Бели извор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Бели извор
Общи данни
Население673 души[1] (15 декември 2023 г.)
24 души/km²
Землище28.038 km²
Надм. височина213 m
Пощ. код3040
Тел. код09185 от България, 003599185 от чужбина
МПС кодВР
ЕКАТТЕ03438
Администрация
ДържаваБългария
ОбластВраца
Община
   кмет
Враца
Калин Каменов
(ГЕРБ; 2015)
Кметство
   кмет
Бели извор
Кирил Илиев
(ВМРО-БНД, ДЕИ)

Бѐли изво̀р е село в Северозападна България, община Враца, област Враца.

География[редактиране | редактиране на кода]

Бели извор се намира на около 11 km северозападно от областния център Враца. Разположено е край река Въртешница (река Лева), десен приток на Ботуня, в северното подножие на Врачанска планина. Климатът е умереноконтинентален, почвите в землището са преобладаващо алувиални и тъмносиви и светлосиви горски.[2] Надморската височина в центъра на селото е около 215 m, на югозапад нараства до около 230 – 240 m, а на североизток намалява до около 200 m.

Бели извор е гара на железопътната линия № 7 МездраВидин.

Югозападно покрай селото минава в направление югоизток – северозапад първокласният републикански път I-1, който е част от Европейски път Е79 и от който се отклонява общински път през Бели извор и съседното му село Власатица към връзки нататък със селата на север и североизток.

В землището на Бели извор има два язовира – „Влашки дол“ и „Станьов дол“.[3]

Населението на село Бели извор, наброявало 1317 души при преброяването към 1934 г. и нараснало до 1808 към 1965 г. (вероятно във връзка с изграждането и въвеждането в експлоатация през 1960 г. на циментовия завод[4]Вилхелм Пик“ в Бели извор), намалява до 926 към 1992 г. и 589 (по текущата демографска статистика за населението) към 2020 г.[5]

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 698 лица, за 358 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, няма данни за принадлежност към „турска“ етническа група и към „други“, за 70 е посочена принадлежност към ромска етническа група, трима не се самоопределят и за 266 не е даден отговор.[6]

История[редактиране | редактиране на кода]

Старото име на Бели Извор е Мало Бабино. Първите документирани сведения са от около 1600 г.

През 40-те години на миналия век селата Мало Бабино и Българска Бела се сливат и образуват Бели Извор.[7]

Към 1967 г. започва изграждането на инфраструктурен проект за най-големия завод за цимент на Балканския полуостров.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Православно християнство (в селото има църква и тя е разположена на хълм).

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Язовири – 2.
  • Реки (3 – 4).
  • Планина.
  • манастир Св. Иван Пусти – извън селото.
  • Стадион
  • Клуб
  • Парк
  • Църква
  • Ловна дружинка

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Събор – Празнува се в деня по църковния календар „Свети Дух“, който в повечето случаи е през месец юни.

Бели нощи – празнува се 3 дни около голяма Богородица през август месец.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]