Стубел
Тази статия е за селото в Северозападна България. За българския поет вижте Йордан Стубел.
| Стубел | |
|---|---|
 Главната улица на село Стубел |
|
  Стубел  Стубел |
|
| Общи данни | |
| Население |
580 души[1] (15 юни 2020 г.) 12,1 души/km² |
| Землище | 38,347 km² |
| Надм. височина | 213 m |
| Пощ. код | 3490 |
| Тел. код | 09564 |
| МПС код | М |
| ЕКАТТЕ | 70024 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Монтана |
|
Община – кмет |
Монтана Златко Живков(БНД, ПБЖ, РБ) |
|
Кметство – кмет |
Стубел Емилия Йорданова (ГЕРБ) |
| Стубел в Общомедия | |
Сту̀бел е село в Северозападна България. То се намира в община Монтана, област Монтана.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Стубел се намира в центъра на Северозападна България. То се простира в широка долина в южните поли на варовиковата височина Пъстрина (566 m н.в.) и граничи със землищата на 13 села: Сумер, Трифоново, Крапчене, Николово (Област Монтана), Долно Белотинци, Ерден, Бойчиновци, Охрид (село), Палилула, Липен, Уровене, Пудрия и Краводер.
История[редактиране | редактиране на кода]
Легендата разказва, че името му е произлязло от дървото стубла. От гръмотевица дървото паднало и от дънера му потекло питейно изворче. Там се заселили хора селото съществува.
На изборите през 1949 година, след забраната на опозицията и в разгара на колективизацията, в селото гласуват по-малко от половината избиратели.[2]
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
Всяка година се провежда събор през втората седмица на месец ноември.
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
Основно училище „Христо Ботев“ в селото.
Паметник на жители на Стубел, загинали през войните 1912-13 г.
Паметник на жители на село Стубел, паднали в Септемврийското въстание, 1923 г.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Недялко Панчев (1917-?), български партизанин и политически офицер от българската армия
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 135.