се развиват възрастни индивиди (речен рак, водна бълха). При други ларвите много приличат на възрастните и след няколко събличания се превръщат във възрастни (хлебарка, водно конче, скакалец). При трети от яйцата се развиват ларви, които се превръщат отначало в какавиди, и после във възрастни (бръмбар, муха). Процесът се нарича метаморфоза.
  • Членестоногите имат кръвоносна система с кръвоносни съдове, по които тече кръвта. На гръбната страна на тялото се намира орган, играещ ролята на сърце.
  • По-голяма част от водните видове дишат с помощта на хриле. Сухоземните организми обикновено имат разклонени въздухоносни тръбички, наричани трахеи. С тях се доставя въздухът до вътрешните тъкани.
  • Храносмилателната система представлява обикновена тръбичка, частично покрита с кутикула. Отделителната система се състои от тръбички, отварящи се в храносмилателния канал. Във връзка с приспособяването към различен начин на хранене, устните органи са разнообразни: нагодени за гризане (бръмбари, скакалци); за смучене и пробиване (комари, бълхи); само за смучене (пеперуда); за гризане и близане (пчела). Много от членестоногите са паразити: кърлеж, краста, бълха, въшка.

Класификация[редактиране | edit source]

Филогенетични връзки при членестоногите (по Hassanin, 2006)

Членестоногите са изключително разнообразна група животни с около 1 170 000 описани досега вида, което е над 80% от всички известни животински видове.[1] Според някои изследвания общият брой на описаните и все още неописаните съществуващи днес видове членестоноги е между 5 и 10 милиона.[2] Оценката за броя на съществуващите видове е изключтелно трудна и често зависи от поредица допускания, за да бъде екстраполиран броят за определени местности до мащаба на целия свят.

Членестоногите са важен елемент на морските, сладководните, сухоземните и въздушните екосистеми и са единствените животни, освен амниотите, адаптирани за живот в суха среда.[3] Най-дребните насекоми имат маса, по-малка от 25 μg, най-тежките достигат 70 g, а някои ракообразни са много по-едри, например дълбокоморският японски краб (Macrocheira kaempferi) е с размери до 4 m.[4][5]

Членестоногите обикновено се разделят на 5 подтипа, един от които днес е изчезнал:[6]

Tип Членестоноги

Освен тези основни групи са известни и някои фосилни форми, главно от ранния камбрий, които е трудно да бъдат класифицирани, поради отсъствие на очевидни сходства с някоя от основните групи или поради ясни сходства с няколко от тях.

Произход и еволюция[редактиране | edit source]

Предполага се, че членестоногите и прешленестите червеи имат обща изходна форма — древни примитивни многочетинести червеи (полихети). Като доказателство, животното перипатос съчетава белези и на двата типа. То живее и до днес в горите на нос Добра надежда.

Еволюционният преход се харахтеризира със следните изменения:[7]

  • Разпадане на кожно-мускулната торба и развитие на сложни напречно набраздени мускули;
  • Тънката кутикула става твърда и здрава, което води до начленяването на параподите и превръщането им в членести крайници;
  • Нарушаването на хомономната сегментация (започнало още при полихетите), се задълбочава и в резултат на това сегментите се групират във функционално различни отдели (глава, гърдички и коремче);
  • Появяват се дихателни и отделителни органи, функциониращи с минимална загуба на вода от тялото.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Thanukos .
  2. Ødegaard 2000, с. 593-597.
  3. Ruppert 2004, с. 518-522.
  4. Schmidt-Nielsen 1984, с. 52-53.
  5. Williams 2001.
  6. ((en))  Arthropoda. // ITIS, 2010. Посетен на 22 октомври 2010.
  7. Донев 2008, с. 322.

Източници[редактиране | edit source]