Пчелен кошер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Дадан-блатов кошер

Пчелен кошер се нарича „жилището“ предоставено от човека на пчелите, където те се развиват.

Кошерите биват разборни и неразборни.

Към групата на неразборните спадат тези кошери, на които пчелните пити са прикрепени неподвижно към стените – плетени – тръвни, сламени дънери или естествени и изкуствени хралупи.

Втората група на разборните кошери се характеризира с това, че при тях питите са в рамки и заедно с тях може да се изваждат и да се поставят обратно без да се повредят. Основополагащ принос за това има Лоренцо Лангстрот (САЩ, 1851 г.). Кошерът на абат Варе е само с летви поставени в корпуси, а след време е подобрен и именуван като Рожеделон.

Най-разпространеният неразборен кошер в България се нарича тръвна. Разборните кошери се различават по конструкция и размери и най-често се приема, че те са групирани в два вида: стоящи и лежащи. Сьщевременно са познати най-вече по името на създателите си. В България най-разпространени, по реда на изброяване, са следните разборни кошери:

Пчелна рамка. Запечатаните килийки горе вдясно са с мед, а тези по-долу (по-жълтичките) са с пило

Елементи на кошера[редактиране | редактиране на кода]

Корпус[редактиране | редактиране на кода]

Това е тази конструктивна част от кошера, предназначена за отглеждане на пилото и за съхраняване на хранителните запаси на пчелното семейство. В нея се разполагат рамките с пчелните пити. Често се използват и корпуси, много често с намалени размери, за складиране главно на мед – тогава те се наричат магазини, а корпусът за пило – плодник.

Дъно[редактиране | редактиране на кода]

Най-често корпусът е кутия и ако дъното ѝ е подвижно, то се използват най-разнообразни конструкции.

Важна част от дъното е обособена площ за кацане на пчелите, която се нарича прилетна дъска.

Покрив (капак)[редактиране | редактиране на кода]

Над последния (нагоре) корпус се поставя покривът на кошера, като пространството над рамките се ограничава с покривна табла, платно или отделни плоскости. Най-употребявани са плоските покриви, защото при преглед на семейството служат за удобна поставка на преместваните корпуси.

Рамки[редактиране | редактиране на кода]

Разделителни (преградни) дъски[редактиране | редактиране на кода]

Те служат за намаляване на използваното от пчелното семейство пространство на кошера. Могат да имат размерите на рамка или малко по-широки, за да преграждат напълно част от кошера.

Магазин[редактиране | редактиране на кода]

Магазин се нарича обикновено корпус, често с намалени размери, надстройка на плодника, в която са рамките с мед, който се взема от човека.

Хранилка[редактиране | редактиране на кода]

Хранилката е съд за поставяне на храна – захарен сироп, мед и др. Използва се при попълване на хранителните запаси или за стимулиране развитието на пчелното семейство. Мястото ѝ е над, отстрани или отдолу на питите. Затова има различни конструкции – кутия, куха пита или тавичка и др.

Известни личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Делчо Мерджанов от първите пчелари въвели употребата на разборен кошер в България
  • Георги Гърдев разработва собствен модел пчелен кошер – хибрид между Лангстротов осем рамков кошер с Даданблатов магазин
  • Д-р Ангел Грънчаров, автор на образователна специализирана пчеларска литература
  • Д-р Станчо Георгиев, автор на литература и изобретател на собствен модел пчелен разборен кошер
  • Д-р Наско Кирилов, автор на пчеларска литература, статии
  • Проф. Георги Цанков, дългогодишен главен редактор в списание „Пчеларство“, преподавател в университет и автор на книги
  • Проф. Кънчо Кънчев, дългогодишен главен редактор в пчеларски вестник, преподавател в лесотехническият университет, ръководител в комисии в световната международна пчеларска организация „Апимондия“, автор на книги.
  • Доц. Боян Първулов, автор на много книги, статии.
  • Доцент Пламен Петров, преподавател в Висш Селскостопански Университет, град Пловдив
  • Младен Котларски, създател на Апиинфоцентър-Котларски, Издател на специализирана пчеларска литература, главен редактор в списание „Пчели“
  • Димитър Димов, главен редактор в "пчела и кошер "
  • Арх. Петър Бонев, автор на статии, книга, изобретател в областта на пчеларството
  • Инж. Петър Петраков, автор на статии, изобретател – въвежда с оптимизирана геометрия съставна от различни материали кошерна пчелна рамка с проходи за пчелите и по-успешно зимуване. Предлага свой модел хранилка.
  • Стоян Величков, главен редактор в „пчеларски вестник“, автор на статии
  • Цветанка Христова, главен редактор в „пчеларски вестник“, автор на статии
  • Доц. Пламен Христов, автор, преподавател

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]