Мраморен
| Мраморен | |
  Мраморен  Мраморен | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 861 души[1] (15 март 2024 г.) 35 души/km² |
| Землище | 24,649 km² |
| Надм. височина | 276 m |
| Пощ. код | 3054 |
| Тел. код | 09113 |
| МПС код | ВР |
| ЕКАТТЕ | 49223 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Враца |
| Община – кмет | Враца Калин Каменов (ГЕРБ; 2015) |
| Кметство – кмет | Мраморен Страхил Цеков (ГЕРБ) |
Мра̀морен е село в Северозападна България, община Враца, област Враца.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Мраморен се намира на около 13 km североизточно от областния център Враца, около 17 km югоизточно от град Криводол и около 16 km юг-югозападно от село Борован. Разположено е в Предбалкана, в югоизточното подножие на планинския рид Милин камък, по северния и южния долинни склонове на река Мраморчица, течаща на изток като ляв приток на река Скът. Климатът е умереноконтинентален, почвите в землището са преобладаващо сиви горски.[2] Надморската височина около реката намалява от около 280 m до около 260 m в посока на изток, а на юг и север от реката нараства до около 300 – 310 m.
Землището на село Мраморен граничи със землищата на: село Баница на север; село Голямо Пещене на североизток; село Горно Пещене на изток и юг; село Веслец на юг; град Враца на югозапад и запад; село Чирен на северозапад.
В западния край на Мраморен минава второкласният републикански път II-15 (Враца – Оряхово). От него се отклонява на изток общински път през Мраморен до село Голямо Пещене.
В землището на Мраморен, югозападно от селото, на ляв приток в началото на река Скът се намира язовир „Сухия скът“.[3] Източно от селото на река Мраморчица се намира язовир „Мраморчица“, малка площ в чиято западна част попада в землището на село Мраморен.[4]
Населението на село Мраморен, наброявало 1838 души при преброяването към 1934 г. и 1876 – към 1946 г., намалява до 1398 към 1985 г. и 571 (по текущата демографска статистика за населението) към 2020 г.[5]
История
[редактиране | редактиране на кода]Селото се споменава с имената Мирамурна и Мирамора в турски регистри от 1617 и 1632 г.[2]
Църквата „Свето Възнесение" е построена през 1884 г., а през 1905 г. е осветена. В двора ѝ са погребани четници от Ботевата чета, загинали в битката при Милин камък през 1876 г.[2][6]
Училището в село Мраморен е създадено около 1870 г. от свещеника Никола Петров, който е и първият учител в селото. През 1885 г. училището се настанява в дотогавашната сграда на църквата, която се мести в нова сграда. До 1907 г. училището е еднокласно, а от тази година до 1920 г. е четирикласно със слети класове. От 1920 до 1923 г. класовете са вече самостоятелни паралелки и се откриват и прогимназиални паралелки, с което от учебната 1924 – 1925 г. училището става прогимназия. През 1923 г. е построена нова учебна сграда с четири учебни стаи, стая за учителите и стаи за помагала, в която сграда училището остава до 1947 г. През 1942 г. започва строежът на новата училищна сграда. Училището е закрито през 2008 г. със заповед на министъра на образованието и науката.[7][8]
Кредитна кооперация „Напред“ – село Мраморен е създадена на 12 април 1912 г. По време на войните[9] кооперацията прекратява дейността си и започва да функционира отново през 1921 г. Кредитира членовете си при закупуване на земеделски инвентар. Извършва търговия с хранителни и селскостопански стоки.[10] Преименувана е през периода 1944 – 1954 г. на Всестранна кооперация „Напред“, а през периода 1955 – 1969 г. – на Потребителна кооперация „Напред“.[11] През 1969 г. се влива в Наркооп – Враца.[12]
Читалището „Милин камък" е основано през 1927 г.[2]
Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) в село Мраморен се създава през 1950 или 1951 г. През 1959 г. то се обединява със стопанствата в селата Баница, Голямо Пещене, Оходен и Мало Пещене с център село Баница[13]. През 1962 г. ТКЗС – село Мраморен се присъединява към ДЗС „Христо Ботев“ – град Враца.
