Бели извор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Бели извор
Общи данни
Население 673 души[1] (15 март 2022 г.)
24 души/km²
Землище 28.038 km²
Надм. височина 213 m
Пощ. код 3040
Тел. код 09185 от България, 003599185 от чужбина
МПС код ВР
ЕКАТТЕ 3438
Администрация
Държава България
Област Враца
Община
   кмет
Враца
Калин Каменов
(ГЕРБ)
Кметство
   кмет
Бели извор
Кирил Илиев
(ВМРО-БНД, ДЕИ)

Бѐли изво̀р е село в Северозападна България, община Враца, област Враца.

География[редактиране | редактиране на кода]

Бели извор се намира на около 11 km северозападно от областния център Враца. Разположено е край река Въртешница (река Лева), десен приток на Ботуня, в северното подножие на Врачанска планина. Климатът е умереноконтинентален, почвите в землището са преобладаващо алувиални и тъмносиви и светлосиви горски.[2] Надморската височина в центъра на селото е около 215 m, на югозапад нараства до около 230 – 240 m, а на североизток намалява до около 200 m.

Бели извор е гара на железопътната линия № 7 МездраВидин.

Югозападно покрай селото минава в направление югоизток – северозапад първокласният републикански път I-1, който е част от Европейски път Е79 и от който се отклонява общински път през Бели извор и съседното му село Власатица към връзки нататък със селата на север и североизток.

В землището на Бели извор има два язовира – „Влашки дол“ и „Станьов дол“.[3]

Населението на село Бели извор, наброявало 1317 души при преброяването към 1934 г. и нараснало до 1808 към 1965 г. (вероятно във връзка с изграждането и въвеждането в експлоатация през 1960 г. на циментовия завод[4]Вилхелм Пик“ в Бели извор), намалява до 926 към 1992 г. и 589 (по текущата демографска статистика за населението) към 2020 г.[5]

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 698 лица, за 358 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, няма данни за принадлежност към „турска“ етническа група и към „други“, за 70 е посочена принадлежност към ромска етническа група, трима не се самоопределят и за 266 не е даден отговор.[6]

История[редактиране | редактиране на кода]

Старото име на Бели Извор е Мало Бабино. Първите документирани сведения са от около 1600 г.

През 40-те години на миналия век селата Мало Бабино и Българска Бела се сливат и образуват Бели Извор.[7]

Към 1967 г. започва изграждането на инфраструктурен проект за най-големия завод за цимент на Балканския полуостров.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Православно християнство (в селото има църква и тя е разположена на хълм).

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Язовири – 2.
  • Реки (3 – 4).
  • Планина.
  • манастир Св. Иван Пусти – извън селото.
  • Стадион
  • Клуб
  • Парк
  • Църква
  • Ловна дружинка

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Събор – Празнува се в деня по църковния календар „Свети Дух“, който в повечето случаи е през месец юни.

Бели нощи – празнува се 3 дни около голяма Богородица през август месец.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]