Ружинци (община)
| Ружинци | |
.png) | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Област | Област Видин |
| Площ | 232.555 km² |
| Население | 3015 души[1] (31 декември 2025) 13 души/km² |
| Адм. център | Ружинци |
| Брой селища | 10 |
| Сайт | obshtina-ruzhintsi.com |
| Управление | |
| Кмет | Александър Александров (ГЕРБ; 2015) |
| Общ. съвет | 11 съветници
|
 | |
| Ружинци (община) в Общомедия | |
Община Ружинци се намира в Северозападна България и е една от съставните общини на Област Видин. Общинският център е село Ружинци.
География
[редактиране | редактиране на кода]Географско положение, граници, големина
[редактиране | редактиране на кода]Общината е разположена в югоизточната част на Област Видин. С площта си от 232,555 km2 заема 6-о място сред 11-те общините на областта, което съставлява 7,61% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
- на югозапад – община Чупрене;
- на северозапад – община Димово;
- на североизток – община Лом, област Монтана;
- на изток – община Брусарци, област Монтана;
- на югоизток – община Монтана, област Монтана;
- на юг – община Чипровци, област Монтана.
Релеф, води, климат, почви
[редактиране | редактиране на кода]Релефът на общината е равнинен, хълмист и ниско планински. Територията ѝ условно попада в две физикогеографски области на България – Западната Дунавска равнина и Западния Предбалкан.
Над 80% от територията на общината се заема от широката и плоска долина на река Лом (десен приток на Дунав) и нейните притоци. В най-северната част на общината, северно от Добридолския манастир се намира и най-ниската ѝ точка – 70 m н.в.
Останалите около 20% от територията на община Ружинци, южно от общинския център се заемат от северните склонове на Широка планина, част от Западния Предбалкан. Тук се намира и най-високата точка на общината Пешин връх (937 m), издигащ се южно от село Гюргич. Средната надморска височина е 255,1 м.
По цялото протежение на общината от югозапад на североизток със своето средно течение (около 26 km) протича река Лом. Долината ѝ е широка и плоска, заето от обработваеми земи. В най-южната част, в землището на село Гюргич преминава най-горното течение на река Нечинска бара (десен приток на Лом). За водния баланс на общината съществено значение имат и няколкото язовира, по-големи от които са: „Дреновец“ (на запад от с. Дреновец), „Дражинци“ (югоизточно от с. Дражинци), „Киселево“ (североизточно от с. Черно поле), „Гюргич“ (югозападно от село Гюргич) и други по-малки, водите на които се използват основно за напояване.
Климатът е умереноконтинентален. Средногодишната температура е 10,5 °C, средногодишните валежи – 560 l/m3.
Преобладаващите почвени видове са сивите горски и светлосивите псевдоподзолисти горски почви.
Общата площ на земеделската земя в общината е 182 909 дка, от които обработваемата земя е 144 607 дка, водните площи – 4339 дка, горските територии – 38 676 дка, урбанизираната територия – 5274 дка.
Съхраненото фолклорно наследство и красива природа в общината се отчитат като важни предпоставки за развитието на опознавателен, риболовен, селски и екологичен туризъм. На 4 km северно с. Дреновец се намира основаният през 11. век Добридолски манастир.
Населени места
[редактиране | редактиране на кода]Общината има 10 населени места с общо население 3299 жители според преброяването от 7 септември 2021 г.
| Населено място (старо име) | Преброяване (от септември 2021)[2] | По настоящ адрес (ГРАО от 15 септември 2025)[3] | Площ (km²) | Гъстота (д/km²) |
|---|---|---|---|---|
| Бело поле | 577 | 730 | 30,656 | 23.23 |
| Гюргич | 172 | 132 | 33,35 | 3.78 |
| Динково (Хасанова махала, Борисово) | 82 | 82 | 10,312 | 8.05 |
| Дражинци | 122 | 109 | 12,863 | 9.17 |
| Дреновец | 1112 | 1230 | 59,468 | 21.19 |
| Плешивец (Плашивец) | 118 | 152 | 24,683 | 5.83 |
| Роглец | 14 | 12 | в землището на село Бело поле | - |
| Ружинци | 721 | 789 | 21,597 | 37.18 |
| Тополовец | 152 | 157 | 12,421 | 13.12 |
| Черно поле | 229 | 191 | 27,205 | 7.17 |
| Общо за общината: | 3299 | 3584 | 232,55 | 15.55 |
| Населените места с кмет са със зелен фон, а тези без кметство – с жълт. | ||||
Административно-териториални промени
[редактиране | редактиране на кода]- Височайши доклад № 7843/обн. 09.11.1881 г. – преименува с. Хасанова махала на с. Борисово;
- Указ № 45/обн. 08.02.1950 г. – преименува с. Борисово на с. Динково;
- Указ № 317/обн. 13.12.1955 г. – заличава с. Белоптичене и го присъединява като квартал на с. Ружинци;
- – заличава с. Чорлево и го присъединява като квартал на с. Дреновец;
- през 1956 г. – с. Плашивец е преименувано на с. Плешивец без административен акт;
- Указ № 582/обн. 29.12.1959 г. – заличава с. Тополовец и го присъединява като квартал на с. Дреновец;
- Указ № 45/обн. 20.01.1978 г. – отделя с. Белотинци и землището му (тогава самостоятелна община) от Видински окръг и го присъединява към Михайловградски окръг;
- Указ № 250/обн. 22.08.1991 г. – отделя кв. Тополовец от с. Дреновец и го възстановява като отделно населено място – с. Тополовец.
Население
[редактиране | редактиране на кода]| Община Ружинци | |||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Година | 1934 | 1946 | 1956 | 1965 | 1975 | 1985 | 1992 | 2001 | 2011 | 2021 | |
| Население | 13649 | 14623 | 14131 | 11785 | 9722 | 7755 | 7138 | 6061 | 4374 | 3299 | |
| Източници: Национален Статистически Институт, | |||||||||||
Население по възраст
[редактиране | редактиране на кода]| Население по възрастови групи към септември 2021 година [2] | ||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Общо | 0 – 4 | 5 – 9 | 10 – 14 | 15 – 19 | 20 – 24 | 25 – 29 | 30 – 34 | 35 – 39 | 40 – 44 | 45 – 49 | 50 – 54 | 55 – 59 | 60 – 64 | 65 – 69 | 70 – 74 | 75 – 79 | 80 – 84 | 85+ |
| 3299 | 157 | 155 | 210 | 190 | 130 | 125 | 147 | 146 | 167 | 209 | 230 | 211 | 244 | 263 | 289 | 189 | 125 | 112 |
Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]По етническа група от общо 4331 самоопределили се (към 2011 година):[4]:
Транспорт
[редактиране | редактиране на кода]През общината преминава участък от 9,6 km от трасето на жп линията Мездра – Бойчиновци – Брусарци – Видин.
През общината преминават частично 4 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 45,6 km:
- участък от 14,3 km от Републикански път I-1 (от km 58,7 до km 73,0);
- участък от 5,4 km от Републикански път III-112 (от km 4,2 до km 9,6);
- участък от 21,4 km от Републикански път III-114 (от km 23,2 до km 44,6);
- началният участък от 4,5 km от Републикански път III-1142 (от km 0 до km 4,5).
Топографска карта
[редактиране | редактиране на кода]- Лист от карта K-34-10. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-34-11. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-34-22. Мащаб: 1 : 100 000.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.nsi.bg // Национален статистически институт.
- 1 2 НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
- ↑ www.grao.bg
- ↑ www.nsi.bg
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
| |||||
| |||||