Мраморен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мраморен
Общи данни
Население876 души[1] (15 септември 2022 г.)
35,6 души/km²
Землище24,649 km²
Надм. височина276 m
Пощ. код3054
Тел. код09113
МПС кодВР
ЕКАТТЕ49223
Администрация
ДържаваБългария
ОбластВраца
Община
   кмет
Враца
Калин Каменов
(ГЕРБ)
Кметство
   кмет
Мраморен
Страхил Цеков
(ГЕРБ)

Мра̀морен е село в Северозападна България, община Враца, област Враца.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Мраморен се намира на около 13 km североизточно от областния център Враца, около 17 km югоизточно от град Криводол и около 16 km юг-югозападно от село Борован. Разположено е в Предбалкана, в югоизточното подножие на планинския рид Милин камък, по северния и южния долинни склонове на река Мраморчица, течаща на изток като ляв приток на река Скът. Климатът е умереноконтинентален, почвите в землището са преобладаващо сиви горски.[2] Надморската височина около реката намалява от около 280 m до около 260 m в посока на изток, а на юг и север от реката нараства до около 300 – 310 m.

Землището на село Мраморен граничи със землищата на: село Баница на север; село Голямо Пещене на североизток; село Горно Пещене на изток и юг; село Веслец на юг; град Враца на югозапад и запад; село Чирен на северозапад.

В западния край на Мраморен минава второкласният републикански път II-15 (Враца – Оряхово). От него се отклонява на изток общински път през Мраморен до село Голямо Пещене.

В землището на Мраморен, югозападно от селото, на ляв приток в началото на река Скът се намира язовир „Сухия скът“.[3] Източно от селото на река Мраморчица се намира язовир „Мраморчица“, малка площ в чиято западна част попада в землището на село Мраморен.[4]

Населението на село Мраморен, наброявало 1838 души при преброяването към 1934 г. и 1876 – към 1946 г., намалява до 1398 към 1985 г. и 571 (по текущата демографска статистика за населението) към 2020 г.[5]

История[редактиране | редактиране на кода]

Селото се споменава с имената Мирамурна и Мирамора в турски регистри от 1617 и 1632 г.[2]

Църквата „Свето Възнесение" е построена през 1884 г., а през 1905 г. е осветена. В двора ѝ са погребани четници от Ботевата чета, загинали в битката при Милин камък през 1876 г.[2][6]

Училището в село Мраморен е създадено около 1870 г. от свещеника Никола Петров, който е и първият учител в селото. През 1885 г. училището се настанява в дотогавашната сграда на църквата, която се мести в нова сграда. До 1907 г. училището е еднокласно, а от тази година до 1920 г. е четирикласно със слети класове. От 1920 до 1923 г. класовете са вече самостоятелни паралелки и се откриват и прогимназиални паралелки, с което от учебната 1924 – 1925 г. училището става прогимназия. През 1923 г. е построена нова учебна сграда с четири учебни стаи, стая за учителите и стаи за помагала, в която сграда училището остава до 1947 г. През 1942 г. започва строежът на новата училищна сграда. Училището е закрито през 2008 г. със заповед на министъра на образованието и науката.[7][8]

Кредитна кооперация „Напред“ – село Мраморен е създадена на 12 април 1912 г. По време на войните[9] кооперацията прекратява дейността си и започва да функционира отново през 1921 г. Кредитира членовете си при закупуване на земеделски инвентар. Извършва търговия с хранителни и селскостопански стоки.[10] Преименувана е през периода 1944 – 1954 г. на Всестранна кооперация „Напред“, а през периода 1955 – 1969 г. – на Потребителна кооперация „Напред“.[11] През 1969 г. се влива в Наркооп – Враца.[12]

Читалището „Милин камък" е основано през 1927 г.[2]

Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) в село Мраморен се създава през 1950 или 1951 г. През 1959 г. то се обединява със стопанствата в селата Баница, Голямо Пещене, Оходен и Мало Пещене с център село Баница[13]. През 1962 г. ТКЗС – село Мраморен се присъединява към ДЗС „Христо Ботев“ – град Враца.

