Селски бунтове в България (1950)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Селски бунтове в България (1950)
бунт
Място Народна република България Народна република България
Датировка юли-август 1950 г.

Селските бунтове са поредица от безредици в редица села в България, главно в Оряховско, Врачанско, Пловдивско и Асеновградско, в опит за съпротива срещу провежданата от тоталитарния комунистически режим колективизация.

Бунтовете избухват спорадично в условията на тежки принудително събирани наряди на земеделска продукция и масиран натиск върху селяните, целящ да ги принуди да се включат в създаваните от режима трудови кооперативни земеделски стопанства (ТКЗС). Те са предшествани от вълна от хиляди заявления за напускане на ТКЗС от вече включени в тях земеделци, което формално е разрешено, но на практика не се допуска от режима.[1]

Първият бунт е в оряховското католическо село Бърдарски геран. На 3 юли, по време на жътвата, в селото е получено нареждане вършитбата да се извършва на общ харман, за да може властите по-лесно да изземват нарядите, но селяните отказват да се подчинят и на много места се стига до сбивания с пъдари, милиционери и въоръжени комунистически активисти, а 500 жени провеждат демонстрация пред общината. В селото пристига окръжния партиен секретар Иван Тодоров-Горуня, след което милицията ликвидира бунта, 20 души са арестувани, а други са пребити. За инициатор на бунта е обявен местния свещеник Асен Чонков, който на 5 август е осъден на 15 години затвор, други шестима селяни също получават присъди. Делото поставя началото на поредицата Католически процеси през следващите години.[2]

Малко след това в Ставерци група комунистки влиза в спор с Горуня във връзка с нарядите, който прераства в масова демонстрация на над 400 жени. Две от тях са арестувани и осъдени на по една година затвор. Четири дни по-късно заместник-министъра на земеделието Стоян Сюлемезов отива в Козлодуй, където над 500 души са подали заявления за напускане на ТКЗС, за да се опитва да ги разубеди. Пристигането му предизвиква спонтанна демонстрация, прозорците на общината са изпочупени и е направен опит за саморазправа със Сюлемезов. Тълпата е разпръсната с оръжие, а десетки селяни са арестувани и съдени. Подобни женски демонстрации се провеждат и в Бутан, Липница, Крушовене, Долни Луковит и Гложене.[3]

В същото време на много места се активизират нелегални групи, които организират палежи на имущество на ТКЗС и други насилствени акции в множество села, като Царевец, Фурен, Винище, Селановци, Бързина, Чипровци, Медовница, Сухаче, Студено буче, Хайредин, Кнежа.[4]

Селските вълнения от 1950 година предизвикват сериозно безпокойство сред ръководството на режима. Диктаторът Вълко Червенков решава да се откаже от пряка отговорност за селскостопанската политика, която е поверена на новоназначения секретар на Централния комитет Тодор Живков. В Държавна сигурност е създадена специална група, която да проучи „агентурно-оперативната работа“ във Врачански окръг, значително е увеличена мрежата от агенти в района, 3000 души са арестувани на местно ниво, други над 700 от Държавна сигурност, от които около 500 са осъдени, често с присъди над 10 години затвор и на публични процеси, провеждани в самите села, а над 100 са освободени, след като са вербувани за сътрудници на Държавна сигурност. Десетки полицейски ръководители в района са наказани, като за събитията са обвинени дори агитатори на режима, които представяли неправилно романа „Разораната целина“.[5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Груев 2009, с. 156 – 157.
  2. Груев 2009, с. 157 – 158.
  3. Груев 2009, с. 159 – 161.
  4. Груев 2009, с. 161 – 162.
  5. Груев 2009, с. 162-164.
Цитирани източници
  • Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5.