Железопътна линия 7 (България)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Железопътна линия 7
Информация
Тип нормална
Крайни гари Мездра – Видин
Започва от Мездра
Продължава като Железопътна линия 912 (Румъния)
Свързани линии Линия 2
Линия 71, Линия 72
Линия 73
Номер линия 7
Пусната 1923
Собственик НКЖИ
Оператори БДЖ
Брой линии единична (двойна Ру –Вц)
Междурелсие 1435 mm
Електрификация 25 кV, 50 Hz
Работна скорост от 60 до 160 км/ч
Максимален наклон 25 ‰
Минимален радиус 250 m

Главна железопътна линия № 7 Мездра – Видин от Националната железопътна мрежа на България е единична (с изключение на участъка Руска Бела – Враца), електрифицирана (включително и продължението на линията по Дунав мост 2 към Румъния) и с нормално междурелсие (1435 mm). Дължината ѝ е малко под 192 km. Отклоненията от Главна линия 7 с номера 71 (до Берковица) и 72 (до Лом) също са електрифицирани и с нормално междурелсие.

Железопътната линия е построена за сравнително кратко време в цялата си дължина, независимо от забавянията, причинени от войните. Първата отсечка от гара Мездра до Брусарци и до Лом (линия 72), както и участъка Бойчиновци – Брусарци от линия 71 са въведени в експлоатация през 1913 г. През 1916 е въведена в редовна експлоатация и останалата част от линия 71, а вторият участък от главна линия 7 – Брусарци – Димово през 1918 г. Последният участък (Димово – Видин) е въведен през 1923 г.

В гарите Мездра и Мездра-юг линията прави връзка с Главна жп линия 2 за София и Варна, от гара Бойчиновци започва жп линия № 71 за Берковица, от гара Брусарци – жп линия 72 за Лом. От гара „Видин-товарна“ линията се разделя на две – в посока гара Видин-пътническа, а другото за Разделен пост „Капитановци“. От разделния пост се отделя второстепенната линия (отклонение) № 73 за Кошава, връзката със закритата „Видин-фериботна“ и линията за Дунав мост 2 и връзката с Румъния.

История[редактиране | редактиране на кода]

Проучвания за свързване чрез железопътна линия на градовете Видин и Лом със София са правени още през 1895 – 1900 г. Първоначално идеята е да се осъществи железопътна връзка между Лом и гара Мездра и оттам покрай река Дунав да се стигне до Видин. По-късно, през 1904 г. е направено проучване връзката да бъде по долината на река Огоста, а през 1905 г. се прави ново проучване за преминаване на линията през Брусарци. Приет е вариантът за линията Мездра – Брусарци – Видин с дължина 181 km с отклонения Бойчиновци – Берковица с дължина 37,6 km и Брусарци – Лом с дължина 24,4 km. За построяването на железопътната линия с посочените отклонения на 28 май 1908 г. е проведен търг и строителството е възложено на търговската банка „Кирил Кирчев и С-ие“ – София, при строителна стойност на обекта 22 725 000 златни лева. Впоследствие банката прехвърля строителството на създаденото специално за целта акционерно дружество под името „Главно предприятие за построяване на железопътна линия Мездра – Видин“.

