Пчелен кошер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Дадан-блатов кошер

Пчелен кошер се нарича „жилището“ предоставено от човека на пчелите, където те се развиват.

Кошерите биват разборни и неразборни.

Към групата на неразборните спадат тези кошери, на които пчелните пити са прикрепени неподвижно към стените.

Втората група на разборните кошери се характеризира с това, че при тях питите са в рамки и заедно с тях може да се изваждат и да се поставят обратно без да се повредят. Основополагащ принос за това има руснакът Прокопович, и след него американските специалисти Дадан, Лоренцо Лангстрот (САЩ, 1851 г.), К.Л.Фарар,...

Най-разпространеният неразборен кошер в България се нарича тръвна.

Разборните кошери се различават по конструкция и размери и са групирани в два вида: стоящи-с вертикално разширение на гнездото и лежащи - с хоризонтално разширение на гнездото. Има и комбинирани-смесени, кошерът "П.С.Петраков-1973". При него гнездото според календарното време, ежегодно преминава плавно от хоризонтално до 24 рамки, във вертикално положение с деветрамкови корпуси, т.е. в ранна пролет се развива като лежак с топло разположение на питите до 24 до 30 рамки, а седмица -две, преди главната паша, много от питите се вдигат в по-горни корпуси и гнездото рязко става вертикално, отдолу се поставя преградна стена. При тази технология инж.Петраков, не вдига само пити със запечатено пило, а всякакви - медови, с открито, закрито пило, дори се добавят още много празни пити за осеменяване. Над лежака се използват основно корпуси - девет рамкови, към конкретната календарна дата-ден. През пролетта повечето от вертикалните корпуси са склад за останалите празни восъчни пити а през главната силна паша в лежака повечето пространство зад ограничителната преградна стена е празно и служи за склад на други пити.

До момента има сведения за подобни технологии и от някой други автори.

Кошерите и технологиите са известни най-вече по името на създателите си.

В България се познават почти всички световно известни модели пчелни кошери, но според условията, за по-високи добиви и стопанско значение с минимални загуби и смъртност при пчелите, специалистите са предложили пред комитета по стандартизация за одобрение и са стандаризирани само някой модели, а други тепърва набират популярност.

Габаритните размери на восъчните листове които се предлагат в търговската мрежа в България, са предвидени основно за водещите световни системи:

Петраков кошер
„Кошер Петраков-1973“ „Кошер България-2015“ „Български народен кошер“

, които са се наложили, като най-добрите при промишленото производство на високи количества пчелен мед с цел търговска продажба. Понеже са удобни за работа и технологията с тях е утвърдена.

Останалите системи кошери са повече от 50, също са много добри, но за тях не се произвеждат с точни размери восъчни листове.

  • Немски кошер - DNN
  • Италиански кошер
  • Австрийски кошер
  • Швейцарски кошер
  • Кошер от Дания
  • ,...
Пчелна рамка. Запечатаните килийки горе вдясно са с мед, а тези по-долу (по-жълтичките) са с пило

Елементи на:[редактиране | редактиране на кода]

- неразборен кошер (естествени и инкуствени):[редактиране | редактиране на кода]

  • Хралупа /Естесвена и изкуствен пън хралупа създадена от от човека/
  • Скална пукнатина
  • Плетени от човека: 1. Неоребрени кошери - изработени само от слама или сено и някаква връв, примерно канап. Предпочитат се при западно европейските държави, по редица предимства, конкретно от раздела на плетените неразборни кошери. Сламените кошери за разлика от повечето клонкови, не са с оребряване-арматура, а се поставят дълги стръкове слама, един върху друг, в кръг, постепенно и се вият спираловидно, като се привързват отделните снопове един за/към друг, до постигането на конкретен желан размер и обем. По този начин, сламата задържаща въздух в себе си, през лятото поддържа хлад в кошера, а през зимата задържа топлина вътре и поддържат подходящ оптимален микро климат. Недостатък е, ако се прогризе от мишки, търсещи зърно и топлина в нея. Дебелината на кошера, респ. диаметъра на сноповете им е достатъчна, за да се осигури и гарантира отлично здраве, при по-продължително време. Евтини са, слама по полето много в изобилие и колкото не се прибере се унищожава, чрез оране. За предпочитане е от ръж, ечемик, понеже стръковете са по-дебели и по-дълги, а също и по-меки, не се прекършват, както пшеничените. При този тип кошери, не е необходимо обмазването с говежди изпражнения, посещавани от различни видове мухи, а след време от тях се излюпват и други подобни. Сламата, респ. сеното, листа от царевица, може да бъде предварително оплетено и като въже, което да се осуче под формата на цилиндър, спираловидно и да се привърже, примерно с канап и игла, като се прихване слой, към слой, т.е. кръг, към кръг. Въжето от слама, докато се оплете, ще се смачка, вътре в нея няма да се задържи въздушно пространство, а именно то ни е необходимо и затова по-добре е ако се плетат само целите стръкове - привързани. Допуска се кошера да се измаже в тънък слой двустранно и обмсзка, но не е необходимо, понеже е достатъчно дебел, подобен с дървена хралупа в пън. Когато се плетат квадратни или правоъгълни сламени кошери, предварително от летви се, се изработва горната рамка (с направляващите за рамките фалцове-канали в нея) и долната рамка, с отвори за връвта, а между двете се поставя сламената стена. Това става в подходящо съоръжение - кондуктор, който се изработва предварително точно за постигането на тази квадратна форма. Тръстикови стъбла, също и от папур, вършат работа след обмазване, но са доста по-тежки от сламата. 2. Оребрени кошери - с повече видове материали в тях. Те са доста известни в нашата държава. Наричаме ги - тръвни, дори и да не са изплетени от трева. Представляват армирана дървена конструкция от вертикални по-дебели клонки в нечетен или в четен брой (за предпочитане е да са обелени от кората), между които се прекарват хоризонтално - по-тънките клонки, като най-късите и най-тънките, се поставят горе в конуса, а най-дългите и дебелите откъм долната му основа. Добре е да са също обелени от кората, но понеже беленето ръчно става бавно, върбата бързо изсъхва и става чуплива, поради липса на време и помощници, предпочитам да ги плета бързо необелени всичките, а основно вертикалните. Преди много години в някой други държави в подобни плетени с цилиндрична форма кошери са поставяни летви за начало на питите. В България основно са се произвеждали конусни и питите се градят изцяло към стената, без летви или рамки. При обмазката с говежди изпражнения, е добре те да са пресни, от едър рогат добитък, по възможност още топли, и да се омесят с подходяща суха дървсена пепел. (При добавяне на глина сместа става доста тежка) След като изсъхнат, е добре да се покрие кошера с кафтар, аз съм използвал с успех стръкове слама от жито,..., от ориз, тръстика. Пчелите разбират кое е по-приятно като материал, по уханието му, но основното което търсят е тишина, свобода, независимост, сигурност,самостоятелност, спокойствие, уют... Тук също може да се използва сламено или от сено въже за плетене между вертикалните клонки, а също и снопове от сено и слама. Добрата форма, обем се постигна по няколко начина, но е важно еластичността на клонките, колкото са по-напоени, толкова по-лесно се плетат. Плетенето може да стане от горе на долу, примерно ако по-дълги клонки долният им край се забие в земята, или в кондуктор, а горният се завърже или притисне с шайби, или обратното, ако се започне от долната основа към върха.
  • ...