Птицекомбинатът – село Мраморен е създаден като междукооперативно предприятие на ТКЗС между: селата Галатин, Баница, Тишевица, Бърдарски геран, Чумаковци (Чомаковци), Селановци, Типченица, Гложене и град Бяла Слатина. Производството започва през месец юли 1968 г., а официално птицекомбинатът е открит през 1969 г. През 1970 г. започва първото разширение на предприятието – построени са осем производствени халета за бройлери[14] и през 1973 г. разширението продължава. Птицекомбинатът е специализирано предприятие за производство на птиче месо с капацитет 5 милиона бройлера годишно и производство на яйца с капацитет 12 милиона броя. От 1975 г. Птицекомбинат – Мраморен преминава към Научно – производственото обединение по птицевъдство – Костинброд. След промени на организацията и наименованието, от 21 юли 1997 г. птицекомбинатът е Еднолично дружество с ограничена отговорност „Мраморен“ в несъстоятелност – град Враца. През следващите години производствената база в Мраморен продължава да се ползва за птицевъдство.[15]
В селото има паметник на загиналите във въоръжената антифашистка борба 1941 – 1944 г. и в Отечествената война на България 1944 – 1945 г.[2]
Население
[редактиране | редактиране на кода]Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[16]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 650 | 100,00 |
| Българи | 629 | 96,76 |
| Турци | 0 | 0,00 |
| Цигани | 0 | 0,00 |
| Други | 3 | 0,46 |
| Не се самоопределят | 3 | 0,46 |
| Неотговорили | 15 | 2,30 |
Обществени институции
[редактиране | редактиране на кода]Село Мраморен към 2022 г. е център на кметство Мраморен.[17][18]
В село Мраморен към 2022 г. има:
- действащо читалище „Милин камък – 1927“;[19][20]
- православна църква „Свето Възнесение“;[21]
- пощенска станция.[22]
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]На около 3,5 km северозападно от Мраморен е връх „Милин камък“, на който на 18 май 1876 г. четата на Христо Ботев се сражава с черкези и башибозук, спечелва битката, но загиват 30 четници, включително знаменосецът на четата Никола Симов (Куруто). На мястото на сражението е издигнат паметник.[2]
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Кузман Кузов (р. 1922), български офицер, генерал-лейтенант.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ а б в г д е Енциклопедия "България", том 4, стр. 234, Издателство на БАН, София, 1984 г.
- ↑ Държавна агенция за метрологичен и технически надзор; Регистър на язовирите. Община Враца, село Мраморен
- ↑ По-голямата част от язовир „Мраморчица“ с язовирната стена е в землището на село Горно Пещене.
- ↑ Справка за населението на с. Мраморен, общ. Враца, обл. Враца // Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 2022-03-17.
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Враца – 19, фонд 477К „Църковно настоятелство при църква „Свето Възнесение“ – с. Мраморен, Врачанско (1881 – 1944)“; История на фондообразувателя
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Враца – 19, фонд 534К „Народно основно училище „Христо Ботев“ – с. Мраморен, Врачанско (1907 – 1944)“; История на фондообразувателя
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Враца – 19, фонд 309 „Народно основно училище „Христо Ботев“ – с. Мраморен, Врачанско (1944 – 2008)“; История на фондообразувателя; Характеристика на документите
- ↑ Балканска война, Междусъюзническа война и Първа световна война
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Враца – 19, фонд 527К „Кредитна кооперация „Напред“ – с. Мраморен, Врачанско (1912 – 1944)“; История на фондообразувателя
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Враца – 19, фонд 424 „Потребителна кооперация „Напред“ – с. Мраморен, Врачанско (1912 – 1969)“; Промяна в наименованието на фондообразувателя. История на фондообразувателя
- ↑ Държавен архив – Враца. Пътеводител на архивните фондове (1944 – 1978), стр. 249. Потребителна кооперация „Напред“ – с. Мраморен
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Враца – 19, фонд 444 „Трудово кооперативно земеделско стопанство „Ленин“ – с. Голямо Пещене, Врачанско (1950 – 1958)“; История на фондообразувателя
- ↑ Речник на българския език БРО̀ЙЛЕР м. Нов. Пиле, отглеждано при специални условия за бързо угояване, подходящо само за готвене.
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Враца – 19, фонд 858 „Птицекомбинат – с. Мраморен, Врачанско (1956 – )“; Промяна в наименованието на фондообразувателя. История на фондообразувателя. Характеристика на документите
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
- ↑ Справка за събитията за кметство Мраморен[неработеща препратка]
- ↑ Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, Област Враца, Кметство Мраморен
- ↑ Детайлна информация за читалище „Милин камък – 1927“, село Мраморен, община Враца, област Враца
- ↑ Информационна карта за 2021 г., читалище „Милин камък – 1927“, село Мраморен, община Враца, област Враца
- ↑ Към март 2022 г. в регистрите на храмовете при Българската Патриаршия (Българска Патриаршия) няма регистриран храм в село Мраморен.
- ↑ Български пощи, Пощенски станции, област Враца, 3054 Мраморен // Архивиран от оригинала на 2019-11-29. Посетен на 2022-03-20.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||
