Община Монтана

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Община Монтана
Map of Montana municipality (Montana Province).png
Общи данни
Област Област Монтана
Площ 675.715 km²
Население 54 537 души
Адм. център Монтана
Брой селища 24
Сайт http://www.montana.bg/
Управление
Кмет Златко Живков(БНД, ПБЖ, РБ)
Общ. съвет 33 съветници
   ЗАЕДНО ЗА МОНТАНА (13)
   ГЕРБ (8)
   БЪДЕЩЕ ЗА МОНТАНА (5)
   БСП–ЛЯВА ПРОМЯНА ЗА МОНТАНА (3)
   БДЦ (2)
   АБВ (1)
   ЕДИННИ ЗА ПРОМЯНА (1)

Община Монтана се намира в Северозападна България и е една от съставните общини на Област Монтана.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината е разположена в централната част на Област Монтана. С площта си от 675,715 km2 се явява най-голямата сред 11-те общините на областта, което съставлява 18,58% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Релефът на Община Монтана е ниско планински и хълмист на юг и слабо хълмист до равнинен на север. Територията ѝ условно попада в две физикогеографски области на България – Западния Предбалкан и Западната Дунавска равнина.

От северозапад на югоизток в пределите на общината попадат части от пет ниско планински и хълмисти области, принадлежащи на Западния Предбалкан, които заемат приблизително 1/3 от територията ѝ. По техните северни подножия преминава условната граница между Западния Предбалкан и Западната Дунавска равнина.

Най-на северозапад, южно от село Белотинци се издига уединената височина Белотински Зъбер (436 m), която на юг чрез ниска седловина се свързва с Широка планина. В пределите на община Монтана попадат северните склонове на планината и тук се издига най-високата ѝ точка Пешин връх (937 m), разположен южно Белотинския Зъбер. Третата орографска единица от Западния Предбалкан е Веренишкото бърдо. То се издига северно от долината на река Огоста, като на северозапад се свързва с Широка планина, а на югоизток завършва при град Монтана. Неговата максимална височина връх Бърдото (652 m) се намира северозападно от село Горна Вереница. Източно от град Монтана и долината на Огоста и десният ѝ приток Шугавица се издига уединеното възвишение Пъстрина. Неговите западни склонове са стръмни, на места отвесни, увенчани със скални венци. Едноименният му връх достига до 563 m н.в. Южно от него в пределите на община Монтана попадат северните части на т.н. Замфировската хълмиста област.

Останалите 2/3 от територията на общината са заети от южните части на Западната Дунавска равнина, като тук релефът е предимно равнинен и слабо хълмист. Югозападно от село Клисурица се издига малката уединената височина Гламата (334 m), като нейните западни и северни склонове са стръмни.

Северно от село Долно Белотинци, в коритото на река Огоста се намира най-ниската точка на община Монтана – 115 m н.в.

Води[редактиране | редактиране на кода]

Територията на община Монтана попада в три водосборни басейна, отнасящи се към водосборния басейн на река Дунав – реките Огоста, Цибрица и Лом. Югоизточната третина на общината се отводнява от река Огоста и нейните притоци. Реката навлиза в общината югозападно от село Горно Церовене и се влива в големия язовир Огоста. След изтичането си от язовира завива на североизток, преминава през град Монтана и малко преди да напусне пределите на общината получава големия си десен приток река Шугавица, покрай десния бряг на която се издигат почти отвесните склонове на възвишението Пъстрина.

Централната част на общината попада във водосборния басейн на река Цибрица. Тя води началото си от Широка планина, югозападно от село Смоляновци, тече в посока изток-североизток, минава през селата Клисурица и Безденица и североизточно от последното навлиза в община Якимово.

В крайната северозападна част на община Монтана, през землището на село Белотинци преминава част от горното течение на река Нечинска бара, която е десен приток на река Лом.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Общината има 24 населени места с общо население 54 012 жители (01.02.11 г.).[1]

