Плачеща върба

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
плачеща върба
SalixBabylonica.jpg
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Magnoliophyta Покритосеменни
клас: Magnoliopsida Двусемеделни
разред: Malpighiales
семейство: Salicaceae Върбови
род: Salix Върба
вид: S. babylonica Плачеща върба
Научно наименование
Уикивидове Salix babylonica
Linnaeus, 1753
плачеща върба в Общомедия

Плачеща върба или Плачуща върба [1] (на латински: Salix babylonica L.) е представител на от род Salix.

На височина достига 10-12 (18) м. Короната е широка, плачуща, с дълги (до 5-6 м), тънки, увиснали до земята, жилави, жълто-зелени, голи и блестящи клонки. Отгоре обаче младите клонки са винаги слабо червеникави. Листата са тясно ланцетни, с постепенно и дълго заострен връх, силно назъбени, дълго 8-16 см. Отгоре листата са зелени, а отдолу сиво-зелени и голи. При по-топъл и влажен климат листата се запазват зелени до късна есен или началото на зимата. Цъфтежът е малко след разлистването (март-април).

Родината на този вид не е точно известна. Вероятно произхожда от Централна или Източна Азия. Отдавна се култивира в Индия, Китай, Япония и Южна Европа. Расте бързо и най-добре на влажни почви. Сравнително студоустойчив вид за нашите условия. Използва се за единични насаждения покрай водоеми. Дървесината е крехка и страда от ветроломи и снеголоми, поради тази причина трябва да се поставя на защитени места. Изключително красив вид, широко използван в озеленителната практика.

Разсаждане[редактиране | редактиране на кода]

Плачеща върба се разсажда по 2 начина:

Първият начин е от дърво да се отреже млада пръчка (около 30-40 сантиметра дълга и 5-7 милиметра дебела). Пръчката се слага в съд с вода в топла и светла стая. Водата се сменява веднъж седмично. Слага се края на декември- началото на януари. Пъпките започват да покарват и към февруари вече има листенца.

Вторият начин е да се отреже пръчка същата дължина, но дебела колкото показалеца и по същото време да се насади в саксия, върху която се слага изрязано шише. През 3-4 дни се полива с по 1 чаша вода. Ако видите че земята е много мокра не поливайте, докато не изсъхне. При този начин пъпките покарват по-бавно и до февруари леко са пораснали. Колкото е по-дебела пръчката, толкова по-бавно се развива.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Енциклопедия България, том 1, стр.800, 1978 г., БАН