Скорпиони

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница За едноименното съзвездие вижте Скорпион (съзвездие).

Скорпиони
Asian forest scorpion in Khao Yai National Park.JPG
Black scorpion.jpg
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Arthropoda Членестоноги
подтип: Chelicerata Хелицерови
клас: Arachnida Паякообразни
разред: Scorpiones Скорпиони
Научно наименование
Уикивидове Scorpiones
Koch, 1837[1][2]
Родове
скорпиони в Общомедия

Скорпионите (Scorpiones) са разред безгръбначни животни с осем крака, принадлежащи към клас Паякообразни. Най-малките екземпляри, като мексиканския Typhlochactas mitchelli, имат размери не по-големи от 9 mm, а най-големите, като индийския Heterometrus swammerdami, достигат до 23 cm на дължина и тегло около 56 грама.[3] Скорпионите са много устойчиви на радиоактивни лъчения, повечето от тях не пият вода през целия си живот, и могат твърде дълго време да издържат на глад (някои до година и половина) и да останат живи.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Още от преди повече от 225 млн. години, Земята е била обитавана от някои видове, които са били твърде подобни на днешните скорпиони.

Разпространени са главно в тропическите и субтропическите области на Земята, но някои видове се срещат и в страни с умерен климат. Обитават разнообразни по характер региони – от знойни пясъчни и каменисти пустини до морски крайбрежия и влажни тропически гори.

Въпреки, че фауната и зоогеографията на скорпионите в България не са добре проучени, най-малко четири вида са записани до момента – M. gibbosus и E. mingrelicus, които се срещат само в Пирин, скорпионът на Хаджи (E. hadzii), обитаващ югозападната част на България, и широко разпространеният, главно в планинските райони карпатски скорпион (E. carpathicus).[4]

Анатомично устройство[редактиране | редактиране на кода]

Устройство на скорпиона: 1-главогръд, 2-корем, 3-опашка, 4-педипалпи, 5-крачка, 6-хелицери, 7-щипки, 8-подвижен нокът, 9-фиксиран нокът, 10-жило, 11-анус.

Главата и гърдите му се сливат в главогръд, който носи две двойки устни крайници и четири двойки ходилни крачка. На предната страна на главогръда има две средни и няколко двойни странични очи. Коремчето е сегментирано и ясно разграничено на два дяла: преден – по-широк, и заден – опашковиден, който в последното си членче завършва с отровен шип – жило, свързано с двойка отровни жлези, през които се излива отровният секрет. Характерни са и втората двойка устни крайници – педипалпите, които завършват с добре развити масивни щипки.

Хранене[редактиране | редактиране на кода]

Всички видове скорпиони са хищници. Те са много чувствителни към високите температури и сухия въздух, като не могат да понасят по-продължително време дори и топлината на палещите слънчеви лъчи, поради което ловуват само нощем. През деня се крият в относително влажни и сенчести места, като развалини, пукнатини на скали и сгради, под камъни, в пясък, в дълбоки дупки в почвата, под кората на дървета и пр. Хранят се предимно с паяци, насекоми и многоножки, но жертва на по-едрите видове стават понякога и мишки, както и дребни гущери. Когато скорпионът улови някое дребно животно, той веднага го разкъсва с устните си крайници, но ако жертвата е по-едра и се съпротивлява, хищникът предварително я парализира и убива, като я убожда един или няколко пъти с жилото си, при което вкарва в тялото ѝ отрова.

Отровно жило на Arizona bark скорпион

Самозащита[редактиране | редактиране на кода]

Скорпионът използва жилото си както за нападение, така и за защита. Дребните безгръбначни животни, с които той се храни, веднага се парализират и умират от действието на отровата. Някои по-едри насекоми и многоножки преживяват от 1 до 3 дена след ужилването. Върху дребните бозайници отровата на скорпиона има най-често смъртоносно действие.

Рядко нападат хора освен ако не бъдат случайно докоснати, настъпени или провокирани. За човека ужилването от дребните видове не е опасно. В мястото на убождането се усеща лека болка, по-късно се появява зачервяване с лек оток, който рядко може да обхване целия крайник. Но отровата на големите тропически скорпиони, някои от които достигат 18 – 20 cm дължина, може да предизвика тежки болестни състояния, както и смърт. Има около 1 700 вида скорпиони, от които само 50 са опасни за хората. Най-опасните се срещат по топлите места.

Видовете, които се срещат в България са дребни по размер и на дължина достигат до 4 – 5 cm. Поради малките им размери (съответно и количеството отрова, което могат да отделят, е малко), убождането от тях не е опасно за човека. То има приблизително същите последствия както ужилването от пчела или оса.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

При брачния танц на скорпионите мъжкият хваща женската за щипките и двата скорпиона започват да „танцуват“ и да се „целуват“ с хелицерите си. По време на танца мъжкият отделя сперматофор на земята и води женската над него.

Женските скорпиони раждат малките си най-често живи, като само отделни видове са яйцеживораждащи. При някои видове женските носят през първите 2 – 3 седмици своите наскоро излюпили се малки върху тялото си. След като сменят първата си кожа, бебетата сами слизат от гърба на майката и започват да се хранят с подходящи по размер малки насекоми.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. указано в: Order Scorpiones C.L. Koch, 1850
  2. указано в: Обединена система за таксономична информация, дата на публикуване: 2005, дата на проверка: 22 октомври 2013
  3. Manny Rubio. Commonly Available Scorpions. // Scorpions: Everything About Purchase, Care, Feeding, and Housing. Barron's, 2000. ISBN 978-0-7641-1224-9. с. 26 – 27. The Guinness Book of Records claims [...] Heterometrus swammerdami, to be the largest scorpion in the world [9 inches (23 cm)
  4. ((en)) Victor Fet, Alexi Popov. Fauna and Zoogeography of Scorpions (Arachnida: Scorpiones) in Bulgaria. // Biogeography and Ecology of Bulgaria. Т. 82. 10 September 2016. ISBN 978-1-4020-4417-5. с. 405 – 422.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]