Галово
| Галово | |
  Галово  Галово | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 152 души[1] (31 декември 2024 г.) 5,81 души/km² |
| Землище | 26,147 km² |
| Надм. височина | 70 m |
| Пощ. код | 3342 |
| Тел. код | 09173 |
| МПС код | ВР |
| ЕКАТТЕ | 14427 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Враца |
| Община – кмет | Оряхово Росен Добрев (ГЕРБ; 2011) |
| Кметство – кмет | Николай Николов |
Га̀лово е село в Северозападна България. То се намира в община Оряхово, област Враца.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Галово се намира на 5 – 6 км.на юг от река Дунав, на 18 км югоизточно от гр. Оряхово. Разположено е на височина 100 – 150 м. по склоновете на голям дол. Климатът е умерено континентален, преобладават черноземните почви. Характерни ястия за селото са: пиле саламура, пиле лютика и сукана баница със сирене залята със сироп. Обредите и обичайте са: Коледуване и Лазаруване. Празнуване на Зарезан, Великден и Гергьовден. Характерни земеделски дейности – животновъдство и растениевъдство. Характерни занаяти – метларство.
История
[редактиране | редактиране на кода]През античността тук е имало тракийско селище, в който живеят семействата на войската (на римския град и крепост Вариана). Из дворовете на селото постоянно се изравят предмети на изкуството и римски монети. В началото на Първото българско царство източно от днешното Галово е прокопан Островският окоп. На мястото на римската канаба се заселват със семействата си български войници, който охраняват окопа.
През Второто българско царство селото се е наричало Галово. Това е старобългарско лично име на човек, който се наричал Гало – „възчерен – черничък“ и суфиксът за селищно име – ОВО. При Окопа срещу Галово е намерен отлично запазен меч с бронзово кръстовище. Турските поробители в края на ХІV век са заварили селото с името Галово, през ХІV век селото е обезлюдена по неизвестни за сега причини. В следващите векове мястото на запустялото с. Галово останало да се нарича „Совата Галово“.[2]
От 1865 до 1877 година турската власт заселила в „Совата Галово“ татарски колонисти от полуостров Крим, и селото било наречено Галово Татарлар. Но татарите избягали завинаги през есента на 1877 г., по време на Руско-турската война.
В края на XIX век жителите на селото са главно власи.[3] В 1880 г. в Совата Галово дошли първите семейства от българи от село Остров, скоро и от други места като Белослатинско и Врачанско и селото бързо нараснало. С височайши царски указ в 1881 година се разрешава заселването на с. Галово и в същата година се открива първото училище с пръв учител Ставри Атанасов от Македония. От Леринско в Македония тук се установили Пандови, Сидерови и Тренчеви, както и опълченецът Климент Петрушев, охридчанин.[4][2]
При избухването на Балканската война през 1912 година трима души от Галово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]
В селото има паметна плоча на Петруш Климентов Петрушев – деец на БКП, син на опълченеца Климент Петрушев (дядо Климо Опълченеца), заселил се тук скоро след Освобождението.
Като природна даденост са четирите чешми с чиста изворна вода. Селото е обградено с акациеви дървета, богато е на много билки като липа, базовина, бял равнец, жълт кантарион, маточина, мащерка и много други. Ловните полета се обитават от диви свине, заек, фазан, пъдпъдък, яребица и гривяк.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Според преброяването през 2021 година селото има 160 жители.
Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[6]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 277 | 100,00 |
| Българи | 238 | 85,92 |
| Турци | 0 | 0,00 |
| Цигани | 3 | 1,08 |
| Други | 0 | 0,00 |
| Не се самоопределят | 0 | 0,00 |
| Неотговорили | 33 | 11,91 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.nsi.bg // Национален статистически институт.
- ↑ а б Николов, Богдан. От Искър до Огоста. София, ИК „Алиса“, 1996. ISBN 954-596-011-1.
- ↑ Маринов, Димитър. Избрани произведения. Том II. София, Наука и изкуство, 1984. с. 256.
- ↑ Из историята на Галово // Карта на времето. Дигитален архив на регион Враца. Посетен на 9 март 2024.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 837.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
| ||||||||
