Бяла върба

Бяла върба

Природозащитен статут

Незастрашен

Класификация

царство: Растения (Plantae) отдел: Васкуларни растения (Tracheophytes) (без ранг): Покритосеменни (Angiosperms) (без ранг): Еудикоти (eudicots) (без ранг): Същински еудикоти (c. eudicots) (без ранг): Суперрозиди (Superrosids) (без ранг): Розиди (rosids) (без ранг): Фабиди (fabids) разред: Малпигиецветни (Malpighiales) семейство: Върбови (Salicaceae) род: Върба (Salix) вид: Бяла върба (S. alba)

Научно наименование

Salix alba Linnaeus, 1753

Разпространение

Бяла върба в Общомедия

[ редактиране ]

Бялата върба (Salix alba) е двудомно дърво.

Бялата върба е влаголюбива и студоустойчива. Расте на надморска височина до 1600 m, предимно около реки. Среща се в Европа, Азия и Северна Африка като в България това е най-разпространеният вид върба. На височина достига до 25 m.

Действие и приложение

В съвременната медицина се използва върбовата кора, която се събира рано на пролет. Кората е нарязва на парченца или се смачква, за да се използва в отвари.

Има противоревматично, обезболяващо, потогонно, успокояващо действие. При простудни, трескави състояния, плеврит, ревматизъм, подагра, главоболие, възпаление на пикочния мехур По-рядко се прилага при чревни разстройства, обилна менструация, кожни обриви, гнойни рани, против потене на краката и др.

Внимание!

Върбата в големи количества може да доведе до неразположение, като гадене, стомашно-чревни проблеми, световъртеж и обрив. Прекомерната употреба маже да предизвика поява на афти в устата. Растението не се приема при алергия към аспирин. Кората не се препоръчва при бременни жени или кърмачки, както и за хора, страдащи от астма, стомашна язва, диабет и бъбречни заболявания.

Източници

Тази статия за растение все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.