Първичноустни

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Първичноустни
Eurydice pulchra.jpg
Eurydice pulchra, пример за първичноустно животно.
Класификация
царство: Animalia Животни
подцарство: Eumetazoa Същински многоклетъчни
(без ранг): Protostomia Първичноустни
Научно наименование
Уикивидове Deuterostomia
Grobben, 1908
Надтип
Обхват на вкаменелости
едиакарий – настояще

Първичноустните (Protostomia, на старогръцки: protostomia „устата на първо място“) са клон на животните. Заедно с вторичноустните и няколко по-малки типа, те съставляват Bilateria, включващ най-вече животни с двустранна симетрия и три зародишни слоя. Основните различия между deuterostomia и protostomia са откриват в етапа на ембрионално развитие.

При животни сложни, поне, колкото дъждовен червей, ембрионът образува вдлъбнатина от едната страна, бластопор, която се задълбочава, и се превръща в архентерон (първично черво). При вторичноустни, тази вдлъбнатина се превръща в анус, докато останалата част от тракта си проправя път и образува устата в другия край на тялото. Първичноустните са наречени така, защото се смята, че при ембрионите устата се формира от това първично прищипване, докато ануса се формира по-късно от другия край на канала. Най-новите изследвания, обаче, показва, че в първичноустните краищата на вдлъбнатината се приближават в средата, създавайки отвори в двата края на тялото, които се трансформират в уста и анус.[1] Въпреки това, тази идея е била оспорена, защото Acoelomorpha, група, което представлява друг клон на еволюцията отделен от останалите билатерални животни, имат една уста, която води до сляпо черво (без анус). Гените, участващи в на ембрионалното развитие на тази уста, са същите като тези, изграждащи устата при първичноустните.[2]

Има и други съществени разлики в моделите на развитие между първичноустните и вторичноустни:

Повечето първичноустните са шизоцеломни, което означава, че маса от ембрионалната мезодерма се разделя, за да образува целом. Някои, като Приапулиди, нямат целом, но те ​​вероятно са произлезли от шизоцеломни предшественици. От друга страна всички известни вторичноустни, са ентероцеломни, което означава, че целомът се формира от на надлъжни торбички на архентерона, които след това да се превърнат в отделни кухини.

При първичноустните значителен брой от типовете преминават през спирално делене на клетките, което е предетерминирано, което означава, че съдбата на клетката се определя при формирането ѝ. В контраст вторичноустните имат радиално делене и диференциацията на клетката не е предетерминирана.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Arendt, D.; Technau, U.; Wittbrodt, J.. Evolution of the bilaterian larval foregut. // Nature 409 (6816). 4 January 2001. DOI:10.1038/35051075. с. 81–85.
  2. Hejnol, A; Martindale, Mq. Acoel development indicates the independent evolution of the bilaterian mouth and anus.. // Nature 456 (7220). Nov 2008. DOI:10.1038/nature07309. с. 382–6.