Якимово

Якимово
	Якимово Координати: 43°39′00″ с. ш. 23°22′00″ и. д. / 43.65° с. ш. 23.366667° и. д. Якимово
Общи данни
Население	1787 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище	85,822 km²
Надм. височина	114±1 m
Пощ. код	3640
Тел. код	09742
МПС код	М
ЕКАТТЕ	87299
Администрация
Държава	България
Област	Монтана
Община; – кмет	Якимово; Георги Георгиев; (ГЕРБ)
	Якимово в Общомедия

Тази статия е за селото в България. За селото в Северна Македония вижте Якимово (Община Виница).

Я̀кимово е село в Северозападна България. То е административен център на община Якимово, област Монтана.

История[редактиране | редактиране на кода]

Любопитно за селото е, че и сега полу-официално (или по друг начин казано: придобило гражданственост) на пликовете за писма или колетните пратки се изписва Якимово 1, Якимово 2 или Якимово 3. Това е под влияние на факта, че до първата половина на ХХ век на мястото на днешното с. Якимово е имало 3 самостоятелни, обособени села: Прогорелец, Котеновци и Войници, които – особено след 9.IX.1944 – се разрастват до степен, че се „срастват“ и така образуват единна цялост. Но това е само привидно – жителите на Якимово (дори и младите) продължават да използват тези названия като указателни за местоположение, въпреки че границите са повече от условни – куриозно е, че може да „преминават“ – едва ли не – дори през средата на отделни къщи. Има и един „нов квартал“, обособен при разрастването на Прогорелец на северозапад и преминаването на северния бряг на река Цибрица, наречен През Барата (местното название на Цибрица) или „Калафат“, има и още един квартал „Корея“- живущите в подножието на „баира“

В началото на 1951 година, след блокада на селото от милицията и побоища над по-упоритите, повечето селяни са вкарани в основаното по-рано Трудово кооперативно земеделско стопанство, което дотогава е с ограничен обхват.^[1]

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Съкровището, изложено в НИМ

През 1972 г. край Якимово е открито сребърно съкровище (сега се съхранява в НИМ в София). Състои се от 4 конични купи, кантарос, 2 масивни гривни, с краища змийски глави и 2 апликации. Всички предмети са изработени от сребро, чрез съчетание на местни и елински техники на металобработване. Съкровището датира от II-I в. пр. Хр. и е свързано най-вероятно с изкуството на скордиските (смесено трако-келтско население в дн. СЗ България и източна Сърбия).

Коничната сребърна купа от Якимовското съкровище принадлежи към най-разпространения тип съдове от времето на късния елинизъм. Подобни вази са открити из целия древен свят и датират главно, именно от периода II-I в. пр.н.е. По-редки са купите с фигурални изображения по стените. Съдът от Якимово е интересен с образа на конник, който — макар и доста фрагментиран — дава представа за изкуството по нашите земи през този период. Цялата му моделировка, вниманието към подробностите, йератичността на позите, грубото позлатяване, широкото използване на насечката — са характерните белези на този стил, който не трябва да се свързва с определена етническа група, а принадлежи на една огромна интернационална културна общност. В образа на конника може да видим промеждутъчното звено между конния герой от тракийските паметници от V-IV в. пр.н.е. и хилядите оброчни плочки от римската епоха.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Съборът на Якимово се провежда през май или юни, неделята след Спасов ден.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Мирон Литов (1913-?), български генерал и партизанин

Политика[редактиране | редактиране на кода]

2003 — Илия Йорданов (Заедно за Якимово) печели на първи тур с 63% срещу Георги Тодоров (НДСВ).
1999 — Юлия Кръстева (независим) печели на втори тур с 53% срещу Сашко Савков (БСП, Българска евролевица, БББ, БЗНС Александър Стамболийски, БКП Георги Димитров).
1995 — Сашко Савков (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност) печели на първи тур с 51% срещу Юлия Кръстева (независим).

Поминък[редактиране | редактиране на кода]

Един от основните поминъци на хората в региона е земеделието и животновъдството. Най-често срещаните култури са царевица, слънчоглед, ечемик, жито, овес, люцерна и други. Сред домашните животни най-често отглеждани са крави, коне, овце, кози, прасета, кокошки и други птици. Конят и магарето са основни животни, присъстващи почти във всеки дом. Има много подземни води, преминаващи под селото. Геоложкият строеж и климатът са добри. Валежите са умерени.

Религия[редактиране | редактиране на кода]

В селото има православна църква „Св. Възнесение“, с енорийски свещеник Станимир Тодоров. На 19 октомври 2010 г. в енорията е извършено масово кръщение, а на 2 май 2011 г. - масово безплатно венчание. Отец Тодоров събира помощи от цяла България, които раздава на енориашите си.

Други[редактиране | редактиране на кода]

В село Якимово през 2005 г. е открита първата и единствена зала за кърлинг в Източна Европа. Залата е построена по канадска технология. Комплексът включва още: хотелски стаи, фитнес-център и басейн, и е пригоден и за хора с физически увреждания.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Тази статия за селище в България все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

↑ Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те - 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 149.

[груев-1] Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те - 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 149.

[1]