Манастирище

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото във Врачанско. За селото в община Своге вижте Манастирище (Софийска област).

Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото във Врачанско. За върха в Плана вижте Манастирище (връх).

Манастирище
Общи данни
Население 979 души[1] (15 юни 2020 г.)
35,3 души/km²
Землище 27,697 km²
Надм. височина 89 m
Пощ. код 3354
Тел. код 091668
МПС код ВР
ЕКАТТЕ 47010
Администрация
Държава България
Област Враца
Община
   кмет
Хайредин
Тодор Тодоров
(БДСР, СДС, АБВ, …)
Кметство
   кмет
Манастирище
Атанас Атанасов
(ГЕРБ)

Манастѝрище е Град в Северозападна България. То се намира в Община Хайредин, област Враца.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Манастирище се намира в северозападната част на Дунавската равнина, на висока скална тераса на Източния бряг на река Огоста. Районът е живописен. Селото е разположено върху карстови форми, обградено е от гора. Известно е с добив на минерала мушелкалк за строителството.

Сама по себе си Огоста е уникално място. В гористата местност около Манастирище живеят различни представители на животинското царство. Има прекрасни места за отдих и разходка по маршрути около и покрай реката. Наличието на много риба в реката е като магнит за запалените рибари.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

В кариера край селото се добива камъкът мушелкалк – декоративен материал за стенни облицовки и архитектурни детайли. Едно от търговските наименования, под които е известен, е Монастир.

На цвят варира от бежово до охра, с многобройни черупкови включвания и се полира много добре. Добива се чрез перпендикулярно нарязване на скалните пластове. Използва се за както за вътрешни, така и за външни облицовки.

Мушелкалк е използван при облицовката и архитектурната украса на: Катедралата в Кьолн, Германия; Централната жп гара в Прага, Чехия; курорта Ямал, Русия; редица административни сгради в Кьолн, Германия и жилищни сгради в Москва, Русия.

В България Мушелкалк се използва масово в архитектурното оформление на значими административни сгради, като: хотел „Балкан“, София; Централната жп гара в София; Национален дворец на културата и много други.

История[редактиране | редактиране на кода]

Селото съществува на сегашното място от 1825 година. В околностите на селото има остатъци от римски път и римско селище, както и манастир, от където идва и името на населеното място. Село Манастирище и района около него са наситени с богата история. В околността му са разкрити останки от праисторическо селище, съоръжения от римската епоха, средновековно селище и некропол и др.

Край селото все още личат отделни участъци на римски път, а в близост до кариерата могат да се забележат разпилени от иманярите строителни фрагменти от римски военен лагер-кастел. През средновековието тук е съществувал манастир, който по-късно е дал и името на селището, запазило се до наши дни. Останките на отдавна разрушената обител днес могат да се видят в местността „Манастира“, намираща се на 1 km югозападно от селото.

Първите писмени известия за селото са от турските данъчни регистри от 1631 г., където селището се споменава под същото име – „Монастирище“.

Първоначално селището се е намирало в близост до манастира, на сегашното си място се мести през 1825 г.

Първото класно училище в Манастирище е основано в края на XIX в.

През 1950 година, по време на колективизацията, в селото действа горянска група, която е разкрита от властите през 1952 година.[2]

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Населението в селото е източноправославно. Красивата селска черква „Св. св. Константин и Елена“ („Св. Царей“) е строена в началото на 20 век. Уникалното за нея е, че е изцяло каменна и е построена от надгробни камъни от старо гробище, което се е намирало в двора ѝ. Десетилетия наред храмът не е осветен и се ползва само камбанарията.

Църквата „Св. Царей“ в село Манастирище е възстановена със съгласието и благословията на Епархийски съвет – гр. Враца и чрез инициативния комитет е отворена в Деня на Св. Царей – 21 май 2007 г., със светен курбан за здраве. Храмът е действащ и осветен на 19 април 2008 г.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

В селото има голямо читалище.

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

От името на селото се състезават два футболни отбора – „Манастирище 2000“ (шампион на Врачанска област за сезон 2012/13) и „Монолит“ (3-ти във Врачанска област за сезон 2012/13). През 2017 г. футболният отбор "Манастирище 2000" триумфира като шампион в държавното първенство по футбол за ветерани и влезе в историята като първият селски тим направил това.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Едно от най-популярните и значими събития в селото е селският сбор през последните почивни дни от седмицата на месец октомври (Петковден). Цялото село се пълни с гости от градовете. Веселбата е пълна благодарение и на местните жители, които допълнително допринасят за доброто настроение на гражданите с местните си традиционни музикални умения.

Известни личности[редактиране | редактиране на кода]

В с. Манастирище през 1937 г. е роден поетът Петко Кицов. Кицов е автор на книгите „Сърце под корени“, „Далечни думи“, „Знак“ и др. Дебютира в далечната вече 1974 със стихосбирката „Кръстопът на птиците“. Завършил е българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Работил е като редактор и служител на Министерството на културата. На 21 октомври 2007 г. Петко Кицов чества своята 70-годишнина. По този повод издателство „Български писател“ подготви негова юбилейна стихосбирка.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 161.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]