Медоносна пчела

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Медоносна пчела
Apis mellifera Tanzania.jpg
Класификация
империя: Eukaryota Еукариоти
царство: Animalia Животни
тип: Arthropoda Членестоноги
подтип: Hexapoda Шестокраки
клас: Insecta Насекоми
разред: Hymenoptera Ципокрили
подразред: Apocrita
семейство: Apoidea Пчели
род: Apis Пчели
вид: Apis
mellifera
Медоносна
пчела
Научно наименование
Уикивидове Apis mellifera
Linnaeus, 1758
Разпространение
Apis mellifera distribution map.svg

Медоносната пчела (Apis mellifera, на латински: apis - пчела; meli - мед; ferre - нося, събирам) е вид ципокрило насекомо от семейство Apoidea.

От познатите 20 000 вида пчели по света едва 11 вида събират и съхраняват мед. От тях 4 вида се използват интензивно от човек. Това са Apis mellifera, видът е известен още като Западна пчела, Евроафриканска или домашна пчела. Останалите три вида са Apis florea, Apis cerana и Apis dorsata. Основния ареал на разпространение на Apis mellifera е в Близкия изток, Северна Африка и Европа като съществуват множество подвидове. В днешни дни благодарение на човека вида е разпространен по целия свят.

Географско разпространение[редактиране | edit source]

Европейски подвидове[редактиране | edit source]

  • Apis mellifera ligustica - наречена Италианска пчела.
  • Apis mellifera carnica - наречена Карниолска пчела. Произхожда от източната част на Балканския полуостров и Южна Украйна.
  • Apis mellifera caucasica - наречена Кавказка пчела.
  • Apis mellifera remipes - произхожда от Иран и Каспийското крайбрежие.
  • Apis mellifera mellifera - наречена Европейска (Германска) тъмна пчела.
  • Apis mellifera iberiensis - наречена Иберийска пчела.
  • Apis mellifera cecropia - произхожда от южна Гърция.
  • Apis mellifera macedonica - обстоятелствата около нейното формиране като раса са доста спорни, тъй като липсват географски бариери отделящи я от A.m.cecropia в Гърция. Разпространена е в Република Македония и северна Гърция.
  • Apis mellifera cypria - наречена Кипърска пчела.
  • Apis mellifera ruttneri - наречена Малтийска пчела.
  • Apis mellifera sicula - наречена Сицилианска пчела.
  • Apis mellifera rodopica - наречена Родопска пчела, измислица на един виден български научен работник. Официално няма призната такава раса.

Африкански подвидове[редактиране | edit source]

Близкоизточни и азиатски подвидове[редактиране | edit source]

  • Apis mellifera meda - разпространена е в Ирак.
  • Apis mellifera adamii - накога е била разпространена в Крит. Понастоящем е изчезнал подвид. Една от последните жертви на трахейния акар.
  • Apis mellifera armeniaca - разпространена е в Близък Изток, Кавказ и Армения.
  • Apis mellifera anatolica - Анадолска пчела. Разпространена е в Турция, Ирак и Армения.
  • Apis mellifera syriaca - Сирийска пчела. Разпространена е в Сирия и Израел.
  • Apis mellifera pomonella - Ендемичен подвид разпространен в района на Тян Шан и Централна Азия.

Устройство на гнездото[редактиране | edit source]

Кошер тип Дадан-Блат
восъчни пити

В диво или полудиво състояние пчелното семейство изгражда своето гнездо в хралупи на дървета, естествени пукнатини и др. По принцип общото устройство на гнездото представлява восъчни прегради разположени успоредно една на друга. Върху всяка от преградите се изграждат двустранно килийки, които представляват правилен шестоъгълник. Те се разполагат една до друга така, че пространството максимално се оползотворява. Отделните восъчни прегради и с изградените върху тях килийки се разполагат така, че помежду им да има свободно пространство, което служи за проветряване и свободно движение на пчели обслужващи семейството.,

