Селановци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Селановци
Общи данни
Население 3381 души[1] (15 юни 2020 г.)
31,2 души/km²
Землище 110,218 km²
Надм. височина 122 m
Пощ. код 3301
Тел. код 09172
МПС код ВР
ЕКАТТЕ 70723
Администрация
Държава България
Област Враца
Община
   кмет
Оряхово
Росен Добрев
(ГЕРБ)
Кметство
   кмет
Селановци
Росица Койнова
(ГЕРБ)

Села̀новци е най-голямото село в Северозападна България, област Враца, община Оряхово. Населението му е 3541 жители по настоящ адрес към 15 март 2017 г.[2]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Има няколко версии за произхода и значението на името на селото. Според една от тях Селановци е жителско име. То произлиза от личното име на човек, който се е казвал Съло – от старобългарската дума сълъ, която означава пратеник, вестител и има еднакво значение с гръцкото име апостол. Големият ер (Ъ), в старобългарски има фонетична стойност между „о“ и „у“ и се произнася по-скоро като „е“. И така става Сълъ – ан, като Първан, Стоян и пр. Със суфикса за селищно име – „ово“, става Съланово – Селаново. Според друга версия името на Селановци произлиза от Сельо, съкратеното от Селимир, което лично име се среща още през 12 век. Като се прибави на Сельо – ан, както Витан, Цветан и пр., името става Селан, а със суфикса за селищно име, то вече е Селаново.[3]

География[редактиране | редактиране на кода]

Селановци се намира в област Враца, разположено е на 7 km юг-югоизточно от Оряхово и на 80 km североизточно от Враца. Съставно селище е на община Оряхово (от 1970 до 1978 Селановци е квартал на Оряхово). Разположено е на 8 km от река Дунав, в западната част на Дунавската хълмиста равнина, на около 170 m надморска височина. Климатът е умерено-континентален. В землището на селото преобладават карбонатните черноземи. Отглеждат се зърнени култури, слънчоглед, царевица, пшеница.

История[редактиране | редактиране на кода]

Селото е основано преди османското нашествие. Сведения за него под имената Силануфджа и Силануфча има в османски регистри от 1430, 1617 и 1673 г. Споменава се в края на XVII век в изследванията на Луиджи Марсили и е означено в карта на Дунав от 1779 г.

Селановци вдигат бунт против войната през 1918 г. По време на Септемврийското въстание е създаден въстанически отряд с командир Тодор Костов, в селото е установена въстаническа власт на 23 септември 1923 г. Въстаници от Селановци превземат с бой граничния пост край село Лесковец. На 24 септември сутринта щурмуват Оряхово.

През 1924 г. в селото е извършено убийство се цел грабеж на няколко души, чиито извършител е заловен по-късно във Варна.[4]

През 1922 година селото се премества на днешното си равно място. Първи се изселват родовете Геновци, Добреновци и наследниците на Кръстьо Цеков, Крум Николов и др. Жители на Селановци участват в партизанското движение в периода 1941-1944 г. и подпомагат Врачанския партизански отряд „Гаврил Генов“.

На изборите през 1949 година, след забраната на опозицията и в разгара на колективизацията, над 3000 души от селото гласуват с бели или други невалидни бюлетини. През лятото на следващата година над 200 души правят неуспешни опити да напуснат създаденото малко по-рано трудово кооперативно земеделско стопанство. По същото време горянска група подпалва снопите по време на вършитба.[5] Изселването на махалите приключва през 1950 г.

През 1950-те и 1960-те години на XX век Селановци е сред най-големите села в България.

