Монтана (община)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Монтана.

Монтана (община)
Map of Montana municipality (Montana Province).png
      
Герб
Общи данни
ОбластОбласт Монтана
Площ675.715 km²
Население54 537 души
Адм. центърМонтана
Брой селища24
Сайтwww.montana.bg
Управление
КметЗлатко Живков(БНД, ПБЖ, РБ)
Общ. съвет33 съветници
  • ЗАЕДНО ЗА МОНТАНА (13)
  • ГЕРБ (8)
  • БЪДЕЩЕ ЗА МОНТАНА (5)
  • БСП–ЛЯВА ПРОМЯНА ЗА МОНТАНА (3)
  • БДЦ (2)
  • АБВ (1)
  • ЕДИННИ ЗА ПРОМЯНА (1)
Bulgaria Montana Municipality geographic map bg.svg

Община Монтана се намира в Северозападна България и е една от съставните общини на област Монтана.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината е разположена в централната част на област Монтана. С площта си от 675,715 km2 е най-голямата сред 11-те общините на областта, което съставлява 18,58% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Релефът на община Монтана е ниско планински и хълмист на юг и слабо хълмист до равнинен на север. Територията ѝ условно попада в две физикогеографски области на България – Западния Предбалкан и Западната Дунавска равнина.

От северозапад на югоизток в пределите на общината попадат части от пет ниско планински и хълмисти области, принадлежащи на Западния Предбалкан, които заемат приблизително 1/3 от територията ѝ. По техните северни подножия преминава условната граница между Западния Предбалкан и Западната Дунавска равнина.

Най-на северозапад, южно от село Белотинци се издига уединената височина Белотински Зъбер (436 m), която на юг чрез ниска седловина се свързва с Широка планина. В пределите на община Монтана попадат северните склонове на планината и тук се издига най-високата ѝ точка Пешин връх (937 m), разположен южно Белотинския Зъбер. Третата орографска единица от Западния Предбалкан е Веренишкото бърдо. То се издига северно от долината на река Огоста, като на северозапад се свързва с Широка планина, а на югоизток завършва при град Монтана. Неговата максимална височина връх Бърдото (652 m) се намира северозападно от село Горна Вереница. Източно от град Монтана и долината на Огоста и десният ѝ приток Шугавица се издига уединеното възвишение Пъстрина. Неговите западни склонове са стръмни, на места отвесни, увенчани със скални венци. Едноименният му връх достига до 563 m н.в. Южно от него в пределите на община Монтана попадат северните части на т.нар. Замфировската хълмиста област.

Останалите 2/3 от територията на общината са заети от южните части на Западната Дунавска равнина, като тук релефът е предимно равнинен и слабо хълмист. Югозападно от село Клисурица се издига малката уединената височина Гламата (334 m), като нейните западни и северни склонове са стръмни.

Северно от село Долно Белотинци, в коритото на река Огоста се намира най-ниската точка на община Монтана – 115 m н.в.

Води[редактиране | редактиране на кода]

Територията на община Монтана попада в три водосборни басейна, отнасящи се към водосборния басейн на река Дунав – реките Огоста, Цибрица и Лом. Югоизточната третина на общината се отводнява от река Огоста и нейните притоци. Реката навлиза в общината югозападно от село Горно Церовене и се влива в големия язовир Огоста. След изтичането си от язовира завива на североизток, преминава през град Монтана и малко преди да напусне пределите на общината получава големия си десен приток река Шугавица, покрай десния бряг на която се издигат почти отвесните склонове на възвишението Пъстрина.

Централната част на общината попада във водосборния басейн на река Цибрица. Тя води началото си от Широка планина, югозападно от село Смоляновци, тече в посока изток-североизток, минава през селата Клисурица и Безденица и североизточно от последното навлиза в община Якимово.

В крайната северозападна част на община Монтана, през землището на село Белотинци преминава част от горното течение на река Нечинска бара, която е десен приток на река Лом.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Общината има 24 населени места с общо население 46 271 жители към 7 септември 2021 г.