Населено място (Старо име) Преброяване
(от февруари 2011)[2]
По настоящ адрес
(ГРАО от 2015-03-15)[3]
Площ
(km²)
Гъстота
(д/km²)
Безденица 339 330 18,936 17.43
Белотинци 451 527 44,286 11.9
Благово (Ново село) 550 641 19,3 33.21
Винище 294 345 29,329 11.76
Вирове 407 414 16,162 25.62
Войници 71 73 8,618 8.47
Габровница 1111 1148 38,426 29.88
Горна Вереница 215 180 15,772 11.41
Горно Церовене 475 475 23,034 20.62
Доктор Йосифово (Вълкова Слатина) 708 701 49,522 14.16
Долна Вереница 213 258 27,705 9.31
Долна Рикса 231 234 23,985 9.76
Долно Белотинци (Белотинци) 644 599 26,286 22.79
Клисурица 137 109 14,323 7.61
Крапчене 444 353 21,312 16.56
Липен 369 423 22,346 18.93
Монтана (Голяма Кутловица, Фердинанд, Михайловград) 43781 44502 69,235 642.77
Николово (Баня) 470 389 14,58 26.68
Славотин 481 407 43,318 9.4
Смоляновци 998 978 47,631 20.53
Стубел 609 540 38,347 14.08
Студено буче 500 568 25,08 22.65
Сумер 299 Шаблон:Селище в България/Население1028 25,557 Грешка в записа: Неочакван оператор /
Трифоново (Пропължене) 179 101 12,625 8
Общо за общината: 53856 54537 675,715 80.71
Населените места с кмет, са със зелен фон, а тези без кметство с жълт.

Население (1934 – 2011)[редактиране | редактиране на кода]

Община Монтана
Година 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2011
Население 41858 45913 48252 53952 61964 68827 67365 61422 53856
Източници: Национален Статистически Институт, [1]

Население по възрастови групи[редактиране | редактиране на кода]

Население по възрастови групи към февруари 2011 година [2]
Общо 0 – 4 5 – 9 10 – 14 15 – 19 20 – 24 25 – 29 30 – 34 35 – 39 40 – 44 45 – 49 50 – 54 55 – 59 60 – 64 65 – 69 70 – 74 75 – 79 80 – 84 85+
53856 2324 2299 2317 2707 2776 3303 3638 4141 4004 4037 4201 4265 4417 2906 2411 2147 1223 740

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Етноси в община Монтана (2011)
Етническа група процент
българи
  
91.88%
цигани
  
7.29%
други и неопределени
  
0.86%

Етническа група от общо 51659 самоопределили се (към 2011 година):[4]

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

  • Указ № 626/обн. 02.12.1891 г. – признава с. Голяма Кутловица за град и го преименува на гр. Фердинанд;
  • ПМС № 3/обн. 13.03.1945 г. – преименува гр. Фердинанд на гр. Михайловград;
  • Указ № 844/обн. 20.10.1949 г. – преименува с. Ново село на с. Благово;
– преименува с. Баня на с. Николово;
  • Указ № 165/обн. 05.04.1950 г. – преименува с. Вълкова Слатина на с. Доктор Йосифово;
  • Указ № 663/обн. 29.12.1950 г. – преименува с. Пропължане (Препължене) на с. Трифоново;
  • Указ № 582/обн. 29.12.1959 г. – заличава селата Кошарник и Мала Кутловица и ги присъединява като квартали на гр. Михайловград;
  • Указ № 202/обн. 02.03.1976 г. – заличава с. Живовци поради изселване;
  • през 1978 г. – преименувана е с. Белотинци на с. Долно Белотинци без административен акт;
  • Указ № 45/обн. 20.01.1978 г. – отделя с. Белотинци и землището му (тогава самостоятелна община) от Видински окръг и го присъединява към Михайловградски окръг;
  • Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г. – закрива община Смоляновци и заедно с включените в състава ѝ населени места я присъединява към община Михайловград (сега община Монтана);
  • Указ № 10/обн. 29.01.1993 г. – преименува гр. Михайловград на гр. Монтана;
  • Указ № 40/обн. 18.02.2003 г. – отделя с. Горно Церовене и землището му от община Георги Дамяново и го присъединява към община Монтана.

Политика[редактиране | редактиране на кода]

  • 2003 – Златко Живков (независим) печели на втори тур с 59% срещу Светлин Лазаров (БСП).
  • 1999 – Златко Живков (Коалиция ОДС 2) печели на първи тур с 55% срещу Димитър Митов (Обединена левица – Монтана).
  • 1995 – Пенка Йорданова (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност) печели на втори тур с 56% срещу Людмил Кръстев (Сандов) (СДС).

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През общината преминават два участъка от Железопътна мрежа на България:

През общината преминават частично 8 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 135,1 km:

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Външни връзки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ
  2. а б http://www.nsi.bg/census2011/PDOCS2/Census2011_Age.xls
  3. http://www.grao.bg/tna/tab02.txt
  4. http://www.nsi.bg/census2011/PDOCS2/Census2011_ethnos.xls