С Указ 344 на Президиума на Народното събрание от 19.02.1970 г. село Селановци е присъединено към Оряхово, считано от 20 февруари 1970 г.[6]

С Указ 45 на Държавния съвет на НРБ от 16.01.1978 г. квартал Селановци е отделен от Оряхово в самостоятелно село и в самостоятелна община, считано от 20 януари 1978 г.[7]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Селановското килийно училище се е помещавало в землянка към черквата в старото местоположение на селото. През 1892 и 1899 г. са построени училищни сгради. Първият учител в селото е Никола Първанов Бачийски от Кнежа, който е бил на 24 години и учителствал тук 4 г. След него учителства Никола Джамджиев от Търново, който е стоял само през 1876 – 1877 г. и е заминал с руската войска. Третият учител е Бано Дочев от село Бреница, който е учил IV клас в Априловската гимназия и е стоял в Селановци учител от 1878 до 1885 г. Оставил е добри спомени в селото, пял е в църковния хор.[8] През 1872 г. в селановското училище Георги Йончев е обучавал 58 момчета в само 1 отделение.[9]

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Килийно училище се е помещавало в землянка към черквата в старото място на селото. През 1892 и 1899 са построени училищни сгради.
  • Читалище „Самообразование“ е основано през 1894 г., в сградата е от 1961 г.
  • За паметник на културата е обявена родната къща на Т. Ненов.
  • Издигнати са паметници на загиналите във войните (1912 – 1918), в Септемврийското въстание от 1923 и в партизанското движение 1941 – 1944 г.
  • В землището на Селановци има находища на водна лилия (2,5 ха в местността „Кочумина“ и 2 ха в местността „Гола бара“) и на алоевиден стратиотес (0,2 ха между местностите „Калугерски град“ и „Тополите“), обявени за защитени местности през 1985 г.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Провежда се ежегоден събор на селото около Петковден.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Димитър Борисов Величков (1918 – 1978) – юрист и историк. Син на Борис Величков Венцин (Дупновърхчанете), завършил Право 1948 г. в Софийския университет. Кандидат на историческите науки. Автор на „История на Врачански окръг 1890 – 1944“. Женен за Христина Тошева Величкова (1924 – 1991) от Душмановския род Качанците, внучка на Тодор Костов и правнучка на Косто Нелов; завършила икономика.
  • Георги Димитров Осиковски – ветеринарен техник и пчелар. През 2002 е избран за пчелар номер 1 на България.
  • Тошо Петков Бабулски (1927 – 2005) – геолог, работил дълги години във „Водпроект“ и „Агропромпроект“, Ирак, Либия. Извършил хидрогеоложките проучвания и организирал водоснабдяването на селото.
  • Николай Гергов – двукратен европейски и световен шампион по борба.
  • Силвия Русинова – актриса.
  • Тодор Каменов Костов (1931 – 1988) – строителен инженер. Потомък на стария Душмановски род, внук на Мито Костов и правнук на Косто Нелов, който е бил дълги години кмет на Селановци през 19 век. Училище „Никола Й. Вапцаров“ в Селановци е построено по негов проект и под негово ръководство.
  • Дилиян Кушев – професионален музикант, певец и продуцент с международна дейност
  • Андрей Врачански – български композитор, диригент и музикален педагог. На родното си село посвещава основната част от професионалния си път. През октомври 2012 г. на тържествена церемония е осветена паметна плоча и централният площад на Селановци е наречен на неговото име.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. Таблица на населението по постоянен и настоящ адрес, ЕСГРАОН, 15 март 2017 г.
  3. вж. Заимов, Й., Български именник, С., 1988, с. 197 – 198
  4. Дневни новини - Независим информационен ежедневник Ред. к-т. - Варна; печ. Зора, бр.8 / 26 юли 1924. / стр. 2.
  5. Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 135, 157, 161.
  6. Справка за с. Селановци, общ. Оряхово, обл. Враца към 20.02.1970 г., Национален регистър на населените места (в сайта на Националния статистически институт, София)
  7. Справка за с. Селановци, общ. Оряхово, обл. Враца към 01.01.1978 г., Национален регистър на населените места (в сайта на Националния статистически институт, София)
  8. арх. И. Н. Илчев, ОИМ Враца, сигн. I, 1346, 1927 г.
  9. сп. Летоструй, Виена, 1873, с. 61

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]