- разборен кошер[редактиране | редактиране на кода]

Корпус[редактиране | редактиране на кода]

Това е тази конструктивна част от кошера, предназначена за отглеждане на пилото и за съхраняване на хранителните запаси на пчелното семейство. В нея се разполагат рамките с пчелните пити. Често се използват и корпуси, много често с намалени размери, за складиране главно на мед – тогава те се наричат магазини, а корпусът за пило – плодник.

Дъно[редактиране | редактиране на кода]

Най-често корпусът е кутия и ако дъното ѝ е подвижно, то се използват най-разнообразни конструкции.

Важна част от дъното е обособена площ за кацане на пчелите, която се нарича прилетна дъска.

Покрив (капак)[редактиране | редактиране на кода]

Над последния (нагоре) корпус се поставя покривът на кошера, като пространството над рамките се ограничава с покривна табла, платно или отделни плоскости. Най-употребявани са плоските покриви, защото при преглед на семейството служат за удобна поставка на преместваните корпуси.

Рамки[редактиране | редактиране на кода]

Рамката на инж.П.С.Петраков – 1973,г.
Петракова рамка за кошер „ПСП1973“ – България 2015
 Рамка за пчелен кошер "Петраков-1973" тип полухралупа.
Рамка за пчелен кошер "Петраков-1973" тип полухралупа.

Рамки се поставят в разборните кошери с цел да се развие по-голяма численост в колонията – пчелното семейство с цел по-висока продуктивност. Рамката служи за удобство както на пчеларя, също така и за пчелите. В нея се изгражда пчелната восъчна пита, с която пчеларят извършва както транслация, а и ротация при съответната технология с която работи. Според системата кошер рамките притежават различни размери, повечето от които са стандартизирани. Също така Р. се отличават и по форма. През декември 2016 г. българският инж. Петър С.Петраков, конструира произвежда нов вид рамка „Рамката на инж. Петър С. Петраков – 1973“, специално за кошера „ПСП-1973“, а също и за корпуси от Рожеделон, в гр. Септември, обп. Пазарджишка, и въвежда в пчеларската среда понятието за пчелен кошер от системата: „П.С.Петраков-1973 тип полу-хралупа“, (виж. Пчел.в-к бр.591; бр.592), понеже рамките са с проходи – врязани канали в тях, за да се продължат восъчните пити между съседните корпуси, между които ина възможност да се поставят и празни (подобно с японското традиционно пчеларство).

Разделителни (преградни) дъски[редактиране | редактиране на кода]

Те служат за намаляване на използваното от пчелното семейство пространство на кошера. Могат да имат размерите на рамка или малко по-широки, за да преграждат напълно част от кошера.

Магазин[редактиране | редактиране на кода]

Магазин се нарича обикновено корпус, често с намалени размери, надстройка на плодника, в която са рамките с мед, който се взема от човека.

Хранилка[редактиране | редактиране на кода]

Хранилката е съд за поставяне на храна – захарен сироп, мед и др. Използва се при попълване на хранителните запаси или за стимулиране развитието на пчелното семейство. Мястото ѝ е над, отстрани или отдолу на питите. Затова има различни конструкции – кутия, куха пита или тавичка и др.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]