Кантарос

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сребърен кантарос със Смъртта на Орфей и Отвличането на Елена, 420 – 410 г. пр. Хр., част от Колекция Васил Божков, София, България

Кантарос (на старогръцки: κάνθαρος) е антична чаша за пиене на вино, предимно ползвана по време на симпозиуми и други ритуални събирания. Формата представлява дълбока чашка с две вертикални дръжки. Често чашката седи на високо столче, но също така се срещат и кантароси с ниско или напълно отсъстващо столче[1].

Буквалният превод на думата кантарос от Гръцки е скарабей, но не е ясно защо винената чашка е именувана по същия начин. Някои археолози са смятали, че има визуална прилика между формите на античната чаша и египетския бръмбар, но връзка помежду им не е доказана и е малко вероятна[2].

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Произхода на кантароса може да се проследи назад до Бронзовата епоха, като някои от най-ранните запазени екземпляри са намерени на териториите на Микенска Гърция, Анатолия и Балканите. Тази древна форма бива изработвана от злато и сребро, а в по-късен период и от керамика.

Кантаросът в митологията[редактиране | редактиране на кода]

Чернофигурен кантарос с танцуващи сатири, Археологически музей, Тива, Гърция

В митологията кантаросът е представян като любимия съд на Дионис. Асоциацията с гръцкия бог започва още към средата на 6 век пр. Хр. в изкуството и иконографията на древна Гърция[3]. Дионис, а понякога и неговите последователи сатирите, са често изобразявани върху сцени от гръцки вази, държейки кантарос или ритон. В банкетната иконография кантароса почти никога не е държан от простосмъртни, а почти винаги от богове или герои[4].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.beazley.ox.ac.uk
  2. Richter, M.A., Milne, M.J., Shapes and names of Athenian vases. New York:The Metropolitan Museum of Art, 1935, p.25
  3. Kilinski II, K., 2005. In pursuit of the Boeotian Cantharus. The Ancient World 36(1), p.177
  4. Verbanck-Pièrard, A., 1992. Herakles at feast in Attic art: a mythical or cultic iconography?, in R. Hägg (ed), The iconography of Greek cult in the Archaic and Classical periods. Athens-Liège: Centre d’Étude de la religion Grecque Antique, p.85