Мездра – Видин
BSicon CONTr+f.svg Линия 2 (Варна)
BSicon BHF.svg (0+000) 87+905 Мездра
BSicon ABZgl.svgBSicon STRq.svgBSicon STR+r.svg
BSicon HST.svgBSicon STR+l.svgBSicon ABZg+r.svg 4+100 Моравица
BSicon BS2l.svgBSicon BS2r.svgBSicon BHF.svg (85+810) г. „Мездра-юг“
BSicon SHI1c1.svgBSicon vSHI1+r-.svgBSicon CONTl+g.svg Линия 2 (София)
BSicon BHF.svg 6+588 Руска Бела
BSicon BHF.svg 17+427 Враца
BSicon HST.svg 19+500 сп. „Враца“
BSicon eBHF.svg 21+830 г. „Враца-запад“
BSicon BHF.svg 28+636 Бели извор
BSicon HST.svg 31+489 Власатица
BSicon BHF.svg 39+565 Криводол
BSicon BHF.svg 46+338 Ракево
BSicon HST.svg 50+050 Палилула
BSicon HST.svg 52+950 Охрид
BSicon STR.svgBSicon KBHFa.svg 38+123 Берковица (линия 71)
BSicon STR.svgBSicon HST.svg 32+050 Бокиловци (линия 71)
BSicon STR.svgBSicon HST.svg 26+990 Боровци (линия 71)
BSicon STR.svgBSicon HST.svg 19+820 Благово (линия 71)
BSicon STR.svgBSicon BHF.svg 13+270 Монтана (линия 71)
BSicon ABZg+l.svgBSicon HSTr.svg 4+771 Ерден (линия 71)
BSicon BHF.svg 56+818 Бойчиновци
BSicon BHF.svg 62+427 Мърчево
BSicon HST.svg 68+995 Габровница
BSicon HST.svg 78+814 Долно Церовене
BSicon BHF.svg 84+565 Медковец
BSicon BHF.svg 94+333 (0+000) Брусарци
BSicon HST+l.svgBSicon ABZgr.svg 3+371 Крива бара (линия 72)
BSicon HST.svgBSicon STR.svg 7+328 Василовци (линия 72)
BSicon HST.svgBSicon STR.svg 11+681 Стал. махала (л. 72)
BSicon HST.svgBSicon STR.svg 14+600 Трайково (линия 72)
BSicon HST.svgBSicon STR.svg 17+960 Момин брод (линия 72)
BSicon KBHFe.svgBSicon STR.svg 22+821 Лом (линия 72)
BSicon HST.svg 100+125 Дъбова махала
BSicon BHF.svg 104+346 Дреновец
BSicon BHF.svg 114+644 Воднянци
BSicon HST.svg 120+408 Карбинци
BSicon HST.svg 122+922 Скомля
BSicon BHF.svg 125+965 Орешец
BSicon HST.svg 135+012 сп. „Белщица“
BSicon BHF.svg 139+728 Димово
BSicon HST.svg 145+746 Макреш
BSicon BHF.svg 152+222 Срацимир
BSicon HST.svg 161+584 Жеглица
BSicon HST.svg 167+190 Синаговци-Гурково
BSicon BHF.svg 170+032 РП „Видбол“
BSicon HST.svg 175+248 Слана бара
BSicon BHF.svg 178+660 (0+000) г. „Видин-тов.“
BSicon KBHFaq.svgBSicon ABZgr+r.svg 181+265 Видин пътн.
BSicon BHF.svg 6+910 (185+800) РП Капитановци
BSicon STR+l.svgBSicon ABZglr.svgBSicon CONTfq.svg Линия 73 (Кошава)
BSicon eKBHFe.svgBSicon STR.svg 188+400 г. „Видин-фериботна“
BSicon GRENZE.svg 12+737 (191+397) гран. Румъния
BSicon CONTf.svg линия 912 CFR

Срокът за построяване на линията по договор е три години и завършване 28 юли 1911 г. Договорният срок за предаване на линията не е спазен и правителството го удължава с още две години. На 17 септември 1912 г. се обявява обща мобилизация във връзка със започването на Балканската война и строителството на линията Мездра – Видин е изоставено. В голяма степен е напреднало строителството на участъка Мездра – Брусарци и отклонението за Лом. Със строежа на този участък се заемат военните власти и го довършват с помощта на инженерните войски. Открит е за редовна експлоатация на 18 септември 1913 г.

На 14 септември 1913 г. „Главното предприятие“ поисква анулирането на договора и ликвидирането на предприятието. Правителството не уважава искането му и започва да извършва строителни работи в участъка Брусарци – Видин за негова сметка. Вследствие на войните от 1912 до 1918 г. строителството на железопътната линия от Брусарци до Видин е забавено и тя е предадена за редовна експлоатация едва на 1 юли 1923 г.

