Направо към съдържанието

Баница (област Враца)

Вижте пояснителната страница за други значения на Баница.

Баница
България
43.3439° с. ш. 23.6902° и. д.
Баница
Област Враца
43.3439° с. ш. 23.6902° и. д.
Баница
Общи данни
Население1188 души[1] (15 март 2024 г.)
31,8 души/km²
Землище37,395 km²
Надм. височина253 m
Пощ. код3077
Тел. код09112
МПС кодВР
ЕКАТТЕ02590
Администрация
ДържаваБългария
ОбластВраца
Община
   кмет
Враца
Калин Каменов
(ГЕРБ; 2015)
Кметство
   кмет
Баница
Любен Нинов
(ГЕРБ)
Баница в Общомедия

Ба̀ница е село в северозападна България, община Враца, област Враца.

Етимология на името

[редактиране | редактиране на кода]

Името на селото не е производно на тестеното изделие баница, а на баня.[2]

Село Баница се намира на около 18 km североизточно от Враца и около 24 km югозападно от Бяла Слатина. Разположено е в Предбалкана, в североизточното подножие на планинския рид Милин камък. Климатът е умереноконтинентален, почвите в землището са преобладаващо сиви и тъмносиви горски.[3] Надморската височина в центъра на селото е около 254 m, на юг нараства до около 280 m.

През селото минава второкласният републикански път II-15, водещ на юг към Враца, а на север през селата Борован, Алтимир, Липница и град Мизия до град Оряхово на река Дунав.

Източно от село Баница тече река Скът, приток на река Огоста. В землището на селото има два язовира.[4]

В центъра на селото има минерална баня и три чешми с минерална вода, откъдето може да се налива вода за пиене и за лечебни цели. На края на селото има и друг минерален извор с името „Церов дол“.

Населението на село Баница, наброявало 2742 души при преброяването към 1934 г. и 2943 – към 1946 г., намалява постепенно до 1617 към 1992 г. и 990 (по текущата демографска статистика за населението) – към 2020 г.[5]

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 1149 лица, за 642 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за 184 – към ромска, за принадлежност към „турска“ етническа група и към други не са посочени данни, трима не се самоопределят и 316 лица не са дали отговор.[6]

Името на селото е славянско, умалително от „баня“ – топъл минерален извор. По време на османското владичество името е запазено и в турските документи е записвано като Баниче.[7]

Местният климат е създавал благоприятни условия за живот на хора още през неолита, 6 – 5 хилядолетие пр.н.е., за което говорят археологическите находки от Баница. От средновековието най-известният паметник са развалините на триконхална църква и останки от други постройки на манастира „Свети Никола“ (построен при цар Иван Асен II (1218 – 1241 г.) и разрушен при падането на България под османско владичество[3]). Вероятно в него в края на 13 век е написано прочутото Банишко евангелие. През османското владичество селото е войнуганско. Предполага се, че през периода 1600 – 1800 г. селото се е намирало в местността Крешка[8], а след това отново се връща на сегашното си място[7], както и че вероятно е съществувало още преди падането на България под османска власт в местността „Селището" – съседна от североизток на местността Крешка, и поради липса там на вода впоследствие се измества[3]. Основен поминък на населението са земеделието и скотовъдството. Развиват се и много занаяти.

Паметно събитие в историята на селото е сражението на Ботевата чета на Милин камък на 18 май 1876 г.

След Освобождението започва свободното политическо, обществено, стопанско и културно развитие. В село Баница се построяват първите обществени сгради – училище, църква, баня, кланица, лечебница. Основани са кооперация („Земеделец“ – 1908 г.), читалище (1910 г.), занаятчийско сдружение, различни дружества.

След 9 септември 1944 г. се променя стопанският и културен живот на селото. За няколко десетилетия основно се подменя жилищният фонд, изграждат се пристройка на училището, сграда на читалището, административна сграда, „Занкооп“ и други. Селото се електрифицира, водоснабдява и телефонизира, а улиците са асфалтирани.

В 1884 година е завършена църквата „Възнесение Господне“. Зографията в нея е дело на дебърския майстор Велко Илиев.[9]

  1. www.grao.bg
  2. Георгиев, Владимир и др. Български етимологичен речник, Том I (А — З). София, Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 32.
  3. а б в Енциклопедия "България", том 1, стр. 207, Издателство на БАН, София, 1978 г.
  4. Държавна агенция за метрологичен и технически надзор; язовири „Кираджията“ и „Желязковец“, село Баница; към 2022 г.
  5. Справка за населението на с. Баница, общ. Враца, обл. Враца // Архивиран от оригинала на 2022-02-27. Посетен на 2022-02-27.
  6. Етнически състав на населението на България – 2011 г., село Баница
  7. а б Николов, Богдан. От Искър до Огоста. София, ИК „Алиса“, 1996. ISBN 954-596-011-1. (виж Богдан Николов)
  8. Местността Крешка е на около 2 km западно от село Баница (според данни от кадастралната карта на Република България).
  9. Майстор Къно Денов и зографът Велко Илиев // Карта на времето. Дигитален архив на регион Враца XX век. Посетен на 25 август 2018.