Птицекомбинатът – село Мраморен е създаден като междукооперативно предприятие на ТКЗС между: селата Галатин, Баница, Тишевица, Бърдарски геран, Чумаковци (Чомаковци), Селановци, Типченица, Гложене и град Бяла Слатина. Производството започва през месец юли 1968 г., а официално птицекомбинатът е открит през 1969 г. През 1970 г. започва първото разширение на предприятието – построени са осем производствени халета за бройлери[14] и през 1973 г. разширението продължава. Птицекомбинатът е специализирано предприятие за производство на птиче месо с капацитет 5 милиона бройлера годишно и производство на яйца с капацитет 12 милиона броя. От 1975 г. Птицекомбинат – Мраморен преминава към Научно – производственото обединение по птицевъдство – Костинброд. След промени на организацията и наименованието, от 21 юли 1997 г. птицекомбинатът е Еднолично дружество с ограничена отговорност „Мраморен“ в несъстоятелност – град Враца. През следващите години производствената база в Мраморен продължава да се ползва за птицевъдство.[15]

В селото има паметник на загиналите във въоръжената антифашистка борба 1941 – 1944 г. и в Отечествената война на България 1944 – 1945 г.[2]

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Село Мраморен към 2022 г. е център на кметство Мраморен.[16][17]

В село Мраморен към 2022 г. има:

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

На около 3,5 km северозападно от Мраморен е връх „Милин камък“, на който на 18 май 1876 г. четата на Христо Ботев се сражава с черкези и башибозук, спечелва битката, но загиват 30 четници, включително знаменосецът на четата Никола Симов (Куруто). На мястото на сражението е издигнат паметник.[2]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. а б в г д е Енциклопедия "България", том 4, стр. 234, Издателство на БАН, София, 1984 г.
  3. Държавна агенция за метрологичен и технически надзор; Регистър на язовирите. Община Враца, село Мраморен
  4. По-голямата част от язовир „Мраморчица“ с язовирната стена е в землището на село Горно Пещене.
  5. Справка за населението на с. Мраморен, общ. Враца, обл. Враца
  6. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Враца – 19, фонд 477К „Църковно настоятелство при църква „Свето Възнесение“ – с. Мраморен, Врачанско (1881 – 1944)“; История на фондообразувателя
  7. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Враца – 19, фонд 534К „Народно основно училище „Христо Ботев“ – с. Мраморен, Врачанско (1907 – 1944)“; История на фондообразувателя
  8. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Враца – 19, фонд 309 „Народно основно училище „Христо Ботев“ – с. Мраморен, Врачанско (1944 – 2008)“; История на фондообразувателя; Характеристика на документите
  9. Балканска война, Междусъюзническа война и Първа световна война
  10. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Враца – 19, фонд 527К „Кредитна кооперация „Напред“ – с. Мраморен, Врачанско (1912 – 1944)“; История на фондообразувателя
  11. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Враца – 19, фонд 424 „Потребителна кооперация „Напред“ – с. Мраморен, Врачанско (1912 – 1969)“; Промяна в наименованието на фондообразувателя. История на фондообразувателя
  12. Държавен архив – Враца. Пътеводител на архивните фондове (1944 – 1978), стр. 249. Потребителна кооперация „Напред“ – с. Мраморен
  13. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Враца – 19, фонд 444 „Трудово кооперативно земеделско стопанство „Ленин“ – с. Голямо Пещене, Врачанско (1950 – 1958)“; История на фондообразувателя
  14. Речник на българския език БРО̀ЙЛЕР м. Нов. Пиле, отглеждано при специални условия за бързо угояване, подходящо само за готвене.
  15. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Враца – 19, фонд 858 „Птицекомбинат – с. Мраморен, Врачанско (1956 – )“; Промяна в наименованието на фондообразувателя. История на фондообразувателя. Характеристика на документите
  16. Справка за събитията за кметство Мраморен
  17. Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, Област Враца, Кметство Мраморен
  18. Детайлна информация за читалище „Милин камък – 1927“, село Мраморен, община Враца, област Враца
  19. Информационна карта за 2021 г., читалище „Милин камък – 1927“, село Мраморен, община Враца, област Враца
  20. Към март 2022 г. в регистрите на храмовете при Българската Патриаршия (Българска Патриаршия) няма регистриран храм в село Мраморен.
  21. Български пощи, Пощенски станции, област Враца, 3054 Мраморен

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]