Вършец (община)
| Вършец (община) | |
.png) | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Област | Област Монтана |
| Площ | 240.11 km² |
| Население | 6507 души (31 декември 2024) 27,1 души/km² |
| Адм. център | Вършец |
| Брой селища | 9 |
| Сайт | www.varshets.bg |
| Управление | |
| Кмет | Иван Лазаров (ГЕРБ; 2011) |
| Общ. съвет | 13 съветници
|
 | |
Община Вършец се намира в Северозападна България и е една от съставните общини на област Монтана.
География
[редактиране | редактиране на кода]Географско положение, граници, големина
[редактиране | редактиране на кода]Общината е разположена в югоизточната част на област Монтана. С площта си от 240,112 km2 заема 8-о място сред 11-те общините на областта, което съставлява 6,6% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
- на запад и северозапад – община Берковица;
- на север – община Криводол, област Враца;
- на изток – община Враца, област Враца;
- на юг – община Своге, Софийска област.
Природни ресурси
[редактиране | редактиране на кода]Релеф
[редактиране | редактиране на кода]Релефът на общината е средно, ниско планински и хълмист, като територията ѝ изцяло попада в пределите на Западна Стара планина и Западния Предбалкан.
Южната и източната половина на общината се заемат от склоновете на две планини, части от Западна Стара планина. В южната половина се простира северната част на планината Козница с нейния първенец връх Тодорини кукли (1785 m), разположен на границата с община Берковица, а източната ѝ половина се заема от крайните северозападни части на Врачанска планина. Нейната максимална височина в пределите на общината – връх Стрешеро (1215 m) се издига източно от село Горно Озирово, на границата с Община Враца.
На север от Козница и на запад от Врачанска планина на около 350 – 500 m н.в. е разположена Вършецката котловина, която структурно принадлежи към Западния Предбалкан. Котловината е широко отворена на североизток, като в тази посока е и нейният наклон. По цялото ѝ протежение протича река Ботуня. Към Западния Предбалкан се отнася и хълмистият и нископланински район разположен северно и северозападно от котловината, известен под името Замфировска хълмиста област. Нейната максимална височина – Драганички връх (638,5 m) се намира западно от село Черкаски.
Минималната височина на община Вършец се намира северно от село Стояново, в коритото на река Ботуня – 228 m н.в.
Води
[редактиране | редактиране на кода]Основна водна артерия на община Вършец е река Ботуня, която протича през нея с цялото си горно течение. Тя води началото си от източното подножие на връх Тодорини кукли и се насочва на североизток, като протича в дълбока и залесена долина. Югозападно от град Вършец навлиза във Вършецката котловина, преминава през общинския център, пресича надлъжно цялата котловина и северно от село Стояново напуска общината. В нея отляво и отдясно се вливат малки и къси реки водещи началото си от околните планини и хълмистата област, заграждащи котловината.
Климат
[редактиране | редактиране на кода]Климатът в района на община Вършец е умерено континентален и е под влиянието на западните и северозападните ветрове, с характерните черти на умерено-континенталната климатична област и на тази на високите котловинни полета. Съчетанието на предбалканските хълмове с речните долини придава специфичния физикогеографски облик на общината, отнасящ се към Севернобългарската подобласт на умерено-континенталната климатична област. Характеризира се със студена зима, горещо лято, прохладна пролет и есен. Средномесечната януарска температура е – 2,1 °C, средномесечната юлска температура е 22 °C, а средногодишната температура достига 11 °C, като са характерни големи температурни амплитуди. На юг в планинските части температурните амплитуди намаляват. Валежите са от дъжд и сняг, като годишната сума е 953 мм/м2 с максимум през месеците май и юни, а минимум през януари и февруари. Сезонното разпределение на валежите е неравномерно, като най-много са валежите през лятото. Средният брой на дните без валежи е малък, а снежната покривка се задържа средно 60 дни през годината. Скоростта на вятъра е 1,1 м/сек. Главно поради това величината на охлаждане е много малка. Поради малката си скорост той влияе освежаващо и пречиства въздуха, който в община Вършец е умерено влажен.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Населени места
[редактиране | редактиране на кода]Общината има 10 населени места с общо население 6927 жители към 7 септември 2021 г.
