Габровница (област Монтана)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Габровница.

Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Област Монтана. За другото българско село с това име вижте Габровница (Софийска област). За футболния отбор вижте ФК Габровница (Горно Сахране).

Габровница
Общи данни
Население 1 148 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 38,426 km²
Надм. височина 188 m
Пощ. код 3453
Тел. код 09545
МПС код М
ЕКАТТЕ 14180
Администрация
Държава България
Област Монтана
Община
   - кмет
Монтана
Златко Живков(БНД, ПБЖ, РБ)
Кметство
   - кмет
Габровница
Борис Цветков
(БСП)

Габро̀вница е село в Северозападна България. То се намира в община Монтана, област Монтана, на 13 километра от областния център.

География[редактиране | редактиране на кода]

История[редактиране | редактиране на кода]

Жители на селото взимат участие в Чипровското въстание от 1688 година.[1]

Селото е заселено отново в края на 17-ти век. По сведения на стари хора първоначалното му местонахождение е било в местността "Сухи дол", където имало кладенец за вода и гъста габърова гора. / Пак от старите хора на Спасковци - Селото е било в долния край на местността сухия дол от запад на тогавашното село има място наричано още латинското гробище.Създаването на сегашното му място е заради липсата на достатъчно изворна вода на старото място, когато се появила нуждата от нея хората изпаднали в затруднение, помогнали им домашните свине на една от селските фамилии .Хората забелязали че вечер свинете се прибират винаги кални, проследили ги и открили извора на сегашната чешма наречена Долна която се намира в момента на селския стадион.Затова и къщите на хората от Фамилия Шошовци, са непосредствено до чешмата. Хората взели решение и така се образувало новото село само на три километра от старото си място на склон с южно изложение и много вода . Стария център на селото е бил на мястото на сегашната градинка над стадиона пак в близост до тази чешма и селото е съществувало в тази си част която сега се нарича долния му край, впоследствие и след освобождението от османско владичество се разраства./ От там селото носи името си - Габровница. По-късно, поради разрастването на селото, то било преместено на сегашното му място. В историята на селото ярка диря оставя подвига на много родолюбци, които поставят начало на учебното дело в селото. Сведение за първото появяване на училището в Габровница е дал старецът Йончо Петров, който е роден около 1850 год. в с. Охрид и живял в Габровница. По негови спомени, годината на създаване на училището била 1866 г. Първите учители, с чието име е свързано откриването на училището е Тудър Първанов - Кадията. [2]

По време на Балканската война в 1912 година един човек от Габровница се включва като доброволец в Македоно-одринското опълчение.[3]

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Едно от първите читалища в областта с библиотека е открито в село Габровница от учителя Асен Йосифов, чието име носи и до днес.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Съборът на село Габровница е всяка година в последната неделя на месец май.

Други[редактиране | редактиране на кода]

До селото минава ж.п. линията ВидинСофия. Под линията е самото село, а над линията се намира военно летище, което e изоставено, разграбено и в руини. Повечето улици на селото са асфалтирани именно заради военните, това става през 1980-те (по няколко улици всяка година). Летището има една-единствена писта. Докато е било функциониращо, на летището са били базирани самолети МиГ-21 и МиГ-23, както и учебно-тренировъчни изтребители (УТИ). Те са отговаряли за въздушната отбрана на цяла Северозападна България. Много български военни пилоти (някои по-късно преминават в гражданската авиация) са започнали кариерата си именно на летище „Габровница“. Ядреното гориво за АЕЦ Козлодуй също е било доставяно от СССР с транспортен самолет на това летище, след което е било извозвано с наземен конвой до Козлодуй.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Чолов, Петър. Чипровското въстание 1688 г.. София, Тангра ТанНакРа, 2008. ISBN 978-954-378-041-9. с. 116.
  2. ОУ "Св.св. Кирил и Методий"
  3. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 836.