Техническите показатели на линията в план и профил са с минимален радиус на кривите 250 m и максимален наклон 25 ‰.

От 1953 до 1964 г. горното строене на железопътната линия Мездра – Видин е подновено за първи път в България по механизиран начин с релси тип „Р 49“ с дължина 24 и 25 m.

През 1942 г. е открита фериботната линия Видин – Калафат и участъка до закритата в наши дни гара „Видин-фериботна“. Самият ферибот е закрит окончателно през 2013 г. във връзка с откритият мост „Нова Европа“ над река Дунав. Железопътната отсечка е електрифицирана и е разчетена за движение със скорост 160 km/h.

През 1983 г. е електрифициран първият участък от линията (Мездра – Лом), а по-късно цялата линия 7, както и линия 71. През 1988 г. е електрифициран и отсечката Брусарци – Видин.

През 2012 г. във връзка с изпълнението на проекта „Дунав мост Видин – Калафат – прилежаща железопътна инфраструктура“ гарата е основно реконструирана и модернизирана. Със заповед генералния директор на ДП НКЖИ от 5 ноември 2012 г. гара Видин е преименувана на гара „Видин пътническа“ и от същата дата са открити и гара „Видин товарна“ и разделен пост „Капитановци“. На следващата година е открит и мостът над река Дунав „Нова Европа“ и железопътната линия по него. Участъкът е електрифициран и с максимална допустима скорост 160 km/h.

72 линия[редактиране | редактиране на кода]

Отклонението Брусарци – Лом свързва едно от най-големите наши пристанища на река Дунав с железопътната мрежа на България. В експлоатация е от 18 септември 1913 г., заедно с участъка Мездра – Брусарци, дължината му е 24,4 km, с минимален радиус на кривите 300 m, максимален наклон 13 ‰.

71 линия[редактиране | редактиране на кода]

Отклонението Бойчиновци – Берковица е открито за редовна експлоатация на 17 май 1916 г. и има дължина 37,6 km. Построено е с минимален радиус 300 m и максимален наклон 22 ‰. Във връзка с построяването на язовир „Огоста“ над Монтана през 1969 г. линията от Монтана до Боровци е изместена по ново трасе.

Технически съоръжения по железопътната линия[редактиране | редактиране на кода]

Гари и разделни постове[редактиране | редактиране на кода]

име на гарата приемно-отправни коловози (ПОК) осигурителна инсталация
брой ПОК максимална полезна дължина минимална полезна дължина
Мездра юг 4 705 654 МРЦ
Мездра 9 707 491 МРЦ
Руска бяла 3 716 655 ЕЦ-М
Враца 6 715 505 РУКЗ
Бели извор 3 635 620 МРЦ
Криводол 3 771 578 ЕЦ-М
Бойчиновци 5 590 429 МРЦ
Мърчево 2 547 522 МРЦ
Медковец 2 727 631 МРЦ
Брусарци 6 571 367 МРЦ
Дреновец 2 719 716 РУКЗ
Орешец 2 681 611 РУКЗ
Димово 2 595 584 РУКЗ
Срацимир 2 597 509 РУКЗ
РП Видбол 3 589 531 РУКЗ
Видин товарна 5 1079 700 МКЦ
Видин пътн. 9 688 55 МКЦ
РП Капитановци - - - МКЦ
Монтана 3 410 346 РУКЗ
Берковица 3 384 234 РУКЗ
Лом 5 846 556 без ОИ

Мостове[редактиране | редактиране на кода]

