Горно Озирово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Горно Озирово
Общи данни
Население 337 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 43,666 km²
Надм. височина 370 m
Пощ. код 3547
Тел. код 09520
МПС код М
ЕКАТТЕ 16866
Администрация
Държава България
Област Монтана
Община
   - кмет
Вършец
Иван Лазаров
(ГЕРБ)

Го̀рно Озѝрово е село в Северозападна България. То се намира в община Вършец, област Монтана.

Смята се, че наименованието на селото идва от славянската дума „озеро“. В турски документ от 1576 г. е споменато като Горно Окно, а през 1666 г. – като Озир Карие (Озир – Горно село) – Горно Озирово. В района на селото има следи от стари поселища в местностите Калището, Голяк и Рангел. В римско време на върха на скалите се е издигала каменна кула наблюдателница, останки от която могат да се видят и днес. Старото селище се е намирало на изток от днешното село в местността Озировец. Предание разказва за образуването на двете селища. Чумна епидемия принуждава населението да се спасява и то се разделило на две – едните тръгнали на север и основали днешното село Долно Озирово, а другите се спрели на юг, в местността Голяк и образували ново село – Горно Озирово. [1]

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Горно Озирово се намира в планински район, през селото минава и река Черна. За Балкана около селото има множество легенди. В района на селото има над петдесет пещери. Наблизо има стар римски път, много пещери и дупки из скалите наоколо. Районът е сравнително трудно проходим и природата е в отлично състояние. Растителността е предимно широколистна. На около 6 km североизточно от селото, в подножието на рида Котля, се намира едно от най-големите находища на долноюрски вкаменелости във Врачанска планина.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Населението на селото изповядва християнство.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

За Балкана около селото има множество легенди. Наблизо има стар римски път, много пещери и дупки из скалите. Говори се, че Вълчан войвода е заровил парите си в пещера минаваща под връх Стрешер (най-високият наоколо). Под връх Стрешер има останки от средновековен манастир и километри римски водопровод от глинени тръби. В морските седименти в м. Браткова кукла са запазени богати фосилни асоциации от безгръбначни: амонити, белемнити, миди, брахиоподи и охлюви.

Втората най-дълбока пещера в България се намира именно тук. Дълбока е 356 метра, по-трудна за покоряване от първенеца, протежението на пещерата е съпроводено от множество трудности прагове и отвеси. Намира се в карстовия района на Врачанския Балкан, над една от най-натоварените туристически дестинации – благоустроената пещера Леденика. Общата дължина на пещерните и галерии от 2 600 метра я подрежда на 22-ро място сред най-дългите български пещери, а изключителното предизвикателство да бъде покорена една наистина трудна, но красива пещера я прави любима на пещерните ентусиасти от страната. Входът ѝ е тесен, следва -2 метров блокаж, от където започва подземна рекичка, постепенно увеличаваща дебита си. Следва силно наклонена широка галерия и първото стеснение на пещерата. Следват множество тесняци, тесни диклази и разнообразни препятствие, които биха могли да бъдат преодолени единствено от добре подготвени пещерняци с подходящо оборудване. Тя може да бъде покорена за 15 часа от добре подготвен екип. [2]

Туристически маршрут с. Горно Озирово – пещерата Леденика. Време за преминаване – 5 ч.

Описание на пещера”Барките №14”,с. Горно Озирово, обл. Монтана е направен от Мария Златкова – СПК ”Академик”, София,1986 г.[3][4][5]

Природни и културни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Църква „Успение Богородично“ – строителството ѝ е започнало преди Освобождението (парцела е закупен през 1872 г.) и е завършено след 1878 г. Осветена е през 1884 г. от Видинския митрополит Антим І.
  • Войнишкия паметник е издигнат в чест на загиналите по бойните полета през Балканската, Междусъюзническата, Първата и Втората световна война герои от селото. Иван Филипов Комитата и Коста Аврамов са участвали в четата на Ильо Войвода.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Съборът на с. Горно Озирово се провежда на 29 август. [6]
  • „Стрешер фест“ – фестивал на местната храна, песни и танци – 13-ти август. [7][8]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]