Пчелен кошер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Дадан-блатов кошер

Пчелен кошер се нарича „жилището“ предоставено от човека на пчелите, където те се развиват.

Кошерите биват разборни и неразборни.

Към групата на неразборните спадат тези кошери, на които пчелните пити са прикрепени неподвижно към стените.

Втората група на разборните кошери се характеризира с това, че при тях питите са в рамки и заедно с тях може да се изваждат и да се поставят обратно без да се повредят. Основополагащ принос за това има руснакът Прокопович, и след него американските специалисти Дадан, Лоренцо Лангстрот (САЩ, 1851 г.), К.Л.Фарар,...

Най-разпространеният неразборен кошер в България се нарича тръвна.

Разборните кошери се различават по конструкция и размери и са групирани в два вида: стоящи-с вертикално разширение на гнездото и лежащи - с хоризонтално разширение на гнездото. Има и комбинирани-смесени, кошерът "П.С.Петраков-1973". При него гнездото според календарното време, ежегодно преминава плавно от хоризонтално до 24 рамки, във вертикално положение с деветрамкови корпуси, т.е. в ранна пролет се развива като лежак с топло разположение на питите до 24 до 30 рамки, а седмица -две, преди главната паша, много от питите се вдигат в по-горни корпуси и гнездото рязко става вертикално, отдолу се поставя преградна стена. При тази технология инж.Петраков, не вдига само пити със запечатено пило, а всякакви - медови, с открито, закрито пило, дори се добавят още много празни пити за осеменяване. Над лежака се използват основно корпуси - девет рамкови, към конкретната календарна дата-ден. През пролетта повечето от вертикалните корпуси са склад за останалите празни восъчни пити а през главната силна паша в лежака повечето пространство зад ограничителната преградна стена е празно и служи за склад на други пити.

До момента има сведения за подобни технологии и от някой други автори.

Кошерите и технологиите са известни най-вече по името на създателите си.

В България се познават почти всички световно известни модели пчелни кошери, но според условията, за по-високи добиви и стопанско значение с минимални загуби и смъртност при пчелите, специалистите са предложили пред комитета по стандартизация за одобрение и са стандаризирани само някой модели, а други тепърва набират популярност.

Габаритните размери на восъчните листове които се предлагат в търговската мрежа в България, са предвидени основно за водещите световни системи:

Петраков кошер
„Кошер Петраков-1973“ „Кошер България-2015“ „Български народен кошер“

, които са се наложили, като най-добрите при промишленото производство на високи количества пчелен мед с цел търговска продажба. Понеже са удобни за работа и технологията с тях е утвърдена.

Останалите системи кошери са повече от 50, също са много добри, но за тях не се произвеждат с точни размери восъчни листове.

  • Немски кошер - DNN
  • Италиански кошер
  • Австрийски кошер
  • Швейцарски кошер
  • Кошер от Дания
  • ,...
Пчелна рамка. Запечатаните килийки горе вдясно са с мед, а тези по-долу (по-жълтичките) са с пило

Елементи на кошера[редактиране | редактиране на кода]

Корпус[редактиране | редактиране на кода]

Това е тази конструктивна част от кошера, предназначена за отглеждане на пилото и за съхраняване на хранителните запаси на пчелното семейство. В нея се разполагат рамките с пчелните пити. Често се използват и корпуси, много често с намалени размери, за складиране главно на мед – тогава те се наричат магазини, а корпусът за пило – плодник.

Дъно[редактиране | редактиране на кода]

Най-често корпусът е кутия и ако дъното ѝ е подвижно, то се използват най-разнообразни конструкции.

Важна част от дъното е обособена площ за кацане на пчелите, която се нарича прилетна дъска.

Покрив (капак)[редактиране | редактиране на кода]

Над последния (нагоре) корпус се поставя покривът на кошера, като пространството над рамките се ограничава с покривна табла, платно или отделни плоскости. Най-употребявани са плоските покриви, защото при преглед на семейството служат за удобна поставка на преместваните корпуси.

Рамки[редактиране | редактиране на кода]

Рамката на инж.П.С.Петраков – 1973,г.
Петракова рамка за кошер „ПСП1973“ – България 2015
 Рамка за пчелен кошер "Петраков-1973" тип полухралупа.
Рамка за пчелен кошер "Петраков-1973" тип полухралупа.

Рамки се поставят в разборните кошери с цел да се развие по-голяма численост в колонията – пчелното семейство с цел по-висока продуктивност. Рамката служи за удобство както на пчеларя, също така и за пчелите. В нея се изгражда пчелната восъчна пита, с която пчеларят извършва както транслация, а и ротация при съответната технология с която работи. Според системата кошер рамките притежават различни размери, повечето от които са стандартизирани. Също така Р. се отличават и по форма. През декември 2016 г. българският инж. Петър С.Петраков, конструира произвежда нов вид рамка „Рамката на инж. Петър С. Петраков – 1973“, специално за кошера „ПСП-1973“, а също и за корпуси от Рожеделон, в гр. Септември, обп. Пазарджишка, и въвежда в пчеларската среда понятието за пчелен кошер от системата: „П.С.Петраков-1973 тип полу-хралупа“, (виж. Пчел.в-к бр.591; бр.592), понеже рамките са с проходи – врязани канали в тях, за да се продължат восъчните пити между съседните корпуси, между които ина възможност да се поставят и празни (подобно с японското традиционно пчеларство).

Разделителни (преградни) дъски[редактиране | редактиране на кода]

Те служат за намаляване на използваното от пчелното семейство пространство на кошера. Могат да имат размерите на рамка или малко по-широки, за да преграждат напълно част от кошера.

Магазин[редактиране | редактиране на кода]

Магазин се нарича обикновено корпус, често с намалени размери, надстройка на плодника, в която са рамките с мед, който се взема от човека.

Хранилка[редактиране | редактиране на кода]

Хранилката е съд за поставяне на храна – захарен сироп, мед и др. Използва се при попълване на хранителните запаси или за стимулиране развитието на пчелното семейство. Мястото ѝ е над, отстрани или отдолу на питите. Затова има различни конструкции – кутия, куха пита или тавичка и др.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]