Бързина (село)
| Бързина | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 150 души[1] (31 декември 2024 г.) 4,91 души/km² |
| Землище | 30,575 km² |
| Надм. височина | 107 m |
| Пощ. код | 3359 |
| Тел. код | 09169 |
| МПС код | ВР |
| ЕКАТТЕ | 07497 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Враца |
| Община – кмет | Хайредин Тодор Тодоров (СДС, Партия на зелените, ДПС; 2011) |
Бъ̀рзина е село в Северозападна България. То се намира в община Хайредин, област Враца.
География
[редактиране | редактиране на кода]Граничи със селата Рогозен, Манастирище и Ботево, всичките към община Хайредин. Близо до селото тече река Бързица, а в долната част се простира язовира на Бързина.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]След 1864 г. в селото са настанени значително число черкезки семейства, бежанци от Кавказ.[3] Поради това преди Освобождението селото носи името Бързински черкези, или Бързински соват. Черкезите от селото, притежаващи огнестрелно оръжие, са едни от най-активните участници в гонитбата на Ботевата чета през май 1876 г.
След 1878 г. по силата на Берлинския мирен договор черкезите от селото се изселват, и с указ 161 от 25 юни 1884 г. то се именува Ботьово. През 1956 г. името му е осъвременено на Бързина.
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Бързина е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[4]
През лятото на 1950 година, в разгара на колективизацията, горянска група в селото подпалва снопите по време на вършитба.[5]
Население
[редактиране | редактиране на кода]Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[6]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 251 | 100,00 |
| Българи | 204 | 81,27 |
| Турци | 0 | 0,00 |
| Цигани | 43 | 17,13 |
| Други | 0 | 0,00 |
| Не се самоопределят | 0 | 0,00 |
| Неотговорили | 3 | 1,19 |
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]В края на юли или началото на август е Събора (сбора)/ на селото.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.nsi.bg // Национален статистически институт.
- ↑ www.openstreetmap.org
- ↑ Николов, Богдан. От Искър до Огоста. София, ИК „Алиса“, 1996. ISBN 954-596-011-1.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 832.
- ↑ Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те - 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 161.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
| |||||