междугарие намира се на km обща дължина, m изграден от препятствие
Мездра юг – Руска бяла 0+886 26,90 стоманобетон път
Мездра юг – Руска бяла 1+354 28,25 стоманобетон река
Мездра – Руска бяла 0+625 20,00 стоманобетон река
Мездра – Руска бяла 1+040 31,00 стоманобетон път
Мездра – Руска бяла 2+135 16,80 стоманобетон път
Мездра – Руска бяла 2+244 28,25 стоманобетон река
Мездра – Руска бяла 6+461 16,80 стоманобетон черен път
Враца – Бели извор 17+976 26,70 стоманобетон улица
Враца – Бели извор 27+135 21,40 стоманобетон река
Враца – Бели извор 28+133 27,00 стоманобетон река
Криводол – Ракево 41+039 65,60 стомана р. Ботуня
Криводол – Ракево 44+143 18,70 стоманобетон дере
Бойчиновци – Мърчево 57+704 169,80 стомана р. Огоста
Бойчиновци – Мърчево 61+150 22,65 стомана река
Бойчиновци – Мърчево 61+150 22,65 стомана река
Мърчево – сп. Габровница 62+745 22,40 стомана река
Мърчево – сп. Габровница 64+153 18,30 стомана река
сп. Габровница – сп. Д. Церовене 76+242 47,60 стомана река
Брусарци – Дреновец 94+830 41,75 стомана дере
Брусарци – Дреновец 96+385 20,60 стомана река
Брусарци – Дреновец 96+460 20,60 стомана река
Брусарци – Дреновец 101+255 26,90 стомана дере
Брусарци – Дреновец 101+731 117,70 стомана р. Лом
Димово – сп. Макреш 140+764 79,00 стомана и стоманобетон река
Срацимр – РП Видбол 168+069 23,80 стомана дере
Срацимр – РП Видбол 168+344 43,65 стомана река
РП Видбол – Видин тов. 171+375 25,00 стомана река
РП Видбол – Видин тов. 172+125 14,00 стомана дере
РП Видбол – Видин тов. 173+910 13,80 стомана канал
РП Видбол – Видин тов. 176+701 36,40 стомана канал
РП Видбол – Видин тов. 173+910 13,80 стомана канал
РП Капитановци – Голенци 191+397 64,00 стомана р. Дунав
Бойчиновци – Монтана 4+641 156,60 стомана р. Огоста
Бойчиновци – Монтана 5+904 32,15 стомана река
Бойчиновци – Монтана 11+805 13,60 стомана канал
Монтана – сп. Боровци 14+584 108,00 стоманобетон р. Огоста
Монтана – сп. Боровци 15+028 25,75 стоманобетон шосе
Монтана – сп. Боровци 24+761 75,00 стоманобетон р. Бързия
сп. Боровци – Берковица 30+178 51,90 стомана р. Бързия
сп. Боровци – Берковица 33+625 32,50 стомана р. Бързия
Брусарци – Стал. махала 6+612 117,30 стомана р. Лом
Брусарци – Стал. махала 7+794 12,40 стоманобетон дере

Тунели[редактиране | редактиране на кода]

междугарие тунел № от km до km дължина, m построен
1 Мездра юг – Руска бяла 1 0+908 1+045 137,00 1970
2 Орешец – Димово 2 133+283 133+451 167,70 1912
3 Орешец – Димово 3 138+816 139+074 258,10 1912

Максимално допустими скорости (към 12.11.2016 г.)[редактиране | редактиране на кода]

от гара до гара скорост
Мездра юг Руска бяла 80
Мездра Руска бяла 80
Руска бяла сп. Ракево 80
сп. Ракево Бойчиновци 70
Бойчиновци Мърчево 80
Мърчево сп. Габровница 70
сп. Габровница Брусарци 80
Брусарци сп. Воднянци 70
сп. Воднянци Орешец 60
Орешец Видин пътн. 70
Видин пътн. Видин тов. 40
Видин тов. Голенци 160
Бойчиновци сп. Боровци 65
сп. Боровци Берковица 40
Брусарци Лом 90

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Симеонов, Начо. Железопътният транспорт в България – 1866 – 1983 година. София, Държавно издателство „Техника“, 1987.
  • Деянов, Димитър. Железопътната мрежа в България – 1866 – 1975 година. София, ВТУ „Т. Каблешков“, 2005.