Населено място (Старо име) Преброяване
(от септември 2021)[1]
По настоящ адрес
(ГРАО от 2015-03-15)[2]
Площ
(km²)
Гъстота
(д/km²)
Безденица 323 330 18,936 17.43
Белотинци 356 527 44,286 11.9
Благово (Ново село) 500 641 19,3 33.21
Винище 252 345 29,329 11.76
Вирове 373 414 16,162 25.62
Войници 83 73 8,618 8.47
Габровница 1029 1148 38,426 29.88
Горна Вереница 167 180 15,772 11.41
Горно Церовене 415 475 23,034 20.62
Доктор Йосифово (Вълкова Слатина) 619 701 49,522 14.16
Долна Вереница 240 258 27,705 9.31
Долна Рикса 154 234 23,985 9.76
Долно Белотинци (Белотинци) 574 599 26,286 22.79
Клисурица 90 109 14,323 7.61
Крапчене 309 353 21,312 16.56
Липен 303 423 22,346 18.93
Монтана (Голяма Кутловица, Фердинанд, Михайловград) 37653 44502 69,235 642.77
Николово (Баня) 449 382 14,58 26.2
Славотин 346 407 43,318 9.4
Смоляновци 760 978 47,631 20.53
Стубел 459 540 38,347 14.08
Студено буче 450 568 25,08 22.65
Сумер 262 242 25,56 9.47
Трифоново (Пропължене) 105 101 12,625 8
Общо за общината: 46271 54537 675,715 80.71
Населените места с кмет са със зелен фон, а тези без кметство – с жълт.

Население (1934 – 2021)[редактиране | редактиране на кода]

Община Монтана
Година 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2011 2021
Население 41858 45913 48252 53952 61964 68827 67365 61422 53856 46271
Източници: Национален Статистически Институт, [1][1]

Население по възрастови групи[редактиране | редактиране на кода]

Население по възрастови групи към септември 2021 година [1]
Общо 0 – 4 5 – 9 10 – 14 15 – 19 20 – 24 25 – 29 30 – 34 35 – 39 40 – 44 45 – 49 50 – 54 55 – 59 60 – 64 65 – 69 70 – 74 75 – 79 80 – 84 85+
46271 1768 2018 2311 2054 1780 1917 2677 3029 3273 3683 3700 3524 3563 3547 3319 1993 1225 890

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Етноси в община Монтана (2011)
Етническа група процент
българи
  
91.88%
цигани
  
7.29%
други и неопределени
  
0.86%

Етническа група от общо 51659 самоопределили се (към 2011 година):[3]

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

  • Указ № 626/обн. 02.12.1891 г. – признава с. Голяма Кутловица за град и го преименува на гр. Фердинанд;
  • ПМС № 3/обн. 13.03.1945 г. – преименува гр. Фердинанд на гр. Михайловград;
  • Указ № 844/обн. 20.10.1949 г. – преименува с. Ново село на с. Благово;
– преименува с. Баня на с. Николово;
  • Указ № 165/обн. 05.04.1950 г. – преименува с. Вълкова Слатина на с. Доктор Йосифово;
  • Указ № 663/обн. 29.12.1950 г. – преименува с. Пропължане (Препължене) на с. Трифоново;
  • Указ № 582/обн. 29.12.1959 г. – заличава селата Кошарник и Мала Кутловица и ги присъединява като квартали на гр. Михайловград;
  • Указ № 202/обн. 02.03.1976 г. – заличава с. Живовци поради изселване;
  • през 1978 г. – преименувана е с. Белотинци на с. Долно Белотинци без административен акт;
  • Указ № 45/обн. 20 януари 1978 г. – отделя с. Белотинци и землището му (тогава самостоятелна община) от Видински окръг и го присъединява към Михайловградски окръг;
  • Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г. – закрива община Смоляновци и заедно с включените в състава ѝ населени места я присъединява към община Михайловград (сега община Монтана);
  • Указ № 10/обн. 29 януари 1993 г. – преименува гр. Михайловград на гр. Монтана;
  • Указ № 40/обн. 18.02.2003 г. – отделя с. Горно Церовене и землището му от община Георги Дамяново и го присъединява към община Монтана.

Политика[редактиране | редактиране на кода]

  • 2003 – Златко Живков (независим) печели на втори тур с 59% срещу Светлин Лазаров (БСП).
  • 1999 – Златко Живков (Коалиция ОДС 2) печели на първи тур с 55% срещу Димитър Митов (Обединена левица – Монтана).
  • 1995 – Пенка Йорданова (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност) печели на втори тур с 56% срещу Людмил Кръстев (Сандов) (СДС).

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През общината преминават два участъка от Железопътна мрежа на България:

През общината преминават частично 8 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 135,1 km:

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]