Манастирище
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Тази статия е за селото във Врачанско. За селото в община Своге вижте Манастирище (Софийска област). За върха в Плана вижте Манастирище (връх).
| Манастирище | |
  Манастирище  Манастирище | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 762 души[1] (31 декември 2024 г.) 27,5 души/km² |
| Землище | 27,697 km² |
| Надм. височина | 89 m |
| Пощ. код | 3354 |
| Тел. код | 091668 |
| МПС код | ВР |
| ЕКАТТЕ | 47010 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Враца |
| Община – кмет | Хайредин Тодор Тодоров (СДС, Партия на зелените, ДПС; 2011) |
| Кметство – кмет | Манастирище Атанас Атанасов (ГЕРБ) |
Манастѝрище е село в Северозападна България. То се намира в Община Хайредин, област Враца.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Манастирище се намира в северозападната част на Дунавската равнина, на висока скална тераса на Източния бряг на река Огоста. Районът е живописен. Селото е разположено върху карстови форми, обградено е от гора. Известно е с добив на минерала мушелкалк за строителството.
Сама по себе си Огоста е уникално място. В гористата местност около Манастирище живеят различни представители на животинското царство. Има прекрасни места за отдих и разходка по маршрути около и покрай реката. Наличието на много риба в реката е като магнит за запалените рибари.
Икономика
[редактиране | редактиране на кода]В кариера край селото се добива камъкът мушелкалк – декоративен материал за стенни облицовки и архитектурни детайли. Едно от търговските наименования, под които е известен, е Монастир.
На цвят варира от бежово до охра, с многобройни черупкови включвания и се полира много добре. Добива се чрез перпендикулярно нарязване на скалните пластове. Използва се за както за вътрешни, така и за външни облицовки.
Мушелкалк е използван при облицовката и архитектурната украса на: Катедралата в Кьолн, Германия; Централната жп гара в Прага, Чехия; курорта Ямал, Русия; редица административни сгради в Кьолн, Германия и жилищни сгради в Москва, Русия.
В България Мушелкалк се използва масово в архитектурното оформление на значими административни сгради, като: хотел „Балкан“, София; Централната жп гара в София; Национален дворец на културата и много други.
История
[редактиране | редактиране на кода]Селото съществува на сегашното място от 1825 година. В околностите на селото има остатъци от римски път и римско селище, както и манастир, от където идва и името на населеното място. Село Манастирище и района около него са наситени с богата история. В околността му са разкрити останки от праисторическо селище, съоръжения от римската епоха, средновековно селище и некропол и др.
Край селото все още личат отделни участъци на римски път, а в близост до кариерата могат да се забележат разпилени от иманярите строителни фрагменти от римски военен лагер-кастел. През средновековието тук е съществувал манастир, който по-късно е дал и името на селището, запазило се до наши дни. Останките на отдавна разрушената обител днес могат да се видят в местността „Манастира“, намираща се на 1 km югозападно от селото.
Първите писмени известия за селото са от турските данъчни регистри от 1631 г., където селището се споменава под същото име – „Монастирище“.
Първоначално селището се е намирало в близост до манастира, на сегашното си място се мести през 1825 г.
Първото класно училище в Манастирище е основано в края на XIX в. През 1933 селото получава одобрение за финасиране от държавния фонд Кооперативни строежи на народни училища.[2]
През 1950 година, по време на колективизацията, в селото действа горянска група, която е разкрита от властите през 1952 година.[3]
Население
[редактиране | редактиране на кода]Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 1067 | 100,00 |
| Българи | 955 | 89,50 |
| Турци | 0 | 0,00 |
| Цигани | 88 | 8,24 |
| Други | 0 | 0,00 |
| Не се самоопределят | 0 | 0,00 |
| Неотговорили | 23 | 2,15 |
Култура
[редактиране | редактиране на кода]Населението в селото е източноправославно. Красивата селска черква „Св. св. Константин и Елена“ („Св. Царей“) е строена в началото на 20 век. Уникалното за нея е, че е изцяло каменна и е построена от надгробни камъни от старо гробище, което се е намирало в двора ѝ. Десетилетия наред храмът не е осветен и се ползва само камбанарията. Църквата „Св. Царей“ в село Манастирище е възстановена със съгласието и благословията на Епархийски съвет – гр. Враца и чрез инициативния комитет е отворена в Деня на Св. Царей – 21 май 2007 г., със светен курбан за здраве. Храмът е действащ и осветен на 19 април 2008 г.
Традиционният диалект на селото е врачанският говор, като то се намира на североизточната граница на неговото разпространение. Особеност на говора в селото, отличаваща го от този в околните села, е почти пълната замяна на фонемите е, о и и в неударена позиция с а – явление, характерно за целия регион, но в много по-слаба форма.[5]
В селото има голямо читалище.
От името на селото се състезават два футболни отбора – „Манастирище 2000“ (шампион на Врачанска област за сезон 2012/13) и „Монолит“ (3-ти във Врачанска област за сезон 2012/13). През 2017 г. футболният отбор „Манастирище 2000“ триумфира като шампион в държавното първенство по футбол за ветерани и влезе в историята като първият селски тим направил това.
Едно от най-популярните и значими събития в селото е селският сбор през последните почивни дни от седмицата на месец октомври (Петковден). Цялото село се пълни с гости от градовете. Веселбата е пълна благодарение и на местните жители, които допълнително допринасят за доброто настроение на гражданите с местните си традиционни музикални умения.
Известни личности
[редактиране | редактиране на кода]В с. Манастирище през 1937 г. е роден поетът Петко Кицов. Кицов е автор на книгите „Сърце под корени“, „Далечни думи“, „Знак“ и др. Дебютира в далечната вече 1974 със стихосбирката „Кръстопът на птиците“. Завършил е българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Работил е като редактор и служител на Министерството на културата. На 21 октомври 2007 г. Петко Кицов чества своята 70-годишнина. По този повод издателство „Български писател“ подготви негова юбилейна стихосбирка.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.nsi.bg // Национален статистически институт.
- ↑ Източна мисъл - седмичник за просвета, родолюбие и народни правдини / Б. Д. Генчев - Варна / бр. 11, 01 май 1933 / стр.2
- ↑ Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 161.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
- ↑ Тодоров, Цветан. Северозападните български говори. София, Майнд Принт, 2018, [1936]. ISBN 978-619-7282-10-8. с. 191 – 192.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- с. Манастирище от карта по bg.guide-bulgaria
- Лист от карта K-34-24. Мащаб: 1 : 100 000. Карта с. Манастирище и региона
- Свети места в България – с. Манастирище
- Църква Св. Царей – с. Манастирище
- Кариера в с. Манастирище за добив на мушелкалк – варовиков облицовъчен материал
- Петко Кицов – визитка
- www.manastiri6te.dir.bg[неработеща препратка]
- vitoshanews.com
| |||||