Васил Големански

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Васил Големански
български учен зоолог
Роден
Васил Григоров Големански

Етнос българи
Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Васил Григоров Големански е български учен зоолог, академик.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Васил Григоров Големански е роден на 26 декември 1933 г. в с. Голям Извор, Тетевенско. Първоначалното си образование, вкл. прогимназия, завършва в родното си село, откъдето са и родителите му – баща му Григор и майка му Йона. И двамата са от стари местни родове. Дядото на майка му – Георги Стойков е известен съратник на Васил Левски и е бил секретар на първия Окръжен революционен комитет в Българско с нелегално име „Сюлейманоглу Дауд“, организиран в неговата къща от Левски през 1872 г. За неговата дейност той е съден по процеса на Левски и е прекарал 6 години заточение в Енгюр. Днес родната къща на дядо му и майка му е запазена като къща музей и е обект на туристически интерес.

През есента на 1947 г. постъпва в Климатичната гимназия „Георги Бенковски“ в Тетевен в паралелка с изучаване на френски език. Важна роля за оформяне на интересите му имал учителят по биология Йото Тодоров, който обзавел образцов кабинет в гимназията с богати сбирки от скали, растения, скелети, препарати и картини на животни и човешкото тяло, вкаменелости, събирани от него в околностите на Тетевен. Васил завършва гимназията през 1950 г., а в 1952 г. постъпва в Софийския университет. Записва се в специалността биология, която по онова време е заедно с геологията и географията в един факултет – Биолого-геолого-географски (БГГФ), просъществувал до 1961 г. Много от основните курсове студентите слушат заедно с геолозите и географите, а това имало значение за формирането на по-широк кръгозор на естествениците.

Начало на научната дейност[редактиране | редактиране на кода]

Интересите му към зоологията на безгръбначните животни и особено към протозоологията се проявяват още в първи курс по време на лекциите при доц. Георги Козаров и упражненията при асистента Димо Божков. Тези двама бележити български зоолози възбудили интересите му към протозоите (протистите). Като студент написва и първата си научно-популярна статия за паразитните протозои по животните в сп. „Природа и знание“. Оттогава има афинитет и към научнопопулярната дейност.

В 1954 г. пристъпва към разработване на дипломната си работа под ръководството на паразитолога проф. Атанас Попов от Централния ветеринарен институт като проучва кокцидиите по пуйките в България. През 1957 г. работата му е класирана на I място в Републиканския студентски конкурс за научна дейност в областта на биологията и е наградена. През същата година завършва 5-годишното следване в БГГФ и преди напускането получава предложение от доц. Козаров за участие в конкурс за асистент по безгръбначни животни.

Професионален път[редактиране | редактиране на кода]

Като асистент по зоология (1958 – 1966) В. Големански продължава изследванията си върху кокцидиите и на други домашни и диви животни. Върху тях публикува и първите си научни статии през 1962 г. От 1 април 1966 г. е назначен за научен сътрудник по протозоология в Института по зоология при БАН. Хабилитира се през 1971 г. като ст.н. сътр. II ст. т. по протозоология. В 1980 г. защитава дисертацията си за „доктор на биологическите науки“ на тема: „Интерстициалната текамебна фауна на пясъчния морски супралиторал“, след което става професор (тогава ст.н. сътр. I ст.) по зоология в Института по зоология – БАН (1982). Оттогава е и професор по зоология в Шуменски университет, а от 1986 – професор по зоология и в Биологическия факултет на Софийския университет. БАН го избира за свой член-кореспондент през 1997 г. и за академик през 2003.

Освен значими научноизследователски приноси, В. Големански има и голям принос като организатор в науката. Пет години (1967 – 1972) той е научен секретар и 12 години (1971 – 1982) – зам.-директор на Института по зоология при БАН. От 1982 до 1988 г. е и зам.-директор на Единния център по биология при БАН, обединяващ дейността на най-многобройната група изследователски институти в Академията. В Института по зоология създава и ръководи секция по „Протозоология“, привлича и създава кадри. Неговите ученици са хабилитирани и утвърдени учени, които продължават протозоологичните изследвания в България. Пенсионира се през 2008 г.

В. Големански участва в управлението на Националния фонд за научни изследвания (1990 – 2001 г.), Българското природоизпитателно дружество (1975 – 1996), Българското паразитологично дружество (1996 – 2006), Висша атестационна комисия (ВАК) при Министерския съвет, Специализирани научен съвети към ВАК (1982 – 2012. Член е на различни научни съвети към Института по зоология и Института за гората при БАН, на Националния център за заразни и паразитни болести, Експертния съвет по оценка на риска в областта на безопасност на храните и др.

