Брусарци (община)
| Брусарци (община) | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Област | Област Монтана |
| Площ | 194.434 km² |
| Население | 3865 души (31 декември 2024) 19,9 души/km² |
| Адм. център | Брусарци |
| Брой селища | 10 |
| Сайт | brusartsi.com |
| Управление | |
| Кмет | Наташа Младенова (ГЕРБ; 2011) |
| Общ. съвет | 11 съветници
|
| Брусарци (община) в Общомедия | |
Община Брусарци се намира в Северозападна България и е една от съставните общини на Област Монтана.
География
[редактиране | редактиране на кода]Географско положение, граници, големина
[редактиране | редактиране на кода]Общината е разположена в северозападната част на Област Монтана. С площта си от 194,434 km2 заема предпоследното 10-о място сред 11-те общините на областта, което съставлява 5,35% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
- на север – община Лом;
- на изток – община Медковец;
- на юг – община Монтана;
- на северозапад – община Ружинци от Област Видин.
Природни ресурси
[редактиране | редактиране на кода]Релеф
[редактиране | редактиране на кода]Релефът на община Брусарци е равнинен и слабо хълмист. Територията ѝ изцяло попада в пределите на Западната Дунавска равнина.
Като цяло наклонът на терена е от югозапад на североизток, като най-високата ѝ точка от 259 m н.в. се намира в крайния югозапад, югоизточно от село Одоровци, а най-ниската точка – 64 m н.в., в крайния североизток, в коритото на река Лом.
Води
[редактиране | редактиране на кода]Двете основни реки на общината са река Лом и десният ѝ приток река Нечинска бара. Река Лом протича от запад-югозапад на изток-североизток през северната половина на общината с част от долното си течение. Тя преминава последователно покрай селата Княжева махала, Крива бара, Дондуково и Василовци. При село Дондуково отдясно в нея се влива река Нечинска бара, на която е разположен общинския център град Брусарци. Двете реки протичат в широки, но сравнително дълбоки долини спрямо околния терен. Между селата Смирненски и Буковец, на река Нечинска бара е изграден големия язовир „Христо Смирненски“, водите на който се използват основно за напояване на обширните обработваеми земи.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Населени места
[редактиране | редактиране на кода]Общината има 10 населени места с общо население 4096 жители към 7 септември 2021.
| Населено място (Старо име) | Преброяване (от септември 2021)[1] |
По настоящ адрес (ГРАО от 15 септември 2025)[2] |
Площ (km²) |
Гъстота (д/km²) |
|---|---|---|---|---|
| Брусарци | 914 | 975 | 20,84 | 47.74 |
| Буковец | 93 | 122 | 26,732 | 4.56 |
| Василовци | 1103 | 1098 | 35,649 | 30.72 |
| Дондуково (Татар махала) | 318 | 359 | 10,426 | 36.16 |
| Дъбова махала | 87 | 119 | 7,9 | 15.06 |
| Киселево | 129 | 138 | 19,754 | 7.39 |
| Княжева махала (Ислям махала) | 127 | 137 | 5,098 | 27.07 |
| Крива бара | 942 | 1022 | 26,818 | 37.77 |
| Одоровци | 6 | 7 | 6,805 | 1.03 |
| Смирненски | 377 | 376 | 34,412 | 10.43 |
| Общо за общината: | 4096 | 4353 | 194,43 | 22.48 |
| Населените места с кмет са със зелен фон, а тези без кметство – с жълт. | ||||
Население (1934 – 2021)
[редактиране | редактиране на кода]| Община Брусарци | |||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Година | 1934 | 1946 | 1956 | 1965 | 1975 | 1985 | 1992 | 2001 | 2011 | 2021 | |
| Население | 13390 | 14465 | 13885 | 13067 | 10818 | 9083 | 8069 | 6826 | 5078 | 4096 | |
| Източници: Национален Статистически Институт, [1][1] | |||||||||||
Възрастов състав
[редактиране | редактиране на кода]| Население по възрастови групи към септември 2021 година [1] | ||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Общо | 0 – 4 | 5 – 9 | 10 – 14 | 15 – 19 | 20 – 24 | 25 – 29 | 30 – 34 | 35 – 39 | 40 – 44 | 45 – 49 | 50 – 54 | 55 – 59 | 60 – 64 | 65 – 69 | 70 – 74 | 75 – 79 | 80 – 84 | 85+ |
| 4096 | 145 | 167 | 159 | 187 | 160 | 181 | 197 | 180 | 214 | 255 | 285 | 288 | 342 | 342 | 380 | 275 | 189 | 150 |
Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]
Етнически групи от общо 5043 самоопределили се (към 2011 година)[3]:
Административно-териториални промени
[редактиране | редактиране на кода]- Височайши доклад № 5305 от 23 юли 1881 г. – преименува с. Ислям махала на с. Княжева махала;
- Височайши доклад № 7843 от 9 ноември 1881 г. – преименува с. Байрактар махала на с. Александрово;
- – преименува с. Татар махала на с. Дондуково;
- Указ № 344/обн. 20 юли 1951 г. – заличава с. Александрово и го присъединява като квартал на с. Василовци;
- Указ № 356/обн. 7 декември 1954 г. – обединява селата Гайтанци и Луковица в едно населено място – с. Смирненски;
- Указ № 2907/обн. 7 септември 1984 г. – признава с. Брусарци за гр. Брусарци.
Политика
[редактиране | редактиране на кода]- 2003 – Юлия Каменова (НДСВ) печели на втори тур с 54% срещу Деми Димитров (БСП).
- 1999 – Георги Георгиев (ОДС) печели на втори тур с 55% срещу Деми Димитров (БСП и местна коалиция).
- 1995 – Деми Димитров (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност) печели на първи тур с 56% срещу Асен Арсенов (Народен съюз).
Транспорт
[редактиране | редактиране на кода]През общината преминават два участъка от Железопътна мрежа на България:
- от изток-югоизток на запад-северозапад, на протежение от 10,3 km преминава участък от трасето на жп линията Мездра – Бойчиновци – Брусарци – Видин;
- началният участък от 8,9 km от трасето на жп линията Брусарци – Лом.
През общината преминават изцяло или частично 3 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 33 km:
- участък от 15,6 km от Републикански път III-112 (от km 9,6 до km 25,2);
- участък от 9,7 km от Републикански път III-114 (от km 13,5 до km 23,2);
- целият участък от 7,7 km от Републикански път III-1121.
Топографска карта
[редактиране | редактиране на кода]- Лист от карта K-34-11. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-34-22. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-34-23. Мащаб: 1 : 100 000.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
| |||||
| ||||||||