Манастирище

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото във Врачанско. За селото в община Своге вижте Манастирище (Софийска област).

Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото във Врачанско. За върха в Плана вижте Манастирище (връх).

Манастирище
Общи данни
Население 961 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 27,697 km²
Надм. височина 89 m
Пощ. код 3354
Тел. код 091668
МПС код ВР
ЕКАТТЕ 47010
Администрация
Държава България
Област Враца
Община
   - кмет
Хайредин
Тодор Тодоров
(АБВ, ОБ, РБ, …)
Кметство
   - кмет
Манастирище
Атанас Атанасов
(ГЕРБ)

Манастѝрище е село в Северозападна България. То се намира в Община Хайредин, област Враца.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Манастирище се намира в северозападната част на Дунавската равнина, на висока скална тераса на Източния бряг на река Огоста. Районът е живописен. Селото е разположено върху карстови форми, обградено е от гора. Известно е с добив на минерала мушелкалк за строителството.

Сама по себе си Огоста е уникално място. В гористата местност около Манастирище живеят различни представители на животинското царство. Има прекрасни места за отдих и разходка по маршрути около и покрай реката. Наличието на много риба в реката е като магнит за запалените рибари.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

В кариера край селото се добива камъкът мушелкалк – декоративен материал за стенни облицовки и архитектурни детайли. Едно от търговските наименования, под които е известен, е Монастир.

На цвят варира от бежово до охра, с многобройни черупкови включвания и се полира много добре. Добива се чрез перпендикулярно нарязване на скалните пластове. Използва се за както за вътрешни, така и за външни облицовки.

Мушелкалк е използван при облицовката и архитектурната украса на: Катедралата в Кьолн, Германия; Централната ж.п. гара в Прага, Чехия; курорта Ямал, Русия; редица административни сгради в Кьолн, Германия и жилищни сгради в Москва, Русия.

В България Мушелкалк се използва масово в архитектурното оформление на значими административни сгради, като: хотел „Балкан“, София; Централната ж.п. гара в София; Национален дворец на културата и много други.

История[редактиране | редактиране на кода]

Селото съществува на сегашното място от 1825 година. В околностите на селото има остатъци от римски път и римско селище, както и манастир, от където идва и името на населеното място. Село Манастирище и района около него са наситени с богата история. В околността му са разкрити останки от праисторическо селище, съоръжения от римската епоха, средновековно селище и некропол и др.

Край селото все още личат отделни участъци на римски път, а в близост до кариерата могат да се забележат разпилени от иманярите строителни фрагменти от римски военен лагер-кастел. През средновековието тук е съществувал манастир, който по-късно е дал и името на селището, запазило се до наши дни. Останките на отдавна разрушената обител днес могат да се видят в местността „Манастира“, намираща се на 1 km югозападно от селото.

Първите писмени известия за селото са от турските данъчни регистри от 1631 г., където селището се споменава под същото име – „Монастирище“.

Първоначално селището се е намирало в близост до манастира, на сегашното си място се мести през 1825 г.

Първото класно училище в Манастирище е основано в края на XIX в.

През 1950 година, по време на колективизацията, в селото действа горянска група, която е разкрита от властите през 1952 година.[1]

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Населението в селото е източноправославно. Красивата селска черква „Св. Св. Константин и Елена“ („Св. Царей“) е строена в началото на 20 век. Уникалното за нея е, че е изцяло каменна и е построена от надгробни камъни от старо гробище, което се е намирало в двора ѝ. Десетилетия наред храмът не е осветен и се ползва само камбанарията.

Църквата „Св.Царей“ в село Манастирище е възстановена със съгласието и благословията на Епархийски съвет – гр. Враца и чрез инициативния комитет е отворена в Деня на Св. Царей – 21 май 2007 г., със светен курбан за здраве. Храмът е действащ и осветен на 19 април 2008 г.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

В селото има голямо читалище.

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

От името на селото се състезават два футболни отбора – „Манастирище 2000“ (шампион на Врачанска област за сезон 2012/13) и „Монолит“ (3-ти във Врачанска област за сезон 2012/13).

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Едно от най-популярните и значими събития в селото е селският сбор през последните почивни дни от седмицата на месец октомври (Петковден). Цялото село се пълни с гости от градовете. Веселбата е пълна благодарение и на местните жители, които допълнително допринасят за доброто настроение на гражданите с местните си традиционни музикални умения.

Известни личности[редактиране | редактиране на кода]

В с. Манастирище през 1937 г. е роден поетът Петко Кицов. Кицов е автор на книгите „Сърце под корени“, „Далечни думи“, „Знак“ и др. Дебютира в далечната вече 1974 със стихосбирката „Кръстопът на птиците“. Завършил е българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Работил е като редактор и служител на Министерството на културата. На 21 октомври 2007 г. Петко Кицов чества своята 70-годишнина. По този повод издателство „Български писател“ подготви негова юбилейна стихосбирка.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 161.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]