Член е на редколегиите на международни и български научни списания: „Acta protozoologica“, „Archivum of Biological Sciences“, „Acta zoologica bulgarica“, „Доклади на БАН“, „Природа“ и др. Големи са заслугите му за утвърждаването на зоологичното списание „Acta zoologica bulgarica“, на което е дългогодишен главен редактор. Той е главен редактор и на второто разширено 3-томно издание на „Червена книга на Република България“ (2011), на националната зоологична монографична поредица „Фауна на България“ (1989 – 2003), както и на „Енциклопедия А-Я“, „Енциклопедия България“ (12 тома) и др.

Приноси в зоологията[редактиране | редактиране на кода]

Основните направления, в които Големански оставя дълбока следа в българската наука са: биоразнообразие, морфология, таксономия, биология и екология на сладководни, морски и паразитни едноклетъчни животни (протозои). Той открива (1970) и проучва цяла една неизвестна до 1970 г. морска интерстициална асоциация от черупчести амеби и фораминифери и доказва нейното космополитно разпространение в пясъчния литорал на моретата и океаните. За първи път в науката открива и описва 1 семейство, 14 рода и над 40 вида морски литорални протозои. Той установява и техните морфологични и екологични адаптивни особености за живот в пясъчния морски литорал. Изучава биоразнообразието, разпространението, морфологията и екологията на сладководни, почвени и мъхови черупчести амеби от България и други страни (Гвинея, Тайланд, Виетнам, Куба, Мексико, Сърбия, Полша, Северна Македония и др.), в резултат на което е открил и описал 12 нови за науката видове от посочените страни. Проучва и състава и разпространението на чревните едноклетъчни паразити (кокцидиите) на голям брой диви, стопански важни и ловни бозайници и птици от България (сърни, елени, муфлони, диви зайци, ловни фазани, и др.), в които е установил 56 вида кокцидии от родовете Eimeria, Isospora, Tyzzeria и Sarcocystis. Доказал, че златистият чакал и сивият вълк са крайни гостоприемници и вектори на саркоцистозата по дивите и домашни бозайници в страната. Открил и описал 6 нови за науката кокцидии от родовете Eimeria и Isospora. В колектив с чешки и български паразитолози изучава едноклетъчните паразити на основни видове стопански ценни сладководни риби (шаран, бял амур, толстолоб, балканска пъстърва и др.) от рибовъдни стопанства и водоеми в страната. Събира сведения за 127 вида протозойни паразити на 73 вида риби от българската ихтиофауна.[1] Големански продължава традицията, положена от акад. Иван Буреш и публикува и редица книги и статии върху историята на зоологията в България, както и на нейните творци от Освобождението.

Публикации[редактиране | редактиране на кода]

Големански е автор на 193 журнални научни статии в чужбина и България, на 8 учебници и ръководства за Софийския, Шуменския и Нов български университети,[2][3][4][5][6] и на 15 научно-популярни книги, поредици и др. Той е автор на сценариите или е консултант на 10 научно-популярни филми, ръководител и участник в десетки национални и международни научноизследователски проекти.

Голямо внимание отделя на делото на своите предшественици и учители – първите зоолози в България. Той старателно събира разпръснатите от времето сведения и публикува техни биобиблиографии:[7][8][9][10][11][12][13] Сред другите му научно-популярни книги по-известен е първият български паразитологичен речник.[14][15][16]

Името му остава завинаги свързано с изучаването на морфологията, ултраморфологията, таксономията, екологията и разпространението на сладководните и почвени текамеби (черупчести амеби) в България и други страни,[17][18][19][20] както и на интерстициалните (от пясъчния морски бряг) текамеби[21][22] и фораминифери в пясъчния литорал на моретата и океаните,[23][24] на спорозойните едноклетъчни паразити (грегарини, кокцидии и хемоспоридии) на бозайници, птици, пещерни диплоподи, насекоми и др., екто- и ендопаразитните едноклетъчни на сладководните риби в България и Чехия. Приносите му в науката са отразени в над 190 научни публикации. В България и в чужбина трудовете му са цитирани над 1200 пъти.

