Скорпиони

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница За едноименното съзвездие вижте Скорпион (съзвездие).

скорпиони
Asian forest scorpion in Khao Yai National Park.JPG
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Arthropoda Членестоноги
подтип: Chelicerata Хелицерови
клас: Arachnida Паякообразни
разред: Scorpiones Скорпиони
Научно наименование
Уикивидове Scorpiones
C.L. Koch, 1837
Родове
скорпиони в Общомедия

Скорпионите (Scorpiones) са разред безгръбначни животни с осем крака, принадлежащи към клас Паякообразни. Най-малките екземпляри, като мексиканския Typhlochactas mitchelli, имат размери не по-големи от 9 mm, а най-големите, като индийския Heterometrus swammerdami, достигат до 23 cm на дължина и тегло около 56 грама.[1] Скорпионите са много устойчиви на радиоактивни лъчения, повечето от тях не пият вода през целия си живот, и могат твърде дълго време да издържат на глад (някои до година и половина) и да останат живи. Въпреки това има видове, които се самоубиват, когато изпаднат в критична ситуация.[източник? (Поискан преди 22 дни)]

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Още от преди повече от 225 млн. години, Земята е била обитавана от някои видове, които са били твърде подобни на днешните скорпиони.

Разпространени са главно в тропическите и субтропическите области на Земята, но някои видове се срещат и в страни с умерен климат. Обитават разнообразни по характер региони – от знойни пясъчни и каменисти пустини до морски крайбрежия и влажни тропически гори.

Въпреки, че фауната и зоогеографията на скорпионите в България не са добре проучени, най-малко четири вида са записани до момента – M. gibbosus и E. mingrelicus, които се срещат само в Пирин, скорпионът на Хаджи (E. hadzii), обитаващ югозападната част на България, и широко разпространеният, главно в планинските райони карпатски скорпион (E. carpathicus).[2]

Анатомично устройство[редактиране | редактиране на кода]

Устройство на скорпиона: 1-главогръд, 2-корем, 3-опашка, 4-педипалпи, 5-крачка, 6-хелицери, 7-щипки, 8-подвижен нокът, 9-фиксиран нокът, 10-жило, 11-анус.

Главата и гърдите му се сливат в главогръд, който носи две двойки устни крайници и четири двойки ходилни крачка. На предната страна на главогръда има две средни и няколко двойни странични очи. Коремчето е сегментирано и ясно разграничено на два дяла: преден – по-широк, и заден – опашковиден, който в последното си членче завършва с отровен шип – жило, свързано с двойка отровни жлези, през които се излива отровният секрет. Характерни са и втората двойка устни крайници – педипалпите, които завършват с добре развити масивни щипки.

Хранене[редактиране | редактиране на кода]

Всички видове скорпиони са хищници. Те са много чувствителни към високите температури и сухия въздух, като не могат да понасят по-продължително време дори и топлината на палещите слънчеви лъчи, поради което ловуват само нощем. През деня се крият в относително влажни и сенчести места, като развалини, пукнатини на скали и сгради, под камъни, в пясък, в дълбоки дупки в почвата, под кората на дървета и пр. Хранят се предимно с паяци, насекоми и многоножки, но жертва на по-едрите видове стават понякога и мишки, както и дребни гущери. Когато скорпионът улови някое дребно животно, той веднага го разкъсва с устните си крайници, но ако жертвата е по-едра и се съпротивлява, хищникът предварително я парализира и убива, като я убожда един или няколко пъти с жилото си, при което вкарва в тялото ѝ отрова.

Отровно жило на Arizona bark скорпион

Самозащита[редактиране | редактиране на кода]

Скорпионът използва жилото си както за нападение, така и за защита. Дребните безгръбначни животни, с които той се храни, веднага се парализират и умират от действието на отровата. Някои по-едри насекоми и многоножки преживяват от 1 до 3 дена след ужилването. Върху дребните бозайници отровата на скорпиона има най-често смъртоносно действие.

Рядко нападат хора освен ако не бъдат случайно докоснати, настъпени или провокирани. За човека ужилването от дребните видове не е опасно. В мястото на убождането се усеща лека болка, по-късно се появява зачервяване с лек оток, който рядко може да обхване целия крайник. Но отровата на големите тропически скорпиони, някои от които достигат 18 – 20 cm дължина, може да предизвика тежки болестни състояния, както и смърт. Има около 1 700 вида скорпиони, от които само 50 са опасни за хората. Най-опасните се срещат по топлите места.

Видовете, които се срещат в България са дребни по размер и на дължина достигат до 4 – 5 cm. Поради малките им размери (съответно и количеството отрова, което могат да отделят, е малко), убождането от тях не е опасно за човека. То има приблизително същите последствия както ужилването от пчела или оса.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

При брачния танц на скорпионите мъжкият хваща женската за щипките и двата скорпиона започват да „танцуват“ и да се „целуват“ с хелицерите си. По време на танца мъжкият отделя сперматофор на земята и води женската над него.

Женските скорпиони раждат малките си най-често живи, като само отделни видове са яйцеживораждащи. При някои видове женските носят през първите 2 – 3 седмици своите наскоро излюпили се малки върху тялото си. След като сменят първата си кожа, бебетата сами слизат от гърба на майката и започват да се хранят с подходящи по размер малки насекоми.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Manny Rubio. Commonly Available Scorpions. // Scorpions: Everything About Purchase, Care, Feeding, and Housing. Barron's, 2000. ISBN 978-0-7641-1224-9. с. 26 – 27. The Guinness Book of Records claims [...] Heterometrus swammerdami, to be the largest scorpion in the world [9 inches (23 cm)
  2. ((en)) Victor Fet, Alexi Popov. Fauna and Zoogeography of Scorpions (Arachnida: Scorpiones) in Bulgaria. // Biogeography and Ecology of Bulgaria. Т. 82. 10 September 2016. ISBN 978-1-4020-4417-5. с. 405 – 422.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]