| Населено място | Преброяване (от септември 2021)[1] | По настоящ адрес (ГРАО от 15 септември 2025)[2] | Площ (km²) | Гъстота (д/km²) |
|---|---|---|---|---|
| Вършец | 5465 | 5600 | 81,96 | 69.07 |
| Горна Бела речка | 55 | 44 | 19,975 | 2.3 |
| Горно Озирово | 233 | 209 | 43,666 | 4.99 |
| Долна Бела речка | 105 | 94 | 15,159 | 6.2 |
| Долно Озирово | 333 | 357 | 14,892 | 24.31 |
| Драганица | 170 | 130 | 16,948 | 7.91 |
| Клисурски манастир | 10 | 14 | – | - |
| Спанчевци | 296 | 323 | 17,335 | 19.73 |
| Стояново (Сердар чифлик, Сердар, Стоян Лилково) | 75 | 42 | 7,145 | 5.88 |
| Черкаски (Хаджийска махала) | 185 | 170 | 23,032 | 7.64 |
| Общо за общината: | 6927 | 6983 | 240,11 | 29.52 |
| Населените места с кмет са със зелен фон, а тези без кметство – с жълт. | ||||
Население (1934 – 2021)
[редактиране | редактиране на кода]| Община Вършец | |||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Година | 1934 | 1946 | 1956 | 1965 | 1975 | 1985 | 1992 | 2001 | 2011 | 2021 | |
| Население | 11728 | 12692 | 12743 | 11654 | 12119 | 11481 | 11066 | 9870 | 8203 | 6927 | |
| Източници: Национален Статистически Институт, [1] | |||||||||||
Население по възрастови групи
[редактиране | редактиране на кода]| Население по възрастови групи към септември 2021 година[1] | ||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Общо | 0 – 4 | 5 – 9 | 10 – 14 | 15 – 19 | 20 – 24 | 25 – 29 | 30 – 34 | 35 – 39 | 40 – 44 | 45 – 49 | 50 – 54 | 55 – 59 | 60 – 64 | 65 – 69 | 70 – 74 | 75 – 79 | 80 – 84 | 85+ |
| 6927 | 294 | 384 | 397 | 301 | 317 | 306 | 374 | 316 | 338 | 425 | 548 | 488 | 490 | 489 | 550 | 445 | 287 | 178 |
Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]Етническа група от общо 7738 самоопределили се (към 2011 година):[3]
Административно-териториални промени
[редактиране | редактиране на кода]- Указ № 691/обн. 15.12.1922 г. – признава Клисурския манастир за отделно населено място – ман.с. Клисурски манастир;
- МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Сердар чифлик на с. Сердар;
- – преименува с. Хаджийска махала (Хаджи махла) на с. Черкаски;
- Указ № 47/обн. 09.02.1951 г. – преименува с. Сердар на с. Стоян Лилково;
- Указ № 334/обн. 13.07.1951 г. – преименува с. Стоян Лилково на с. Стояново;
- Указ № 5/обн. 8 януари 1963 г. – заличава с. Заножене и го присъединява като квартал на с. Вършец;
- Указ № 546/обн. 15.09.1964 г. – признава с. Вършец за гр. Вършец;
Транспорт
[редактиране | редактиране на кода]През общината преминават частично 3 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 32,5 km:
- участък от 19,2 km от Републикански път III-162 (от km 13,8 до km 33,0);
- последният участък от 11 km от Републикански път III-812 (от km 6 до km 17,0);
- началният участък от 2,3 km от Републикански път III-1621 (от km 0 до km 2,3).
Топографска карта
[редактиране | редактиране на кода]- Лист от карта K-34-35. Мащаб: 1 : 100 000.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Официален сайт на община Вършец
- Информационен сайт за град Вършец
- Бизнес сайт на град Вършец. Каталог на фирмите извършващи дейност на територията на община Вършец; бизнес новини.
- Град Вършец в мрежата. Снимки от Вършец. Карта на улиците във Вършец. Блогове за живота в град Вършец.
| |||||
| ||||||||