Членства[редактиране | редактиране на кода]

Акад. Големански е председател на Националния комитет по проблемите на околната среда при БАН (SCOPE – ICSU) (1995 – 2008) и на Националния комитет към Международния съюз за биологични науки (IUBS) при БАН (1995 – 2008). Член е на Европейска федерация по паразитология, на Дружество на протозоолозите, говорещи френски език (GPLF), на Европейското дружество на протистолозите, на Международна комисия за изучаване на Средиземноморието (SIESM) и др.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

През дългогодишната си научна дейност акад. В. Големански е награждаван многократно. Сред отличията му са:

  • Орден „Св. св. Кирил и Методий“ – I ст. (1983)
  • Юбилеен медал „100 години Софийски университет“ (1988)
  • Почетен знак с лента „Проф. М. Дринов“ (2003)
  • Юбилеен медал „100 години Национален природонаучен музей
  • „Доктор хонорис кауза“ на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ (2013)
  • Юбилейна грамота за заслуги към БАН (2013)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Groupcheva G., V. Golemansky, N. Margaritov, 2006. Protozoan Parasites of Fishes. – „Catalogus Faunae Bulgaricae“, № 6. – Sofia, „Prof.M. Drinov Publ. House“, 1 – 80.
  2. Големански В., 1990, Протозоология (Учебник за студенти-биолози от Софийския университет). – С., Наука и изкуство, 1 – 299
  3. Големански В., 1998. Зоология. I част. Безгръбначни животни. (Кратък курс) – Шумен, Шуменски университет, 1 – 235
  4. Големански В., М. Шишиньова, 2000. Зоология на безгръбначните животни. – С., „Гера-Арт“, 1 – 392
  5. Големански В., 2002. Зоология и опазване на животинския свят. – С., Изд. Нов български университет, 1 – 180
  6. Големански В., 2003. Зоология на безгръбначните животни. – Унив. изд. „Еп. К. Преславски“, Шумен, 1 – 252
  7. Големански В., Б. Русев, 1977. Александър К. Вълканов. Библиография. – С., БАН, 1 – 126.
  8. Големански В., Е. Джангозова, 1986, Георги В. Паспалев. Биобиблиография. – С., БАН, 1 – 141.
  9. Големански В., 1988, Георги Шишков. Библиотека „Видни университетски учени“. С., Софийски университет, 1 – 76.
  10. Големански В., Е. Джангозова, 1991. Георги Шишков. Биобиблиография. С., БАН, 1 – 96.
  11. Големански В., Д. Божков, 1996. „Бележити български зоолози“ – С., БАН, 1 – 179.
  12. Големански В., 2009. Професор Д-р Георги Шишков – Патриарх на българската зоология. София, Изд. „Соф. университет“, Поредица „Университетско наследство“, 1 – 520.
  13. Големански В., 2010. Творци на българската зоология. София-Москва, „Пенсофт“, 1 – 168.
  14. Даскалов, П. и др. 1979. Паразитологичен речник. С., БАН, 1 – 107
  15. Големански В., Д. Божков, 2003. Животни-нашественици. С., БАН, 1 – 115
  16. Големански В., Д. Божков, 2000. Големи зоологически открития на ХХ век. С., БАН, 1 – 190
  17. Golemansky V., 1970. Rhizopodes nouveaux du psammon littoral de la Mer Noire. – Protistologica (Paris), 6, 4:365 – 371.
  18. Golemansky V., 1978. Adaptations morphologiques des thecamoebiens du psammal supralittoral des mers. – Acta Protozoologica, 17,1:141 – 152.
  19. Golemansky V., 1986. Thecamoebiens (Rhizopoda.Testacea) – In „Stigofauna Mundi“, Leiden, Brill ed.: 5 – 16.
  20. Golemansky V., 2007. Testate Amoebas and Monothalamous Foraminifera (Protozoa: Rhizopoda & Foraminifera) from the Bulgarian Black Sea Coast. – In: Fet V.& A. Popov (eds.), Biogeography and Ecology of Bulgaria, „Springer“: 555 – 570.
  21. Golemansky V., 1974. Psammonobiotidae fam. Nova – une nouvelle famille de Thecamoebiens (Rhizopoda: Testacea) du psammal supralittoral des mers. – Acta Protozoologica, 13, 2:137 – 141.
  22. Golemansky, V., 1994. On Some Ecological Preferences of Marine Interstitiel Testate Amoebas. – Archivf. Protistenkunde, 144:424 – 432.
  23. Todorov, M., V. Golemansky, T. Haeger, E. Mitchell, 2008. Morphology, Biometry and Taxonomy of Freshwater and Marine interstitial Cyphoderia (Cercozoa: Euglyphida). – J. Eucariotic Microbiology, 56(3): 279 – 289.
  24. Haeger T., E. Mitchell, M. Todorov, V. Golemansky, E. Lara, B. Leander, J. Pawlowski, 2010. Molecular Phytogeny of Euglyphid testate amoebae (Cercozoa: Euglyphida) suggest transitions between marine supralittoral and freshwater/terrestrial environments are infrequent – Molecular Phylogenetics and Evolution, 55:113 – 122