Използвайки този уникален начин на устройство на гнездото, човек е създал различни системи на отглеждане на пчелни семейства в изкуствени условия. В днешни дни популацията на медоносната пчела живее почти изцяло при такива условия, като мястото, в което се изгражда гнездото, се нарича кошер. Най-елементарният метод на отглеждане е тръвния кошер, а най-разпространената система в България е отглеждането на пчелни семейства в кошер тип Дадан-Блат. Въпреки различните системи на отглеждане устройството на гнездото следва общи принципи. В кошера успоредно една на друга се поставят рамки с прикрепени восъчни основи върху тях. Восъчната основа предварително се прикрепва върху оребрената с тънка тел рамка. Върху нея пчелите надграждат своите килийки. Във всяка една килийка се отлага яйце от майката и се отглежда пило или се съхранява мед от пчелите работнички. В зависимост от големината, формата, разположението и функцията, която ще изпълняват пчелните килийки, те биват маточни, търтейни, пчелни или медови.

Анатомично устройство[редактиране | edit source]

схема на анатомичното устройство при пчелата

Подобно на всички членестоноги тялото на възрастния екземпляр при пчелите се състои от глава, гърди и коремче.

Главата е най-предната част от тялото. Върху нея е разположен устния апарат, който образува хоботчето, чифт антенки и три прости и чифт сложни фасетни очи. Простите и сложните очи нямат връзка помежду си. Гърдите са средната част от тялото. От тях излизат два чифта криле и три чифта крачета. Последния чифт крачета притежава сакче, в което се събира пчелния прашец. Коремчето е най-задната и най-голямата част от тялото. То притежава восъчни жлези при пчелите работнички и завършва с жило.

Храносмилателната система е обособена в три дяла - преден, среден и заден. Предният започва с устен отвор като поетапно преминава в глътка, хранопровод, медово стомахче и мускулест стомах. Медовото стомахче е характерно само за пчелата работничка като в него тя складира и пренася нектар, мед и вода. Средния започва с мускулното стомахче, което е същинският стомах. В началото си то има клапа, която не позволява на храната да се връща в медовото стомахче. Третият дял се състои от тънко и дебело черво.

Кръвоносната система се състои от петкамерно сърце, намиращо се в гръбната част на коремчето. Кръвта на пчелата се нарича хемолимфа.

Дихателната система е изградена от дихателните тръбички (стигми), които се намират отстрани на всеки гръден и коремен сегмент, и въздушни мехурчета. От последните излизат трахеите и трахеолите, достигащи до всички клетки в тялото. Пчелата прави от 40 до 150 дихателни движения в минута.

Мускулната система е представена от два вида мускули. Единия вид са силно развити и спомагат за движението на крилата. Вторите се намират във вътрешните органи от храносмилателната система, сърцето, половите органи и др.

Нервната система е добре развита и се състои от централна (разположена в главата), периферна и вегетативна (в гърдите и корема).

Половата система при пчелата работничка е недоразвита, яйчникът притежава от 2 до 24 тръбички. При майката устройството на половата система е както това на пчелата работничка с тази разлика, че нейните яйчни тръбички са много добре развити, а броя им е над 130-150 за всеки яйчник.

Обонянието при пчелата се осъществява от антените. Второто членче на антената има струнно устройство и изпълнява ролята на слухов орган, който долавя и най-фините трептения.

Цикъл на развитие[редактиране | edit source]

Схема на развитие на пчелите
Разпечатване на килийка от новоизлюпваща се пчела

Пчелата майка снася по едно яйце във всяка пчелна килийка. Тя бива направлявана от своята "свита" и обикновено това става концентрично в кръг. Всяка новоизлюпена ларва започва да се храни от пчелите кърмачки с пчелно млечице или с маточно млечице, когато от ларвата ще се развие пчела майка. Маточното млечице е изключително ценно на хранителни вещества и това определя по-краткия път на развитие на пчелата майка до възрастен индивид. След какавидирането на ларвата пчелната килийка бива запечатана от работничките с восък. При превръщането на какавидата във възрастна пчела восъчното капаче се прегризва, пчелата излиза, а освободената вече килийка бива почистена от работничките и се подготвя за ново яйце.

Заболявания при пчелите[редактиране | edit source]

Паразитиращ акар върху ларва на търтей

Пчелите и най-вече тяхното пило боледуват от различни заболявания, породени от различен причинител. Обикновено това са бактерии, вируси и паразити. Най-честите заболявания са:

Вижте също[редактиране | edit source]