Направо към съдържанието

Бяла върба

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Бяла върба
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophytes)
(без ранг):Покритосеменни (Angiosperms)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Розиди (rosids)
(без ранг):Фабиди (fabids)
разред:Малпигиецветни (Malpighiales)
семейство:Върбови (Salicaceae)
род:Върба (Salix)
вид:Бяла върба (S. alba)
Научно наименование
Linnaeus, 1753
Разпространение
Бяла върба в Общомедия
[ редактиране ]

Бялата върба (Salix alba) е двудомно дърво.

Бялата върба е влаголюбива и студоустойчива. Расте на надморска височина до 1600 m, предимно около реки. Среща се в Европа, Азия и Северна Африка като в България това е най-разпространеният вид върба. На височина достига до 25 m.

Действие и приложение[2]

[редактиране | редактиране на кода]

В съвременната медицина се използва върбовата кора, която се събира рано на пролет. Кората е нарязва на парченца или се смачква, за да се използва в отвари.

Има противоревматично, обезболяващо, потогонно, успокояващо действие. При простудни, трескави състояния, плеврит, ревматизъм, подагра, главоболие, възпаление на пикочния мехур По-рядко се прилага при чревни разстройства, обилна менструация, кожни обриви, гнойни рани, против потене на краката и др.

Внимание!

Върбата в големи количества може да доведе до неразположение, като гадене, стомашно-чревни проблеми, световъртеж и обрив. Прекомерната употреба маже да предизвика поява на афти в устата. Растението не се приема при алергия към аспирин. Кората не се препоръчва при бременни жени или кърмачки, както и за хора, страдащи от астма, стомашна язва, диабет и бъбречни заболявания.

  1. Salix alba (Linnaeus, 1753). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
  2. „Целебната сила на билките“. София, Милениум, 2009. ISBN 978-954-515-044-9. с. 70, 71, 72.