Петтичинкова върба

	Петтичинкова върба
	Природозащитен статут
	; Незастрашен
	Класификация
царство:	Растения (Plantae)
отдел:	Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):	Покритосеменни (Angiospermae)
(без ранг):	Еудикоти (eudicots)
(без ранг):	Розиди (rosids)
(без ранг):	Фабиди (fabids)
разред:	Малпигиецветни (Malpighiales)
семейство:	Върбови (Salicaceae)
род:	Върба (Salix)
вид:	Петтичинкова върба (S. pentandra)
	Научно наименование
	Salix pentandra Linnaeus, 1753
	Петтичинкова върба в Общомедия
	[ редактиране ]

Петтичинковата върба ^[2](Salix pentandra) е растение от семейство върбови - дърво или храст до 10 m високо, а младите му клонки са голи, лъскави жълтозелени. Пъпките са голи, лъскави, кафяви с извит връх. Листата са дълги до 13 cm, от горната страна тъмнозелени и лъскави, а от долната страна светлозелени. Цветовете са двудомни, като мъжките са с по 5 тичинки. Семената са дребни, жълтокафяви с хвърчилка. Петтичинковата върба обитава торфища и блата в средния планински пояс до 1300 m надморска височина. За България тя е изключително рядко растение, включено в Червената книга с категория „критично застрашен“.^[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

↑ Salix pentandra (Linnaeus, 1753). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
↑ * Цавков, Евгени, Димова, Добромира. Дърветата и храстите в природен парк Витоша. България, Дирекция на Природен парк Витоша, 2001. с. Страница 67.
↑ Апостолова, Ива. 2015. Петтичинкова върба. Червена книга на Република България. Том 1. Растения и Гъби. Българска Академия на Науките и Министерство на Околната Среда и Водите, София 2015.

Тази статия за растение все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

[1] Salix pentandra (Linnaeus, 1753). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)

[2] * Цавков, Евгени, Димова, Добромира. Дърветата и храстите в природен парк Витоша. България, Дирекция на Природен парк Витоша, 2001. с. Страница 67.

[3] Апостолова, Ива. 2015. Петтичинкова върба. Червена книга на Република България. Том 1. Растения и Гъби. Българска Академия на Науките и Министерство на Околната Среда и Водите, София 2015.

[1]

[2]

[3]