Баница (област Враца)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Баница.
| Баница | |
 | |
  Баница  Баница | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 1188 души[1] (15 март 2024 г.) 31,8 души/km² |
| Землище | 37,395 km² |
| Надм. височина | 253 m |
| Пощ. код | 3077 |
| Тел. код | 09112 |
| МПС код | ВР |
| ЕКАТТЕ | 02590 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Враца |
| Община – кмет | Враца Калин Каменов (ГЕРБ; 2015) |
| Кметство – кмет | Баница Любен Нинов (ГЕРБ) |
| Баница в Общомедия | |
Ба̀ница е село в северозападна България, община Враца, област Враца.
Етимология на името
[редактиране | редактиране на кода]Името на селото не е производно на тестеното изделие баница, а на баня.[2]
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Баница се намира на около 18 km североизточно от Враца и около 24 km югозападно от Бяла Слатина. Разположено е в Предбалкана, в североизточното подножие на планинския рид Милин камък. Климатът е умереноконтинентален, почвите в землището са преобладаващо сиви и тъмносиви горски.[3] Надморската височина в центъра на селото е около 254 m, на юг нараства до около 280 m.
През селото минава второкласният републикански път II-15, водещ на юг към Враца, а на север през селата Борован, Алтимир, Липница и град Мизия до град Оряхово на река Дунав.
Източно от село Баница тече река Скът, приток на река Огоста. В землището на селото има два язовира.[4]
В центъра на селото има минерална баня и три чешми с минерална вода, откъдето може да се налива вода за пиене и за лечебни цели. На края на селото има и друг минерален извор с името „Церов дол“.
Населението на село Баница, наброявало 2742 души при преброяването към 1934 г. и 2943 – към 1946 г., намалява постепенно до 1617 към 1992 г. и 990 (по текущата демографска статистика за населението) – към 2020 г.[5]
При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 1149 лица, за 642 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за 184 – към ромска, за принадлежност към „турска“ етническа група и към други не са посочени данни, трима не се самоопределят и 316 лица не са дали отговор.[6]
История
[редактиране | редактиране на кода]Името на селото е славянско, умалително от „баня“ – топъл минерален извор. По време на османското владичество името е запазено и в турските документи е записвано като Баниче.[7]
Местният климат е създавал благоприятни условия за живот на хора още през неолита, 6 – 5 хилядолетие пр.н.е., за което говорят археологическите находки от Баница. От средновековието най-известният паметник са развалините на триконхална църква и останки от други постройки на манастира „Свети Никола“ (построен при цар Иван Асен II (1218 – 1241 г.) и разрушен при падането на България под османско владичество[3]). Вероятно в него в края на 13 век е написано прочутото Банишко евангелие. През османското владичество селото е войнуганско. Предполага се, че през периода 1600 – 1800 г. селото се е намирало в местността Крешка[8], а след това отново се връща на сегашното си място[7], както и че вероятно е съществувало още преди падането на България под османска власт в местността „Селището" – съседна от североизток на местността Крешка, и поради липса там на вода впоследствие се измества[3]. Основен поминък на населението са земеделието и скотовъдството. Развиват се и много занаяти.
Паметно събитие в историята на селото е сражението на Ботевата чета на Милин камък на 18 май 1876 г.
След Освобождението започва свободното политическо, обществено, стопанско и културно развитие. В село Баница се построяват първите обществени сгради – училище, църква, баня, кланица, лечебница. Основани са кооперация („Земеделец“ – 1908 г.), читалище (1910 г.), занаятчийско сдружение, различни дружества.
След 9 септември 1944 г. се променя стопанският и културен живот на селото. За няколко десетилетия основно се подменя жилищният фонд, изграждат се пристройка на училището, сграда на читалището, административна сграда, „Занкооп“ и други. Селото се електрифицира, водоснабдява и телефонизира, а улиците са асфалтирани.
В 1884 година е завършена църквата „Възнесение Господне“. Зографията в нея е дело на дебърския майстор Велко Илиев.[9]
Население
[редактиране | редактиране на кода]Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[10]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 1149 | 100,00 |
| Българи | 642 | 55,87 |
| Турци | 0 | 0,00 |
| Цигани | 184 | 16,01 |
| Други | 0 | 0,00 |
| Не се самоопределят | 3 | 0..26 |
| Неотговорили | 316 | 27,50 |
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Основно училище „Христо Ботев“ -
Читалище „Светлина“ -
Църква „Възнесение Господне“ -
Камбанарията пред църквата -
Старинен каменен кръст до входа на църквата -
Паметна плоча от посещението на Васил Левски в началото на септември 1872 г. -
Паметна плоча от посещението на Георги Димитров в селото на 15 април 1923 г. -
Скулптурна композиция в центъра на селото
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Георгиев, Владимир и др. Български етимологичен речник, Том I (А — З). София, Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 32.
- ↑ а б в Енциклопедия "България", том 1, стр. 207, Издателство на БАН, София, 1978 г.
- ↑ Държавна агенция за метрологичен и технически надзор; язовири „Кираджията“ и „Желязковец“, село Баница; към 2022 г.
- ↑ Справка за населението на с. Баница, общ. Враца, обл. Враца // Архивиран от оригинала на 2022-02-27. Посетен на 2022-02-27.
- ↑ Етнически състав на населението на България – 2011 г., село Баница
- ↑ а б Николов, Богдан. От Искър до Огоста. София, ИК „Алиса“, 1996. ISBN 954-596-011-1. (виж Богдан Николов)
- ↑ Местността Крешка е на около 2 km западно от село Баница (според данни от кадастралната карта на Република България).
- ↑ Майстор Къно Денов и зографът Велко Илиев // Карта на времето. Дигитален архив на регион Враца XX век. Посетен на 25 август 2018.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
| ||||||||
