Габровница (област Монтана)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други значения на Габровница.

Disambig.svg Тази статия е за селото в Област Монтана. За другото българско село с това име вижте Габровница (Софийска област). За футболния отбор вижте ФК Габровница (Горно Сахране).

Габровница
Общи данни
Население 1169 души[1] (15 декември 2021 г.)
30,4 души/km²
Землище 38,426 km²
Надм. височина 161 m
Пощ. код 3453
Тел. код 09545
МПС код М
ЕКАТТЕ 14180
Администрация
Държава България
Област Монтана
Община
   кмет
Монтана
Златко Живков(БНД, ПБЖ, РБ)
Кметство
   кмет
Габровница
Борис Цветков
(БСП)

Габро̀вница е село в Северозападна България. То се намира в община Монтана, област Монтана, на 13 километра от областния център.

География[редактиране | редактиране на кода]

История[редактиране | редактиране на кода]

Жители на селото взимат участие в Чипровското въстание от 1688 година.[2]

Селото е заселено отново в края на 17 век. По сведения на стари хора първоначалното му местонахождение е било в местността „Сухи дол“, където имало кладенец за вода и гъста габърова гора. / Пак от старите хора на Спасковци – Селото е било в долния край на местността сухия дол от запад на тогавашното село има място наричано още латинското гробище. Създаването на сегашното му място е заради липсата на достатъчно изворна вода на старото място, когато се появила нуждата от нея хората изпаднали в затруднение, помогнали им домашните свине на една от селските фамилии. Хората забелязали че вечер свинете се прибират винаги кални, проследили ги и открили извора на сегашната чешма наречена Долна която се намира на селския стадион. Затова и къщите на хората от Фамилия Шошовци, са непосредствено до чешмата. Хората взели решение и така се образувало новото село само на три километра от старото си място на склон с южно изложение и много вода. Стария център на селото е бил на мястото на сегашната градинка над стадиона пак в близост до тази чешма и селото е съществувало в тази си част която сега се нарича долния му край, впоследствие и след освобождението от османско владичество се разраства./ От там селото носи името си – Габровница. По-късно, поради разрастването на селото, то било преместено на сегашното му място. В историята на селото ярка диря оставя подвига на много родолюбци, които поставят начало на учебното дело в селото. Сведение за първото появяване на училището в Габровница е дал старецът Йончо Петров, който е роден около 1850 г. в с. Охрид и живял в Габровница. По негови спомени, годината на създаване на училището била 1866 г. Първите учители, с чието име е свързано откриването на училището е Тудър Първанов – Кадията. [3]

По време на Балканската война в 1912 година един човек от Габровница се включва като доброволец в Македоно-одринското опълчение.[4]

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Едно от първите читалища в областта с библиотека е открито в село Габровница от учителя Асен Йосифов, чието име носи.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Съборът на село Габровница е всяка година в последната неделя на месец май.

Други[редактиране | редактиране на кода]

До селото минава жп линията Мездра – Видин. Под линията е самото село, а над линията се намира военно летище, което е изоставено, разграбено и в руини. Повечето улици на селото са асфалтирани именно заради военните, това става през 1980-те (по няколко улици всяка година). Летището има една-единствена писта. Докато е било функциониращо, на летището са били базирани самолети МиГ-21 и МиГ-23, както и учебно-тренировъчни изтребители (УТИ). Те са отговаряли за въздушната отбрана на цяла Северозападна България. Много български военни пилоти (някои по-късно преминават в гражданската авиация) са започнали кариерата си именно на летище „Габровница“. Ядреното гориво за АЕЦ Козлодуй също е било доставяно от СССР с транспортен самолет на това летище, след което е било извозвано с наземен конвой до Козлодуй.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. Чолов, Петър. Чипровското въстание 1688 г.. София, Тангра ТанНакРа, 2008. ISBN 978-954-378-041-9. с. 116.
  3. ОУ „Св. св. Кирил и Методий“
  4. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 836.