Рогозен
Рогозен | |
---|---|
Общи данни | |
Население | 849 души[1] (15 септември 2022 г.) 27,9 души/km² |
Землище | 30,436 km² |
Надм. височина | 125 m |
Пощ. код | 3360 |
Тел. код | 09169 |
МПС код | ВР |
ЕКАТТЕ | 62815 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Враца |
Община – кмет | Хайредин Тодор Тодоров (БДСР, СДС, АБВ, …) |
Кметство – кмет | Рогозен Пламен Кюковски (ЗНС) |
Рогозен в Общомедия |
Ро̀гозен е село в Северозападна България. То се намира в община Хайредин, област Враца.
История[редактиране | редактиране на кода]
Относно произхода на името на селото въпросът е спорен, според едни източници то идва от факта, че по местата, където е разположено днешното село са живели в миналото много рогачи, а според други източници древните хора, населявали селото, са произвеждали много рогозки, използвани в миналото – „От летописите на селото“.
На изборите през 1949 година, след забраната на опозицията и в разгара на колективизацията, в селото гласуват по-малко от половината избиратели.[2]
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
В Рогозен е открито най-голямото тракийско съкровище на територията на България: Рогозенското. Изложено е в Националния исторически музей.
В селото има кметство, читалище „Просвета“, начално училище „Кирил и Методий“, детска градина, библиотека, киносалон, младежки клуб, клуб на пенсионера, пет хранителни магазина, детски кът, четири питейни заведения, парк. По време на управлението на комунистическата партия в центъра на селото е изграден много голям и хубав площад с грандиозен за размерите на селото паметник на участници в РЕМС. В селото има построени две чешми за питейна изворна вода, която е много хубава.
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
Съборът е третата неделя на юни.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Лейтенант Младен Калеев (1915 – 1952), български граничар
- Илия Беширов (1936 – 2007), български художник, роден в Рогозен
- Любомир Павлов (р. 1931), български политик
Други[редактиране | редактиране на кода]
Бивша конна база и селскостопанско летище. Някога там се е намирал и най-големият свинекомплекс на Балканския полуостров. Два язовира.
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Илиана Ненчева. Тракийското съкровище от Рогозен. С., БАН, 1988.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Маргарита Тачева за Рогозенското съкровище в сп. „Археология“, 1987 г. Архив на оригинала от 2006-11-15 в Wayback Machine.
- Лист от карта K-34-24. Мащаб: 1 : 100 000. Карта на с. Рогозен и региона
|
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 135.